Толкова е трудно да прикрием пристрастието си към него. Загадъчен, мистериозен, обвит в мъгла, оставил след себе си непреходни произведения, които ни карат още да си блъскаме главите и да се чудим какво ли се е въртяло в неговата, докато ги е пишел.
Днес се навършват шест години от смъртта на Джеръм Дейвид Селинджър, за когото се сещаме повече като за Спасителя в ръжта. И той подобно своя герой е отличен фехтовач, а на всичкото отгоре в гимназията залита толкова много по актьорското майсторство, че подписва годишника при завършването си, с ролите, които е изиграл.
Най-познатият и обичан американски роман, който често си съперничи с присмехулника на Харпър Ли се ражда л на фронтовата линия по време на Втората световна война и години след това Селинджър признава, че заветните шест глави подклаждат желанието му да остане жив.
Биографът на писателя твърди, че неговата култова “сваляческа” реплика е: “Аз съм Селинджър и написах “Спасителят в ръжта”. Перфектно, съгласяваме се, защото за по-добра реплика за свалка скоро не бяхме чували. Особено след като сме ви питали вече.
Цитираме този голям мъж с кеф:
“Както и да е, аз все си представям малки деца да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца – а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа – освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта – искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден. Просто ми се иска да бъда спасителя в ръжта. Знам, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда, зная, че е лудост.”
"Това проклето неприемане на фактите ти докара душевния смут и то няма да ти помогне да се съвземеш."
"Ами… не знам какво точно бих направил – отвърна Теди. – Но съм сигурен, че няма да започна обучението с това, с което сега се започва в училищата. Мисля, че първо просто ще събера децата и ще ги науча как да се отдават на размисъл и съзерцание. Ще се помъча да ги науча как да познаят себе си, а не само да знаят имената си и разни такива…"
"Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска."
"Ето така става с момичетата. Направят ли нещо хубаво, и да не са много приятни наглед, па дори и да са глупавички, почти се влюбваш и вече не знаеш къде си. Ах, тези момичета! Боже мой! Могат да те подлудят. Наистина могат."
"Обикновено човек разбира твърде късно явните истини, но на мен ми стана ясно, че главната разлика между щастието и радостта се състои в това, че щастието е твърдо тяло, а радостта — течно."
"Какво казала едната стена на другата?
Ще се срещнем на ъгъла."
"Доспи ли се някому истински, Есме, винаги има надежда той отново да стане човек с непо… непокътнати способности."
“Дано когато наистина умра, се намери някой свестен човек да ме хвърли в реката или нещо подобно. Каквото ще да прави, само да не ме натиква в тия идиотски гробища. И после да идват хора в неделя и да ми слагат букети цветя връз корема и подобни глупости. Кому са притрябвали цветя, като е мъртъв. Никому.”
More from View Sofia
Love to quote: 7 зареждащи цитата за по-богата седмица
Понякога е нобходимо толкова малко, за да се вдъхновиш, да почувстваш, че света е твой, и че имаш силата да правш чудеса...
Love to quote: 15 безобразно откровени цитата от Чък Паланюк
Откровен до безобразие, Чък Паланюк не е за всеки...
Love to quote: 7 зареждащи цитата за по-богата седмица
Зареждащи, ободряващи, остроумни. Точно 7 цитата на любими хора, които ще те накарат да се почувстваш по-добре в края на този ден.