Висшата мода не е това, което беше, факт. Няколко съвсем скорошни примера от това ни твърдение са кутюр дефилетата пролет/лято 2016 на Armani Prive, Maison Margiela и Schiaparelli. Факторите, влияещи на сякаш залязващата ера, не са един или два, но времето, в което живеем, като че ли обобщава достатъчно. Публиката не е достатъчно образована на тази необятна тема - кутюр, а дизайнерите, в стремежа си да привличат нови клиенти, неусетно заличават фината ръка и майсторството, които всъщност са ги изградили като имена в индустрията. По този начин на опростяване, висшата мода заприличва все повече и повече на прет-а-порте и границата между двата напълно различни свята е вече размита.
Разбира се, изключения от тази така разочароваща модна седмица има. Първото се казва Chanel, а второто, за което ще разкажем сега, Valentino.
Креативните директори на бранда Мария Грация Кюри и Пиерпаоло Пичоли са здраво стъпили на земята и знаят какво е нужно да се направи, за да прогресират. Изумително добре, на фона на всички останали дефилета, те съчетават в едно впечатляваща история, лекота, майсторство и съвремие, запазвайки наследството си.
Разпознаваема до болка, колекцията е изящна - от идеята, до невероятно луксозните платове, невъобразимо добрата ръчна изработка и цялостната концепция с босоноги нимфи. Третирането на платовете само по себе си заслужава отделна тема - "трудното" кадифе преминава през всякакви трансформации, за да изглежда старинно, но едновременно с това и страшно модерно, а останалите феерични материи са истински празник за очите. А палитрата е също така добра: тъмнозелено, наситено бургундско, жълто и мед. Като глътка свежест, дуото креативни директори всъщност ни вдъхва надежда, че висшата мода все още има място в модерния свят.
Мария Грация Кюри и Пиерпаоло Пичоли
