Авторът:
Родена в Кения през 1954 г., Филипа Грегъри завършва история, защитава докторат по литература на XVII век в Единбургския университет, работи като журналист и продуцент за BBC. Първият и роман незабавно става световен бестселър и тя се посвещава изцяло на писателската си дейност. След поредицата бестселъри от епохата на Тюдорите е наречена „кралица на историческия роман”.
Филипа Грегъри е най-известна с исторически си поредици за Тюдорите и Войната на розите, но тя е автор и на детски книги, както и на редица други успешни романи, продадени в многохилядни тиражи по цял свят.
.jpg)
Книгата:
Изобел Латимър е впримчена в капан: от стремежа си да бъде добра съпруга, от огромен таен дълг и от бремето на безукорната си литературна репутация. Всеки иска дял от таланта ѝ, от времето ѝ, от парите ѝ, но само тя знае, че не е останало нищо за раздаване. В отчаянието си Изобел и литературният й агент, се наговарят да създадат въображаема писателка на скандални хитови романи. Уважаваната писателка, лауреат на много реномирани литературни награди, отстъпва на заден план. Ражда се Зелда Виър – красива, самоуверена, елегантна, възмутителна, устремена към успеха на всяка цена.
Зелда може да прави всичко, което Изобел не може: изрича неизреченото, нарушава табута и отприщва желания. Изобел и агентът ѝ, Трой, се наслаждават на тази необузданост, на зашеметяващия успех на лудата си идея, но Изобел долавя някаква заплаха зад красивата маска. Осъзнала дълбоко спотаените си копнежи, тя все пак копнее за сигурността и уюта на съпружеската любов. Но и у дома познатото се е променило...
"Аферата Зелда”
Тя извърна поглед.
– Мислех, че ще умре. Мислех, че ще трябва да го издържам една-две години, да се погрижа да се чувства наистина удобно и сигурно. Но сега той е в ремисия. Не знам какво ще стане по-нататък. А ти ми казваш, че не мога да печеля парите, които са ми нужни за него.
Трой отпи голяма глътка от виното си:
– Би ли могла да поемеш писането на повече рецензии?
– Това не носи пари, нали? – каза тя горчиво. – Не каквито би трябвало да носят романите. А сега ти ми казваш, че романите ми не се продават. За да продаваш, трябва да си някой като Сузи Уейд или Чет Дрейк. Никой не се възхищава на работата им, но всички ги четат.
Той кимна.
– И колко получават за тези… тези глупости?
Той сви рамене:
– Не знам. Може би по около двеста хиляди лири на книга? Може би повече. А после има и права за филми или телевизионни мини-сериали. И двамата са милионери благодарение на творбите си.
– Но аз бих могла да правя това! – възкликна тя горчиво. – Бих могла да напиша такава книга за една година! За половин година!
Келнерът се появи и сложи пред тях първото блюдо. Трой взе вилицата си, но Изобел не хапна.
– По-трудно е, отколкото изглежда – напомни ѝ той внимателно. – Тъкмо ти би трябвало да знаеш това. Дори тези комерсиални романи изискват умение. Те не са сложни истории, нито пък красиво написани; но тези хора притежават истински талант да пленяват въображението на читателите, завладяват читателската аудитория.
Тя поклати глава и отпи още една голяма глътка вино. Сервитьорът напълни отново чашата ѝ. Трой видя с известно безпокойство, че нивото на течността в бутилката бе спаднало доста драматично.
– Бих могла да пиша така! – възкликна тя. – Всеки глупак би могъл.
Той поклати глава и каза:
– Трябва наистина да познаваш мечтите на читателите. Именно в това тях ги бива наистина. Всичко е емоции, всичко е способност да предусещаш какво искат читателите. Това не е едно от нещата, които правиш ти. Ти пишеш, водейки се от интелекта, Изобел.
– Мога да го направя – упорстваше тя. – Още сега бих могла да ти разкажа такава история.
Той ѝ се усмихна, посрещайки охотно всяка промяна в тона, която би я отдалечила от ужаса на първоначалния шок.
– Как би я нарекла?
– „Ученикът на дявола“ – каза тя мигновено. – „Синът на сатаната“. Някакво заглавие с дявола в него, това искат всички, нали? Да знаят, че в книгата става дума за сатанисти, и такива глупости?
– Вярно е – призна той.
– Ще бъде историята на млада жена, която трябва да спечели пари, голяма сума пари, за да плати за операцията на сестра си. Нещо, о, нещо сложно. Но нещо, за което всички сме чували – тя щракна с пръсти. – Трансплантация на костен мозък. Сестрата е почти на смъртно легло и само тази експериментална операция би я спасила.
Той кимна усмихнато.
