Имало (по) едно време няколко тийнейджъри, които много се кефили да свирят, пишат и пеят. Живеели като всички на тази възраст - необременено, ден за ден, вглеждали се в невидимото за големия човек, описвали го с музика и стихове. Решили, че искат да го кажат и покажат на новия свят, който тогава, в края на 80-те години на отминалия вече век, тепърва им се струвал млад, загадъчен, забранен и необуздан. Били сигурни, че са по-различни, по-далновидни, по-истински и че са една наистина нова генерация.
Разбира се, те отдавна са завършили училище, макар и в душите си да са останали с титла “директор на водопад”. Прекрачили са не една Зона на опасност и са разбрали, че в градината на света земята може да е тъмна. Затова създават и не една патриотична песен, откъдето разбираме, че скорпионите танцуват сами, а те самите са весела компания, начело с Арлина, и ще си останат Нова генерация завинаги.
Естествено, че говорим за една от първите ню уейв групи в България - Нова Генерация. Имената на тогавашните дилетанти, “виновни” за едва 5-годишното й съществуване, са Димитър Воев, Кристиян Костов, Михаил Пешев, Алина Трингова, Кирил Манчев. Във времето с тях са свирили още и Людмил Миловански, Димитър Божидаров, Екатерина Пешева, Симеон Воев, Васил Гюров, не на последно място по значимост за бандата.
На сцената на Младежкия дом “Лиляна Димитрова” в София, 1989 г. Групата е в първоначалния си вариант: Кристиян Костов - китара, Димитър Воев - бас, Алина Трингова - вокал, Михаил Пешев - клавир, Кирил Манчев - барабани. Тук се е включил и бъдещият барабанист на групата Людмил (Люси) Миловански - брат на Валери Миловански от група “Тангра”
За съжаление двигателят, ядрото и сърцето на групата Димитър Воев, заради медицинска нелепост си отива от този свят съвсем млад, на 27-годишна възраст, през септември, 1992 г., а последната изява на групата с това име е половин година по-късно. И така всички от Нова Генерация тръгват по свой собствен път, разпилени във времето и пространството, но носещи в сърцата си любовта към изкуството, което са оставили за феновете си.
И за да ни припомни магията на тяхната музика и въздействието на поемите на Митко Воев, бандата ще направи концерт на 19.02., петък, на който ще видим голяма част от музикантите, дали началото на една Нова Генерация, и то - завинаги! С тях ще са и приятелите им от „Ревю“, „Абсолютно Начинаещи“, Kinky Romantic, „Тонодеро“, The Bedlam Club, Насо Русков, Димитър Василев – Нуфри, Росен Даскалов – Тичъра и Деян Драгиев – Даката.
Кирил Манчев, сн. Skype
А ние ексклузивно се свързахме с “ДиректорА на водопад” и барабанист на групата Кирил Манчев, който заедно с приятелите от махалата около софийските улици “Шишман” и “Иван Вазов” – Крис Костов и Мите Воев, преди 30 години създават тази и куп други банди. Киро ще сподели с нас спомени и мисли за музикантската орда, за битието си в България и отвъд океана, за изкуството и живота...
През 1990 г. Киро емигрира с “кубинския” полет през Канада и... остава там до ден днешен. Живее в Монреал, във френскоговорящата провинция Квебек, щастливо женен за Вероник Милькович, красива моделиерка от сръбски произход. Има и няколко “канадски” музикални проекта, като „Grasshoppers” и „Naturally happy consumers”. Когато не е в студиото си или в модното атeлие на Вероник, Киро пътешества по света или отпрашва заедно с нея към дървена горска къщичка, отскоро семеен заслон далеч от шума и светската суета.
V. S. Какво лично за себе си успя да генерираш с/в/от “Нова Генерация” и какво – не?
К. М. „Нова Генерация” бе продължение на групите “Парадокс” и “Вход Б”. За мен Кристиан и Митко са приятелите от детството ми. Ние винаги се забавлявахме, когато бяхме заедно… Имам много готини спомени от тази банда. Бяхме млади момчета - на точната възраст, в точното време и с точните песни…
V. S. Опиши ни Митко Воев с няколко думи - така, както си го усещал в онова време?
К. М. Аз може би съм човекът, който познава Митко от най-ранната му детска възраст. Срещнахме се, когато бяхме на по 5-6 години, ако не ме мамят спомените… Бяхме от една махала и играехме на спартанци и троянци, апаши и стражари, търсене на духове,… Имахме прекрасно детство и естествено - много спомени. Но ако трябва да го опиша с 2-3 думи, ще кажа, че беше интересна и силна личност от самото начало. Начетен, природно интелигентен, верен приятел. Прекарвахме дълги вечери в бърборене у нас. Той пишеше поемите си оттогава и понякога оставаше неразбран романтик, в сантиментално нелиричен смисъл на думата, естествено. Шегувам се!…
Той беше ексцентричен, прогресивен и необичаен, идеалист за нещата, в които вярваше. Определено беше надраснал възрастта си и живо се итересуваше от теология.
Димитър Воев
Когато отидох в Рок-трио „Милена”, Митко ме нарече „мръсен комерсиалист”! И аз много се кефих тогава. Може би точно затова написах парчето „Директор на водопад”. Скоро след това Воев ме срещна на улицата и ми каза: „Абе, Кирчане, много готин тект си написал, браво!”. За мен това беше най-големият комплимент, който съм получавал от него. Няма какво да си говорим глупости - неговите текстове бяха върха и ще останат завинаги като едни от най-хубавите цветя в БГ поп-културата.
V. S. Кои са стиховете от поезията на Митко, които най-много и най-дълбоко са те докоснали? А има ли такива, с които и тогава не си бил съгласен?
К. М. Моите любими са „Малко момиченце” и „Патриотична песен”. Не, няма неща, с които да не съм бил съгласен, защото „аз съм аз и моем да моем”. :)
V. S. Какво се случи с теб след септември 1992 г.?
К. М. Естествено, че ми беше тъпо! Воев си отиде толкова млад... Но ако трябва да бъда откровен – точно през тези години, от 1991 до 1993 г., бях на върха на кариерата си в Канада. С групата ни Тhe Clouds вършеехме всяка вечер из клубовете в Монреал. Нямах време дори да се обадя на нашите цели 2-3 години... Но бях млад и луд по Hous music - dance, dance forever!
V. S. Какви са приликите и разликите в сегашното и тогавашното време през твоите очи и душа?
К. М. Нищо не остава същото и нищо не е завинаги! Всичко е илюзия, а животът никак не е много дълъг.
V. S. С какъв товарен влак не бива да се сблъсква музиката? И кога е добре да бъде извадена от релси?
К. М. Когато музиката стане мъртво професионална, тогава е по-добре да започнеш нещо ново. Светът е пълен с най-различни неща!
V. S. Кариера, къща и комат лесно ли се постигат като музикант?
К. М. Аз живея от 26 години извън България. Дето се казва - израстнах и се самовъзпитах на друго място. По принцип никога не е лесно да живееш от това, което искаш или ти харесва. Шоубизнесът е доста коварен и трябва да знаеш кога влизаш и кога излизаш. Лично аз винаги досега съм минавал някак между капките. Дано така да бъде и за вбъдеще!
V. S. Днес кого обичаш, в какво вярваш и за какво роптаеш?
К. М. Обичам живота, вярвам в себе си (понякога) и гледам да не роптая. По-добре позитивно, отколкото негативно. Аз съм щастлив човек в тези дни. И нека да е така завинаги, въпреки че завинаги няма!
