Днес е четвъртък и по някаква неписана онлайн традиция, която спазват ползвателите на социални мрежи, и ние се връщаме във времето назад към спомените и към всички страхотни неща, които сме правили през изминалите години, горе-долу в същото безвремие, което цари в късно есенно време.
Вече със стабилен архив от Throwback, продължаваме да се ровим назад в страниците и да намираме още по-интересни истории, които обичаме, с които с гордеем и които обожаваме да си припомняме.
Днес се връщаме близо 7, да седем, години назад, за да си припомним едно уникално интервю с журналистката Люба Кулезич, направено през 2009-та, но всяка нейна дума важи с пълна сила за всяко време и професия.
Оригинална дата на публикуване: 19-11-2012
На топъл чай, обаятелен женски глас, който разказва прекрасни истории за живота, малко следобеден дъжд за фон, и лек трепет от вълнение в гласа ми, премина разговорът ни лице в лице с една от най-обичаните и същевременно най-критикувани личности в българското медийно пространство.
Люба Кулезич, журналист, публицист, кинокритик и кинорежисьор, гледаш всяка сутрин при Милен Цветков, но никога не си си представял каква може да бъде тя на живо.
Тя има респектиращия поглед на силната, интелигентна жена, изискани маниери и самоуврен спокоен глас, едновременно с това притежава изключителна женственост и красота и когато си говориш с нея, си мислиш, че можеш да се наслаждаваш на думите й с часове.
Ето как изглежда Люба Кулезич отблизо в нашето Face to Face интервю:
V. S. Вие сте в нашата класация “Най-модерните български интелектуалци”. Колко модерен е добре да бъде един умен човек?
Л. К. Аз мисля, че един умен човек не може да не е модерен, ако не е модерен, значи е тъп, глупав, изостанал. Смятам така, защото упорито се налага чрез медиите, чрез политиката, че да си глупав е предпоставка да си модерен, само че модерен като някаква витрина, някаква фасада, да си накипрен, да си накичен, да си намазан, да си със силикон, да си с бижута, да си с маркови дрехи, да се возиш в скъпа тенекия... и тогава ти си модерен.
Модерността, обаче е дух, начин на мислене, тя е отношение към нещата, готовност да възприемаш новото. Ако си умен, възприемаш новото, ако си умен, умееш да различаваш новото от добре гримираното старо, даже динозавърски, даже и озъбено, и грубищарско.
V. S. Вие освен умна сте и хубава жена. Кое Ви пречи повече?
Л. К. Напоследък често ми задават този въпрос, дали умът ми пречи. Има една руска пиеса от XIX в. на Грибоедов, който е бил голям руски драматург, а също и дипломат, която се казва “От ума си тегли”. Но аз не мисля, че човек трябва да смята някаква умствена своя способност, това, че Господ му е дал щастието да мисли, да учи, да усвоява, аз не мисля, че това е дефект. Аз ви казах, налага се като някаква форма на диктатура върху хората, особено върху младото поколени, защото си мислят, че някакви така наречени елити, по-скоро групи мафиоти, и прочие имат нужда от тъпи, глупави хора, от необразовани хора, от неграмотни хора. Неграмотните хора лесно се манипулират, те могат да бъдат водени, да бъдат направени овце.
Но аз съм сигурна, че този процес не може да бъде тотално контролиран, въпреки че, разбира се, настъплението на глупостта се наблюдава в световен мащаб и то се дирижира от диктатурата на медиите, на електронните медии, на телевизиите, които нарочно се правят като за дебили, за да могат чрез тях да се продават стоки. Има и различни изключения в този смисъл, но не мисля, че умът е дефект.
Хубаво е, че ми казвате, че съм симпатична, но представете си, какво би било, ако чувам по свой адрес “А бе тая много умна, ама много грозна, бе, киликанзер страшен, да беше по-симпатична”, така че смятам, че съм един адвокат на интелигентните мъже и жени, които не трябва да се чувстват злепоставени и да се крият като някакви пъпчасали уроди за това, че искат да прескачат граници с ума си.
Детето ми сега започна да прави магистратура в един от световно известните университети London School ofEconomics and Political Science, а там не можем да се оплачем от липса на елит. Той е добре отгледан, като техния райграс и тя ми каза “Мамо, благодаря ти, че си ми дала някакъв тип обща култура и възпитание, цивилизованост, защото в България се чувствах самотна и различна, като някаква черна овца, а тук се чувствам добре приета дори в много високи в социалната йерархия среди."
Имало един германски канцлер Ото фон Бисмарк, така нареченият Железния канцлер, заради когото Германия се обединила. Казват, че той бил суров човек и когато видеше човек с умни очи, надзърташе една минута в тях и го намразваше. В този смисъл, властта не обича умните.
V. S. Много често цитирате и винаги на място.
Л. К. О, не винаги ми хрумват на място и когато не ми хрумне нещо забавно, се ям после половин час. Интересно, не знам как ми хрумват, това се нарича услужлива памет и чувство за хумор, надявам се.
V. S. Кой е любимият Ви универсален цитат?
Л. К. Не, не си служа с такъв тип девизи, цитати, защото ми е скучно. Мисля, че светът е толкова различен, че към него прилягат най-различни афоризми и сентенции. Добре, че ги има.
Пълният текст четете тук>>
More from View Sofia
Face to face: Емил Джасим между любовта и хейта
Между любовта и хейта понякога има само една идея разстояние. Идея, която носи заряда на промяната и която отстояваш с постоянството и жертвоготовността, с които...
Любов ли бе да я опишеш. Милен с нова млада изгора
Ивета е името на новата изгора на Милен Цветков, или поне така твърдят клюкари, близки на Милен...
Face to face: Музикалните ухания на Лоран Асулен
Вероятно и вие като нас не сте чували името на Лоран Асулен досега...
