Авторът:
Сборникът "Обича ме, не те обича" включва разкази, посветени на любовта, от 16 от най-популярните съвременни български автори: Алек Попов, Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Теодора Димова, Кристин Димитрова, Васил Панайотов, Владимир Зарев, Ганка Филиповска, Георги Томов, Емил Андреев, Емануил Видински, Иво Иванов, Илиян Любомиров (по-известен като Августин Господинов), Мирела Иванова, Палми Рачев и Радослав Парушев.
Премиерата на книгата е на 11 февруари от 19:00 часа в литературен клуб „Перото".
.jpg)
Откъс от разказа „Aqua Alta” на Захари Карабашлиев
Най-красивото място на света всъщност беше антикварна книжарничка, поместена в склад с боклуци, осветен луминисцентно като чакалня в лоша болница.
На входа ги посрещнаха два пластмасови манекена – мъж и жена – с костюми от седемнайсети век. Бяха с традиционните бални маски и шапки, окичени пищно с пера. Всички стени от горе до долу бяха отрупани с книги, купчини книги, които рас¬тяха от пода, спускаха се от тавана – вехти, разноцветни сталактони, колони от книги.
В средата на помещението беше паркирана гондола – също превърната в леговище на книги. Около нея бяха натрупани пластмасови каси за зеленчуци, сега пълни със стари филмови плакати, черно-бели фотографии, грамофонни плочи, пощен¬ски картички, акварели, скечове, рисунки, илюстрации, репродукции и оригинали. Някъде около носа на гондолата, барикадиран зад стотици илюстровани албуми и книги, зад архаичен касов апарат седеше облечен в черно мъж с брада. От едната страна на апарата дремеше бяла, а от другата – черна котка. В магазинчето имаше няколко посетители.
Мария, без да губи време, се изправи пред секцията „Философия“, а той започна да прехвърля грамофонните плочи, натъпкани в дървени щайги. Оттам се откъсна с няколко заглавия и продължи търсенето в кашон, на който с въглен беше скициран Пинокио. В кашона намери цяла папка рисунки с молив върху пожълтяла, тънка хартия – предимно венециански пейзажи – с хубава, ефирна линия. Той започна да заделя настрани рисунките, които хареса, само по няколко евро всяка. Когато стигна дъното обаче нещо лъскаво привлече вниманието му – компютърен диск. Взе го и го огледа. Беше DVD – без надпис, без обложка и без цена. Той вдигна от пода досега избираните неща, изправи се и просто пусна диска в джоба на палтото си. Направи го бързо и почти несъзнателно, след което се смути от постъпката си, реши да го върне обратно, но погледна към ка¬сата и видя, че оттам го следяха жълтите очи на черната котка. Изпита срам. За миг усети и вина, от която се отърси, разбира се, отърси я от себе си като стърготини. Просто диск – колко ли ще струва? Та той щеше да остави кой знае колко евро тук на касата – за книги, които нямаше да прочете, за рисунки, които нямаше да има време да рамкира. Диск. Беше го пуснал в джоба си от необяснимо и незадоволимо по друг начин любопитство. Какво толкова! Сигурно имаше някакво порно на него. Или домашно видео. Или домашно порно. Или щеше просто да е празен. Или... пък... всъщност кой знае? Във всеки случай искаше да види какво има на този диск.
Огледа се за Мария, но не я видя в магазинчето. Имаше само няколко души с бледи лица, крачещи, взиращи се в куповете книги подобно онези птици с тънки човки след отлив. Той отиде на касата, където собственикът обслужваше възрастен клиент и говореше с него на испански. После дойде ред на руса млада жена с момиченце с кукла. Докато продавачът броеше парите й, детето запита майката нещо на руски и продавачът го заговори. Дойде неговият ред.
– Добър вечер – каза той на английски.
– Добър вечер – отвърна продавачът.
– Тази котка може ли да говори на човешки? – пошегува се той, кимайки към черната котка, която все още не отделяше очи от него.
– Защо? Да не би да има да ми предаде нещо?
– Просто питам. Гледам, че знаете езици, може и да сте я научили на човешки. – И той опипа голия, студен диск в джоба на палтото си.
– Тя не знае човешки, но аз знам котешки – каза собственикът с каменна физиономия. 30 евро за плочите, 36 евро за рисунките.
Мария намери безпогрешно пътя към квартирата, като че се беше прибирала безброй пъти преди.
More from View Sofia
Приказките на Умберто Еко за първи път в България
„Бомбата и генералът”, „Тримата космонавти” и „Гномите от Гну” са посланията на великия мислител към децата
Четиво в четвъртък: "Не очаквайте прекалено много от края на света" от Нинко Кирилов
Животът ни е етикет. И то не какъв да е, а точно онзи етикет, ето там...
Къща за деца отвори в София
Къщата за деца бе открита официално от кмета на София...
