Споделено, споделено… колко да е споделено. Решихме да проверим от първо лице, като гостуваме на всички вече познати и скорошно открити споделени пространства в столицата. Да "поработим" по ден във всяко от тях и да преценим какви са плюсовете и минусите да имаш подобно работно пространство. След което да ви го представим, съвсем непринудено, без излишни преразкази, без чужди думи, само ViewSofia и един „co-working ден в…“ С две думи, едно истинско арменско гости*  в едни от най-модерните и посещаеми обществени пространства в София.

Ето и резултатa. Започваме с първото и най-голямо споделено пространство в столицата - betahaus. Тези, които дори веднъж са посетили, по един или друг повод, симпатичната сграда със зелена оградка на ъгъла на ул. "Крум Попов" (или както живеещите в квартала я наричат "betaгимназия"), знаят, че там винаги е интересно, винаги нещо се случва, я международен семинар, я конференция, изложба, турнир, бирена вечер, кулинарна презентация или пък startup среща. А свободните места за всички тези интригуващи събития свършват като топъл хляб рано сутрин.

Точно затова поискахме да запазим своето място в beta-света отрано, а домакините бяха гостоприемни да ни го предоставят. Все пак да поискат да ти дойдат на арменско гости си е живо предизвикателство. А ние обичаме хора, които ни разбират. При посещението ни беше малко по-топло навън, но оставихме разказа да му дойде времето, защото ни стана много топъл, коледен и  мил. 

Ето го и този ден!

9:30 ч.
... betabreakfast, разбира се! Традиционен co-start всеки четвъртък. От лъчезарния ни гид, Гери, разбираме, че закуската е безплатно събитие за всеки постоянен член на пространството, а за всички останали желаещи струва 5 лева. За символична сума, закусващите получават едно необикновено, пробуждащо сетивата започване на седмичния ден.

Всички се нареждаме около масата, отрупана с всевъзможни вкусотии, ухаещи повече от приятно и тонове, тонове чай. Разглеждайки усмихнатото обкръжение от млади хора, ни е трудно да преценим, дали на закуска се предпочита повече чай или повече кафе. Но сме абсолютно запленени от пържените яйца и се отказваме да броим и гледаме в чашите.




 

Всеобщият разговор започва с лично представяне на всеки един, стоящ на и около масата, подкрепено, съвсем естествено, със смях и закачки. Основната тема е новият проект на Cooltsalon. Докато чаровните момичета разказват подробно за новите си идеи, останалите ги изслушват, разпитват и дават съвети как и накъде да продължат с идеята си. Чувстваме, че се намираме в средата на най-евтината, но не неефективна групова психотерапия, която можем да открием в София.

10:17 ч. Някой се провиква "Всички ли стигнаха до въглехидратите?"



11:00 ч.
Гери ни кани на обиколка из помещенията в сградата. Качваме са най-новия, трети beta етаж, опитвайки се да обхванем с очи многобройните надъхващи надписи по черните стени около нас. 

11:11 ч.
Настанени сме на втория етаж, в най-обширното co-working помещение. Бетонът е в изобилие, а таванът е чак на 4 метра от ниското. Работното ни място е сравнително близо до високите прозорци, а масата ни -  с все още незаети места.





Успяваме да преброим набързо около 60 места, но по звука от многобройните цъкащи клавиатури е видно, че са повече. Но не като в огромните офиси от филмите за американската борса. С влизането, сивите бетонни стени, черните плотове и дървените дизайнерски мебели разчупват представата за офисно пространство и ни карат да се чувстваме сякаш отиваме на гости у нечий приятелски лофт, отколкото на работа.

11:20 ч.
Интернетът е бърз.

Въздухът свеж, напук на пълния салон. Има и цвете.

Опс, бюрото е пълно. Работният ден е необратимо понятие.

12:04 ч.
Някъде в далечината се чува тих и спокоен разговор на немски език. Шпрехен, Шпрехен…

С настъпването на деня, в залата става още по-светло, но осветлението продължава да е пуснато.

Нашите съседи обитатели са изключително тихи и съсредоточени, затова се чувстваме длъжни да поддържаме всеобщата активна работна атмосфера и да оставим разходката за по-късно.






12:41 ч.
Гладът и любопитството ни притискат! Време е за разчупване. За обедна разходка и по кафе в кафенето на първия етаж.

Между етажите е динамично. Постоянно някой слиза, смее се, говори, влиза…

Речта е на различни езици и ни става едно мултикултурно… Чуваме „извинявай“ на три езика, само докато слезем до кафето. 

13:15 ч.
Навън е приказна есен, която краде вниманието ни през всяко отворено прозорче. Не издържаме и излизаме в двора, отрупан с килим от падащи листа. 

14:34 ч.
Учудени сме колко сравнително тихо е тук, въпреки многолюдието. Гери споменава, че има случаи, в които обитателите се разшумяват повечко, но пък говорим за живи и работещи в захлас същества, изненадани сме, че изобщо подобни случки са рядкост.

14:56 ч.
Енергията, с която те зарежда това място, пълно с хора, творящи и мислещи в един и същи момент, е силна и много приятна. 
 
14:56 ч.
Гледаме огромното платно пред нас, на което разчитаме ръкописен надпис „Възд. отопление“ и се отнасяме за миг надалеч… Влак, релси, път, пътуване… работа… А, да, работа! Щрак, щрак… Шумът от клавиатурите и избухващ смях зад гърба ни връща към реалността.



15:37 ч.
Честно да си признаем, хората вътре са достатъчно интересни, за да ни е трудно да се сдържаме да не започнем да разпитваме наред кой какво прави, защо го прави…

Разговорите се усилват леко.

16:30 ч. 
Осветлението е изкуствено, денят е по-къс.

17:05 ч. 
Слизаме в betacafe за едно бързо следобедно кафе. Там чашите са вече, ако не празни, то полупразни. Цветният интериор, който сутринта изглежда свежо, вече е полят с приглушена светлина и носи клубен чар. 

В коридорите откриваме любопитни находки, като жираф със слънчеви очила, например. 









18:00 ч.
Празните места в залата вече преобладават пред заетите.

Работният ни ден в beta е към своя край. Но преди това, една последна обиколка из beta коридорите привечер.
Ей така, да ни върви на... beta!



 
*арменско гости - Когато някой ти идва на гости, заседява се прекалено дълго и изглежда, че няма никакво намерение да си тръгва скоро.

More from View Sofia

От архива: Сутрин в 7 точно с Митко Дамов

All fashion преди 13 години

Какво прави един човек успешен сам по себе си и в очите на околните? Крачките по такъв път, чиста случайност...

Къде е Алекс Раева?!

Лица преди 14 години

Алекс е по-смела от всякога, по-смирена, по-спокойна, може би дори по-усмихната. Причините са много, но една...

В офиса на... ELEVEN (снимки)

All About Life преди 9 години

Продължаваме да търсим забавни работни пространства, които да включим в нашата любима вече поредица "В офиса на..."