– Те са близначки – каза Изобел, импровизирайки бързо. Една къдрица се беше измъкнала от спретнатия кок, бузите ѝ бяха поруменели. Сервитьорът наля още вино. – Близначки са и по-младата сестра открива, че една сатанистка секта е готова да плати точно сумата, която им трябва, за момиче, което може да докаже, че е девица, и което е готово да позволи да правят с него всичко – за една нощ.
Келнерът продължаваше да се навърта около тях, с бутилка в ръка, подслушвайки неприкрито.
– Продължавай – Трой беше заинтригуван.
– Прегледана е от лекар, потвърждава се, че е девствена, и после тя тръгва към голямата къща в провинцията, за да се предостави на членовете на сектата да се възползват от нея, както пожелаят, в продължение на двайсет и четири часа.
Трой се приведе напред да слуша. Жената на съседната маса също се приведе.
– Те се възползват сексуално от нея, връзват я, режат я с ритуални сребърни ножове, белязвайки тялото ѝ с окултни символи, после я полагат върху олтара и тя си мисли, че ще ѝ прережат гърлото на разсъмване. Около нея се вие благоуханен дим, дават ѝ питие със странен вкус, един мъж, смугъл и красив мъж, идва бавно към нея, като държи сребърния си нож пред тялото си…
Трой не смееше да продума. Келнерът наля на Изобел още вино, като лепта за разказвача на истории.
– Тя се събужда. Вече е бял ден. Спомня си единствено лицата на тринайсетте души от сектата. Но в ръката ѝ има чек за лечението на сестра ѝ.
– О, да – прошепна Трой. Жената на съседната маса и келнерът слушаха в захлас.
– Тя си тръгва от къщата, отива в банката да депозира чека – Изобел направи пауза за постигане на драматичен ефект. – Чекът е невалиден. Не съществува такова име, нито такава сметка. Тя няма пари. Сестра ѝ умира в ръцете ѝ.
– О, Боже мой! – възкликна неволно келнерът.
– Тя се заклева да отмъсти докрай на тринайсетимата, участвали в сборището.
– Твърде много, твърде много – прошепна Трой.
– На петимата, участвали в сборището – поправи се Изобел, без да губи нишката. – Отива в полицията, но никой не ѝ вярва. Тя решава да проследи и открие всеки един поотделно.
– Много в стила на Джефри Арчър – промърмори Трой под нос.
– Това са две жени и трима мъже. Тя проследява и открива всеки от тях, а после го съсипва. Опозоряване пред обществото, банкрут, смърт в автомобилна катастрофа, къща, опожарена до основи, а после стига до последния, водача на сектата, онзи с невалидния чек.
Сервитьорът дойде да вземе чиниите им, като оправдание да се задържи до масата им.
– Той се е преобразил – каза Изобел. – Променен е, и е начело на харизматична християнска секта.
– Телевизия – прошепна Трой.
– Той е телевизионен евангелистки проповедник – тя веднага се поправи, чула предложението му. – Не я разпознава, с радост я приема в паството си. Тя трябва да вземе решение: дали да повярва в искреното му преобразяване и да му помага с прекрасната работа, която той върши с…
– Бездомните деца – предложи Трой.
– Бездомни малтретирани деца – допълни Изобел. – Или да му отмъсти? Дали той, всъщност е все още злодей, сдобил се с власт над тези безпомощни деца, само за да продължи да ги тормози? Тя се присъединява към сектата, за да открие най-добрия начин да го унищожи, но после открива, че окончателно се е влюбила в него. Какво ще направи?
– Какво прави наистина? – запита настойчиво сервитьорът. – О, извинете!
Изобел се съвзе, прибра измъкналата се коса и отпи глътка вода.
– О, не знам. Винаги се затруднявам със завършеците – каза тя.
– Боже мой – Трой се облегна назад в стола си. – Изобел, това беше фантастично. Тази история е фантастична.
Тя придоби самодоволно изражение.
– Казах ти, че мога да го направя – отбеляза. – За мен е въпрос на избор – избирам да пиша добре, вместо да бълвам глупости. Гордея се с работата си. Обичам да правя възможно най-доброто, а не да създавам дебели книги, пълни с безсмислици.
Сервитьорът се отдръпна от масата, жената на съседната маса отправи към Трой лека усмивка, изрече само с устни думата: „Фантастично“, и отново насочи вниманието си към обяда си. Изобел отпи глътка вино.
– Но ако изтънченото писане не помага за плащането на сметките? – намекна Трой.
Настъпи продължителна пауза. Той гледаше как ведростта ѝ пресъхва. Тя завъртя столчето на чашата за вино, с внезапно уморено и посърнало лице.
– Трябва да мисля за Филип – каза тя. – Не става дума само за мен. Ако ставаше въпрос само за мен, можех да продам къщата и да намаля разходите си. Никога не бих направила компромис с изкуството си.
