Както знаем, любовта е светло и прекрасно чувство. Но според много учени неин антипод, зараждащ се едновременно с нея, е ревността.
Народната мъдрост казва: "Ревнува, значи обича". Но според тълковния речник, това е силно разрушително чувство във вид на страстна недоверчивост и болезнени съмнения във верността и любовта.
Каквото и научно определение да дадем на "чудовището със зелени очи", като е наричал ревността великият Уилям Шекспир, с нейните проявления трябва да се борим, защото ревността не е довела до нищо добро, а разводът може да се сметне за най-безобидната последица.
Трябва да отбележим, че този разрушителен фактор на любовта, формиращ се въз основа на собственото ни презрение, се проявява чрез два основни типа ревност, частично или напълно присъстващи при всеки:
1. Тиранична ревност.
На нея са подложени дребнавите и упорити хора, отличаващи се с емоционална студенина, поставящи пред околните неизпълними задачи. По отношение на "любимите" тези тирани избират тактиката " за всичко си виновен (а) ти".
2. Ревност от накърнено достойнство.
Нейни жертви стават тревожно-мнителните хора, склонни да преувеличават своите недостатъци, опасяващи се постоянно от нещо, поддаващи се лесно на мъка и отчаяние. В този случай възникват съмнения и подозрения, когато липсва необходимото внимание.
Освен това, за да се разбере същността на "чудовището", е необходимо да се разбере и личната предразположеност. Например, понякога ревността възниква като резултат от собствените ни наклонности към изневяра и веднага след като се появи подобно усещане, такъв човек счита, че същото желание е възникнало и в неговия партньор. Присадената ревност се появява изключително под влияние на житейския опит. Такива ревнивци са убедени, че всички изневеряват.
Какво може да направим, за да намалим вероятността от проява на ревност?
1. Да повдигнем самочувствието си.
Тук може да помогне лична консултация с психолог, заедно с когото, според "проблемите" се разработва програма за самоусъвършенстване.
2. Да разберем откъде идва страхът да не бъдем изоставени.
В този случай, главна роля в отношенията играе привързаността.
3. Да се научим да реагираме постфактум, а не на фантазии и подозрения.
4. Да приемем факта, че в живота има не само срещи, но и раздели и загуби.
При всякакви обстоятелства, дори ревността, като част от проявата на любов, трябва да има своите граници.
Не трябва да забравяме, че да ревнуваме, това означава да чувстваме неувереност в собствената си стойност и уникалност. Ревнивият партньор често си мисли, че някой друг е по-добър от него и затова неговият възлюбен го предпочита. Но трябва да разберем, че ако не присъстваме в живота на нашия партньор като важен и значим човек, сцените на ревност, няма да го накарат да ни цени.
More from View Sofia
Венсан Касел и Тина Кунаки: 11 факта за любовта им, по повод ЧРД 55 на Венсан
На него все още не могат да му простят раздялата с Моника Белучи. Тя е обвинявана, че е с него по сметка. Малко хора вярват в любовта им, но това не притеснява тези двама красавци - щастливо женени родители на момиченце
Миранда Кер каза заветното "Да" за втори път
Миранда Кер каза заветното "Да" за втори път
Обичта на известните: Кристиано и Джорджина в Сардиния
Vitamin SEA
