Следва

Лесно скандинавско решение за студено януарско утро

Изабела Блоу: Тъжната история на английската ексцентричка

Тя открива света на модата за Александър Маккуин и вдъхновява неповторимия дизайнер на шапки Филип Трейси...

All fashion преди 8 години

Тя открива света на модата за Александър Маккуин и вдъхновява неповторимия дизайнер на шапки Филип Трейси. Тя е Изабела Блоу, жената, до чието име винаги стоят най-популярните и нашумели млади дизайнери. А самата тя нарича себе си „свинята, която намира трюфели”.

Най-близките й приятели я наричат Изи. Но когато Изабела Блоу слага край на живота си, тъжат не само те, а целият свят, защото е загубил не просто един творец, а жестоко вдъхновение с име на жена.


Изабела Блоу и Филип Трейси

Изабела Блоу открива света на модата за Александър Маккуин и е вдъхновение за Филип Трейси. Абсолютен фешън бог, появата й на всяко модно ревю се очаква с трепет, сравним с този, който предизвиква днес целият фронт роу, а не само отделен човек.

Тя носи, и го прави фантастично, омар на главата си, вместо шапка, при това омар, щедро гарниран със скъпоценни камъни и еленови рога, драпирани за разкош с черна дантела. От това по-разпознаваем подход надали можем да измислим...

Чувайки в редакцията гласа й, асистентките бързат да събуят ниските обувки и да се качат на високи токчета, да начервят устните си и да сложат грим: Изабела е на мнение, че е престъпление за една жена да ходи с ниски обувки и без грим.

Снимките й са сравнявани с произведения на Дали, а по вкуса й се равнява цялата модна индустрия на Британия. И като зъл присмехулник, единственото, което можело да се сравни с блясъка и таланта на Изабела Блоу, е безнадеждността на човешката й съдба.

Изабела Делвс Броутън идва на света през 1958 г. в Лондон, в семейството на майор Ивлин Делвс Броутън, дванадесети баронет Броутън, и втората му жена Елен Мери Шор. Детството на момичето от аристократична династия преминава в графство Чешър, родното гнезденце на Броутънови от 14 век. Семейството се гуши в малка стая, на която, според думите на Изабела подхождат два епитета – розова и ужасна. Наследственият замък, който се вижда от прозореца, отдавна е продаден заради дълговете от хазарт на дядото Джок Делвс Броутън и е превърнат в девическо училище. Мъжът, довел семейството до фалит, е обвинен в убийство, което го кара да посегне на живота си. Той се отравя славно, а многодетното семейство - Изабела има две сестри и двама братя - живее в мизерия.



Като най-важният момент в детството си, Изабела описва моментът, в който мери розовата шапка на майка си пред огледалото, а любим персонаж на разказите й е бабата, лейди Вера Делвс Броутън, която внучката нарича простичко и с любов „канибал“. Вера Броутън е известна фотографка и пътешественица. Веднъж, обядвайки в Папуа Нова Гвинея печено месо, дамата разбира, че то е човешко, и... си поисква допълнително.

Много са странните истории в семейство Броутън. Но някои са наистина ужасяващи. Когато е на 4, през 1962-а, Изи става свидетелка на гибелта на по-малкия си брат. Той се дави в басейна, докато баща им си прави коктейл, а майка им си черви устните. „Възможно е това по някакъв начин да е свързано с моята мания към червилата“ - казва по този повод Изабела. А родителите, на първо място майката, неуспявайки да преживят загубата, губят интерес към по-големите момичета в семейството.

И ето че Изабела вече е на 14 години, когато Елен Мари Шор си тръгва от семейството, стискайки ръцете на децата си за прощаване. Годината е 1972, бащата стяга поредна сватба. Не след дълго мащехата дава ясно да се разбере, че има намерение да живее самостоятелен живот и на практика буквално се опитва да изгони момичетата, за да се освободи от всякаква отговорност. Изабела решава да вземе живота си в ръце и заминава за Лондон, където започва да извършва доста странни за аристократка като нея дейности – продава бисквити и мие подове.

1979 година е моментът, когато изпитанията, достойни за Пепеляшка, приключват. Изабела заминава за Ню Йорк да изучава древното китайско изкуство в Колумбийския университет. Съседка по стая й е Катрин Оксенберг, прославила се в сериала „Династия“. Екстравагантната гостенка от Стария свят бързо се превръща в любимка на нюйоркската бохема. Така Изи започва да дружи с Анди Уорхол, с когото на първата среща отива обута с различни обувки Manolo Blahnik и започва работа при Ги Ларош.

Животът я среща и с Брайън Фери, който през 1980-а убеждава Изабела да отиде на интервю с креативния директор на Vogue Ана Уинтур, която в онзи момент си търси асистент. За първата им среща разказват, че на бюрото пред Ана лежала биографията на английската писателка Вита Саквил-Уест. Виждайки книгата, Изабела признала, че я е чела три пъти и веднъж дори поплакала. На което Уинтур хладно отговорила: „Изи. Изобщо няма за какво да плачеш.“ Само че двете намират бързо общ език. По думите на Уинтур на нея й харесала непредсказуемостта на асистентката: единия ден тя се обличала като махараджа, на другия се превръщала в пънк дива, а след това влизала в ролята на чепата секретарка.

