Следва

HELLO AND WELCOME TO PARIS: Фотографска изложба на Никола Михов

Четиво в четвъртък: "Приятели до смърт" от Неле Нойхаус

Неле Нойхаус е родена през 1967 г. в Мюнстер, Германия. Следва право, история и немска филология. Преди да се отдаде изцяло на писателска кариера, Нойхаус работи в рекламна агенция...

Books преди 8 години

Авторът: 

Неле Нойхаус е родена през 1967 г. в Мюнстер, Германия. Следва право, история и немска филология. Преди да се отдаде изцяло на писателска кариера, Нойхаус работи в рекламна агенция. През юни 2012 г., само 3 дни след издаването на криминалния ѝ роман „Снежанка трябва да умре“, книгата влиза в топ 20 на бестселърите на сп. „Шпигел“ и оттогава е сред най-продаваните книги в класациите на Amazon.

Криминалната поредица за комисарското дуо Оливър фон Боденщайн и Пиа Кирххоф, която първоначално Неле Нойхаус издава самостоятелно, превръща писателката в един от най-четените автори на криминалета в Германия. „Убийството на мистериозната жена“ е първата книга от хитовата поредица, от която неслучайно до януари 2013 г. в Германия са продадени над 580 000 екземпляра. Всички романи за комисарите Боденщайн и Кирххоф са включени в листа с бестселъри на сп. „Шпигел“ в категорията на 15-те най-продавани романа през септември 2011 г.

Трилърите на Неле Нойхаус до момента са достигнали общ тираж от 6 милиона копия, като правата за книгите са продадени в над 25 страни. По шест от криминалните истории от поредицата са заснети филми за ZDF с участието на Фелиситас Уол и Тим Бергман в главните роли.

Неле Нойхаус основава фондация, носеща името ѝ (Nele Neuhaus Stiftung), която се анагжира с конкретни социални проблеми. Основната дейност на фондацията е насочена към стимулиране на четенето при подрастващите. Нойхаус отделя по-голямата част от приходите от книгите си за каузата. През 2011 г. писателката прехвърля 90% от всички приходи от продажби в капитала на фондацията.

Книгата: 

Вторият случай на комисар Оливър фон Боденщайн и колежката му Пиа Кирххоф

Една топла юнска утрин при слона в зоологическата градина е намерена човешка ръка, а малко по-късно при лоса – крак на същия притежател.

Убитият учител Ханс-Улрих Паули е любимец на своите ученици и трън в очите на корумпирания местен политически и стопански елит. Той разбива не само мрежата от нечисти сделки на местните олигарси, но и плановете им за техните деца. Между поколенията зейва пропаст, отчуждение и младите хора стават лесна жертва на недобронамерени клетници, решени на всичко, за да заемат мястото, от което считат, че са несправедливо лишени. Притворство, изневяра, разбити семейства, съсипан млад живот...

Заподозрените за убийството са много, а новооткритите факти са толкова преплетени, че само допълнително объркват разследването. Но решението на този пъзел е наистина невероятно...

Докато се ровят в следите на престъпленията, Пиа Кирххоф открива у себе си задрямал порив за щастие и среща новата си любов, а в живота на Боденщайн настъпва промяна, за която не е и подозирал.

Новият роман на Неле Нойхаус е история за децата, които губим, докато кроим планове за живота им.

Книгата на издателство "Ентусиаст" е по книжарниците от 11 януари. 

"Приятели до смърт"