Трой кимна, прикривайки надигащо се чувство на вълнение.
– Знам това…
– Но състоянието на Филип може и никога да не се подобри, а той може да живее много години. Трябва да се погрижа за него. Едва вчера говореше да ремонтираме къщата, за в случай, че вече не е в състояние да се качва горе.
Келнерът им донесе основното ястие и остави чинията пред Изобел подчертано почтително. Трой изчака, докато той неохотно се отдалечи достатъчно, за да не може да ги чува.
– Струва ми се, ти каза, че е добре.
Тя се усмихна – лека, тъжна усмивка:
– Винаги казвам, че е добре, не си ли забелязал? Няма смисъл да се оплаквам постоянно, нали? Но не е вярно. Той е болен и състоянието му никога няма да се подобри, а може да стане много по-зле. Трябва да се погрижа за него, трябва да помисля за бъдещето. Ако умра преди него – кой ще се грижи за него? Как ще се справи, ако не му оставя нищо освен дългове?
Трой кимна.
– Една голяма комерсиална книга би могла да ти спечели – не знам – четвърт милион лири? Може би половин милион заедно с чуждестранните продажби.
– Толкова много?
– Двеста хиляди лири със сигурност.
– Дали би било възможно да напиша такава книга, комерсиална книга, и никой да не разбере, че съм я писала аз?
– Разбира се – увери я Трой. – Псевдоним. Много автори използват псевдоними.
Изобел поклати глава:
– Нямам предвид псевдоним. Говоря за пълно скриване. Никой не бива никога да узнае, че Изобел Латимър някога е писала нещо друго освен най-изтънчени творби. Не бих могла да понеса хората да си мислят, че бих написала нещо толкова… – тя се поколеба, а после избра дума, която ѝ беше почти непосилно да изрече. – Толкова вулгарно.
Трой се замисли за момент:
– Ще трябва да създадем фалшива клиентска сметка в агенцията. Банкова сметка на друго име, на името на псевдонима. Бих могъл да бъда титуляр на сметката и да тегля средствата от твое име.
Тя кимна.
– С фалшивото име ли ще трябва да подпиша договорите?
– Мисля, че би могла – каза той. – Ще трябва да се допитам до адвокатите, но мисля, че би могла. Важното е правото на собственост над ръкописа, а той определено е твоя творба.
Тя му отправи прекрасна, потайна усмивка:
– И бих могла да напиша абсолютен горещ хит.
– Би ли искала да го направиш?
– За двеста хиляди лири бих направила почти всичко.
– Но би ли могла да го направиш? Би ли могла да работиш по него ден след ден? Историята е фантастична. Но ще трябва да пишеш, да пишеш. Знаеш, че тези книги са огромни, Изобел. Не са по стотина страници като обичайните ти творби, стигат до седемстотин, до хиляда страници. Най-малко двеста хиляди думи. Ще трябва да пишеш така, както не си писала никога преди, и това ще ти отнеме най-малко шест месеца. Става дума за проект, който ще отнеме много време.
Погледът, с който Изобел го стрелна през масата, излъчваше ведра решителност. Помисли си, че никога не я беше виждал толкова категорична и целеустремена преди.
– В истинска беда съм – каза тя без заобикалки. – Единственото ни притежание е къщата, единствените приходи – авансите ми. Разчитах на добра сума от „Пенсхърст Прес“, а сега ти ми казваш, че искат да платят само двайсет хиляди лири. Живеем в труден свят, нали? Ако не желаят да ми плащат, за да пиша хубави книги, тогава просто ще трябва да пиша лоши.
– Можеш ли да понесеш да го направиш? – попита той тихо.
Изобел му хвърли поглед и той осъзна, за първи път в дългата история на отношенията им, че тя беше страстна жена. Старомодните ѝ дрехи и пастелната ѝ красота бяха скрили от него факта, че е жена, способна на дълбоки чувства. Тя беше жена, посветила живота си на своята любов към съпруга си.
– Бих направила всичко за него – каза тя просто. – Да напиша една лоша книга е най-малкото.
More from View Sofia
Петте любими парчета на Liima
Тази неделя в Mixtape 5 ще сме на концерт на Liima. Скандинавската банда идва в София по покана на проекта Indioteque и радиопредаването Falshimento...
Седмицата в СТЪПКИ: Къде, какво и защо от 3 до 9 април
През 2017 г. любими на всички актьори от театъра и екрана се включват в инициативата „Известните българи четат на деца"...
"Градски насекоми" - изложба на Ясена Попова
Bulgarian Photography Now – онлайн платформа за съвременна българска фотография, представя проекта „Градски насекоми“ на българската фотографка Ясена Попова...