„Тя продължи великата английска традиция на ексцентриците.“

След няколко години работа във Vogue Изабела се мести в Tatler като асистент на директор мода. Две години след това, на сватба в Катедралата в Солсбъри, тя се запознава с младия арт дилър Дитмар Блоу. Изи носи шапка с щраусово перо, Дитар - розовото палто на дядо си, посланик в Шри Ланка. Любовта между „шапката и палтото“, както се изразява Изабела, избухва мигновено.

Сватбата е в Катедралата в Глъстър, а Изабела минава под венчилото в рокля от пурпурно кадифе с бродерии във вид на колие и невероятна шапка, приличаща повече на средновековен шлем. Украшението за глава е дело на никому неизвестния тогава майстор на шапки Филип Трейси, студент в Кралския колеж по изкуствата. Още преди да се върне от сватбено пътешествие, Изабела кани Трейси да се премести да живее при нея и да започне да твори шапки. Филип не се замисля много, резултатът - изумителна световна популярност много скоро след това.

През 1993 г. Изабела заема поста редактор в Tatler, Vogue, Sunday Times и консултира Du Pont, Lacoste и Swarovski. При това самата тя нарича себе си „свинята, която намира трюфели“. Но пък има изключителен усет за нови имена. Следващото в колекцията й след Трейси е това на Александър Маккуин, когото Изи намира на ревюто на випускниците от Колеж Свети Мартин – и веднага му предлага да купи цялата му колекция. Маккуин й я продава за 5000 фунта – това е сумата от 6-милионното наследство, която оставя на по-голямата си дъщеря покойният Ивлин Делвс Броутън.



Именно Изабела качва на подиума Стела Тенант и Софи Дал. Последната - буквално забърсана на улицата – цялата в сълзи след скандал с майка й. „На всички ни се струваше, че Дал е просто дебела тийнеджърка“, с учудване впоследствие разказва писателката П. Сайкс, близка приятелка на Блоу.

През 2002 г. в модната индустрия Изабела Блоу се ползва с неразбиваем авторитет, а за тоалетите й се носят възторжени слухове. Филип Трейси прави огромна изложба с шапки, създадени специално за Изабела, експозицията има невероятен успех. На откриването е пусната книгата When Philip met Isabella със снимки на най-впечатляващите тоалети на музата на дизайнера. Самата Блоу, чиито „аксесоари за глава“ стават легендарни споделя, че ходи при Трейси като при психотерапевт: „Когато ми е лошо, аз отивам при Филип, закривам си лицето и се чувствам просто отлично.“

Блоу е убедена в собствената си уродливост и казва, че прилича на „портрет на плантагенети“. Наистина, външността й е далеч от модните стандарти, но в нея и в образите й се вижда фантастичната органичност, чужда на всички преднамерени и скалъпени образи.

Том Форд по препоръка на стилиста си придобива линията на Александър Маккуин, при това самата Блоу постоянно има финансови затруднения. По думите на приятелите й тя се отнася с парите като дете – харчи всичко, което има за тоалети и разкошни безсмислици. Изи можи да отвори своя агенция и да забогатее, още повече, че работи с режима на агенция, на която никой не плаща.

Но най-голямата й мъка е липсата на деца. Опитите й да забременее не сполучват, малко по-късно й откриват онкологично заболяване. „Двамата с Детмар сме като два екзотични плода, които не дават плодове, ако ги кръстосаш.“


Изабела и Детмар Блоу

Вместо деца тя си взема черен мопс на има Алфи. Ситуацията се усложнява обаче, когато свекървата предявява претенции към имотите, в които живее двойката. Тогава Изабела е с разклатени нерви заради здравословните си проблеми и чашата прелива с безочието на възрастната госпожа. Изи прави опит за самоубийство. Но оцелява - след скок от моста Хамърсмит. Счупените кости на глезените обаче, завинаги я лишават от възможността да ходи на токчета. В крайна сметка съпрузите се събират отново в Хилс, но депресията вече е сграбчила в лапите си Изи.

През 2007-а е последният й суициден опит. На 6 май, по време на приятелско събиране, Изабела казва на гостите, че отива до магазина, а след няколко часа я намират полужива. Нагълтала се с хербициди, с помощта на които си отива от този свят и свекър й.

Умира на следващия ден в болница. „Мисля, че дори там, тя е била облечена в рокля от сребърен брокат“- са думите на приятелката й Хамиш Боулс, редактор във Vogue. - Това, как изглеждаш, е по-важно от всичко. Дори в такава ситуация“, смайва с коментара си Боулс.

Погребението е в Катедралата в Глостър, там, където тя се омъжва, нахлупила шапката на Трейси. Ковчегът е  украсен вместо с венец, с една от шапките й. „Обърнах се – казва Плам Спейкс - Около мен всички бяха облечени точно както повеляваше Изи.“

Цветът на модния свят е там, смълчан, на високи токчета, ярко начервен...  В памет на едно истинско чудо.

More All fashion

От ципа на Ема Стоун на Оскарите до ципа като символ на независимост

All fashion преди 22 часа

След широко обсъждания фатален цип на роклята, която Ема Стоун беше избрала за Оскарите, се връщаме назад във времето, за да разберем какво общо имат Първата световна война, детска реклама, Елза Скиапарели и Емил Хермес със „закопчаването на кукички за обувки“.

Техни височества Обувките, ревюта Есен/Зима 2024

All fashion преди 1 ден

Вълнението от модния месец отминава бавно и блажено: след като седмици наред пистите бяха сцена за развихреното въображение на най-великите дизайнери на нашето време, следите в съзнанието ни са все още ярки.