В осем без петнайсет главният комисар Оливър фон Боденщайн се събуди от жуженето на мобилния си телефон. По график трябваше да почива днес. Като ръководител на Отдела за силова престъпност към Регионалната криминална инспекция в Хофхайм вече три години отговаряше за грозната страна на човечеството между Майн и Таунус. Преди това бе работил двайсет години към КII във Франкфурт. Боденщайн се надигна и затър Франкфурт. Боденщайн се надигна и затърси в просъница апарата си. Нямаше причина да не поеме доброволно дежурство. Козима трябваше да довърши своя нов документален филм за премиерата след три седмици и щеше да прекара цял ден на монтажната маса. Лоренц и Розали отдавна си имаха свой живот и не горяха от желание да излизат на разходки и излети с баща си. Така че Боденщайн взе телефона от нощното шкафче и погледна дисплея. Сега пък и скрит номер.
– Оливър, Инка Ханзен е. Извинявай, че те безпокоя толкова рано.Доктор Инка Ханзен беше ветеринарен лекар и негова приятелка от младини. Животът ги срещна отново миналата година по повод убийството на жената на доктор Керстнер, колега на Инка, а Боденщайн пък оглавяваше разследването.
– Намирам се в зоологическата градина „Опел“ в Кронберг – обясни тя. – Хората, които се грижат за животните, преди малко намерили някаква ръка. И то истинска.
– Идвам веднага – каза Боденщайн и седна в леглото.
– Ще излизаш ли? – измърмори Козима. Тя лежеше по корем, заровила лице във възглавницата. Обажданията по никое време в почивен ден отдавна не я впечатляваха. Преди двайсет и три години двамата се бяха запознали току в краката на един самоубиец – Боденщайн като млад криминален комисар на първия си смъртен случай, тя – като репортерка за телевизията, която подготвяше новината за скандалния случай на борсовия посредник, обесил се в офиса си.
– Да, за съжаление. – Боденщайн целуна затоплената є от съня буза и с прозявка се запъти към банята. – В зоологическата градина „Опел“ намерили нещо, което приличало на част от труп.
– О, боже – без да се впечатлява особено, тя се сви под завивката и когато след десет минути Оливър слезе по стълбите избръснат и облечен, отново беше заспала. Петнайсет минути по-късно Боденщайн се качи на
надлеза в Келкхайм и се обади на колежката си Пиа Кирххоф. Улицата пред сладоледения бар „Сан Марко“ приличаше на бойно поле. По диагонал отсреща имаше огромна видео стена за световното първенство
по футбол, пред която предишния ден стотици възторжени зрители преживяха оспорваната победа с 1:0 на немския национален отбор над Полша и подобаващо я отпразнуваха. След по-малко от минута Пиа Кирххоф вдигна.
– Добро утро, шефе – звучеше малко задъхано. –
Днес имам почивен ден! Помните ли?
– Имахте – отвърна Боденщайн. – В зоологическата градина „Опел“ са намерили човешка ръка. Поне
така предполагат. Съобщих и в следствения отдел. Ще намерите ли лекар?
– Имам подръка един специалист – каза Пиа Кирххоф.
– Това да не е доктор Хенинг Кирххоф? – Боденщайн се усмихна шеговито.
– Не си правете прибързани заключения – гласът на Пиа звучеше весело. – Снощи той само ми съдейства при акуширането. Криминалният комисар Пиа Кирххоф от около година беше част от екипа на КII Регионалната криминална инспекция в Хофхайм. След раздялата със съпруга си доктор Хенинг Кирххоф, заместник ръководител на франкфуртския Институт по съдебна медицина, тя си купи един имот с огромен парцел в Унтерлидербах, където заживя с животните си, и се върна към предишната си професия на криминален полицай.
– Акуширане ли? – Боденщайн намали скоростта, за да не го засече камерата извън града.
– Снощи втората ми кобилка роди. Едно мъничко жребче. Кръстихме го Ньовил.
– Поздравления. И защо Ньовил?
– Нищо не разбирате от футбол, шефе – засмя се Пиа. – Оливер Ньовил вкара вчера в продълженията победния гол.
– Аха – Боденщайн мина през Фишбах, изпревари и на светофара зави вдясно в посока Кьонигщайн по В455, – въпреки това ще ми трябвате. Вероятно няма да е за дълго. Насред гората, малко преди да влезе в Шнайдхайн, Боденщайн бе принуден да намали скоростта и накрая да спре, понеже улицата беше задръстена от хора. Първоначално той помисли, че е станала злополука, но после забеляза на горския паркинг отдясно на пътя дузина коли. Повечето хора развяваха плакати и носеха табели. Боденщайн се опита да прочете какво пише на тях и се сепна, когато две момичета на около петнайсет-шестнайсет години започнаха да чукат по стъклото на колата, давайки му знак да го смъкне.
– Какво става тук? – попита той.

More from View Sofia

More Books