Следва

Четиво в четвъртък: "Дъблинчани" от Джеймс Джойс

art ACT – Пако Делгадо и „Момичето от Дания“

Пако Делгадо е испански дизайнер на костюми. Участвал е в десетки продукции и е бил номиниран за наградите на Академията два пъти – за „Клетниците“ и за скоро излезлия – „Момичето от Дания“...

People of art преди 8 години

Пако Делгадо е артистът, чието име може би ще чуем да произнасят на идващите Оскари, като потенциален победител в категория Костюми, защото неговата разкошна работа за "Момичето от Дания" заслужава златно отличие.

Преди този красив филм, номиниран в няколко категории, испанският дизайнер на костюми е участвал в десетки други продукции, но е бил сред посочените за награда на Академията само още веднъж - за „Клетниците“. Това, което искаме да разкажем за неговия творчески път днес, е пряко свързано с последния му филм – за първия транс-сексуален мъж, датския художник Айнар Вегенер, превърнал се по-късно в Лили Елбе. Историята е завладяваща от първата до последната секунда, филмът печели редица награди и има голяма вероятност да отнесе поне един Оскар на церемонията другата седмица.

Преди

Герда и Айнар Вегенер

Персонажите са изцяло потопени във времето, благодарение на перфектната актьорска игра и съвсем не без помощта на костюмите. Пако споделя, че не е могъл да спре да мисли колко смела е била Лили – крачката към такава промяна до ден-днешен е рискова, а пък в онази епоха е направо колосална. Дизайнерът разработва костюмите, изхождайки от твърдението, че „тя е била в плен на онова тяло, което не е било нейно“. Драпериите я покриват от глава до пети, създавайки усещането за клетката, в която е трябвало да живее. Местейки се в Париж, тя е била по-свободна, започва на носи повече цветове, по-фини и женствени материи – коприна и шифон. Пако черпи вдъхновение от Пол Поаре, култов за онези времена, от арт-деко, от robe de style на Ланвен, перфектна в своята театралност, с акцент на талията. А пък за Герда, той се обръща към Коко Шанел – съвременна, освободена и независима жена, която няма предразсъдъците на жените с корсет. Облича се удобно и доста по-лежерно.

За да останат верни на характеристиката и епохата, екипът на Делгадо провежда безброй експерименти. „Еди ужасно се притесняваше за височината си, тъй като е доста висок, а жените по онова време са били винаги на ток“, споделя Пако. Друг проблем е бил, когато е трябвало да загатнат женската фигура – „Мъжете нямат стеснена талия, а талия в роклите на 20-те пък въобще няма“. В крайна сметка стигат до извода, че Лили е използвала предимствата на модния вкус на своето време – създават 20-тарска рокля с талия, тъй като документацията в снимки сочи, че реалната Лили е носела именно вталени рокли. Разбира се, всичко е плод на дизайнерката работа на Пако Делгадо по мотиви от старите фотоси. В онези времена хората са били доста по-дребни и използването на винтидж рокли става невъзможно. Освен проблема с малките размери, роклите с музейна стойност имат и друг проблем - деликатните материи, често с тежка бродерия, е много трудно да бъдат запазени непокътнати. И затова създават всичко – от специфичните платове, до последния детайл на декорацията. И го правят великолепно! 

Айнар и Лили


Лили Елбе и Еди Редмейн

Единствената дреха, която изцяло копират от историята, е тази, с която Айнар позира на Герда, съдбоносната бяла рокля, която вдъхва живот на Лили и й дава сили да излезе на повърхността. И вероятно на страхотния Еди Редмейн да изиграе блестящо ролята си.

За останалото - оставяме снимките да говорят! 


 

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 7 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра