Следва

Нов шоурум на Astella Atelier

Доброжелателните от Джонатан Литeл

Уникалният роман „Доброжелателните” е с централно поставен въпроса за злото. 900 страници представляват ретроспективния разказ от първо лице на Максимилиан Ауе...

Books преди 14 години

Роден в семейство с еврейски произход, емигрирало в САЩ в края на 19 в., Джонатан Литeл е син на писателя Робърт Литeл. Детството му преминава във Франция, която напуска чак когато става време да влезе в университета. Въпреки, че семейството му не е имало съдбата на евреите от Европа, Джонатан Литeл е отраснал с тази история, която се превръща в централна тема на първата му творба. Детските му години са белязани от войната във Виетнам. След тригодишен престой в йейлския университет заминава за Балканите, по онова време, арена на конфликти. През 2001 г. се отдава на писателството.

Двайсет и двегодишен, публикува първия си научно-фантастичен разказ на английски език (Bad Voltage). След излизането на „Доброжелателните” бестселър, преведен в цял свят, издава сборник новели, написани от 1995 до 2002 г. ( Етюди ), последван от есе, посветено на белгийския фашист Леон Дегрел ( Сухото и Влажното). Кратко нашествие във фашистка територия, Париж (Арбалетът) през 2008г.



Уникалният роман „Доброжелателните” е с централно поставен въпроса за злото. 900 страници представляват ретроспективния разказ от първо лице на Максимилиан Ауе, който десетки години по-късно разглежда един основен период от своя живот: участието си в масови кланета, в качеството си на офицер от СС, от 25-та до 30-та си година.

Четивото подтиква към размисъл, към въпроси, спомени и чувства, към основните въпроси на нашата история и цивилизация. Заглавието „Доброжелателните” препраща към една трагедия от Есхил „Евменидите”. Ериниите са били богини на отмъщението, които преследвали хората, отцеубийци и убийци на майките си - най-страшните престъпления.
Разказвачът разкрива своята субективност в отношенията си с близките си, с майка си и сестра си. Сексуалността му е описана прекалено натуралистично.

Литъл е избрал хомосексуален разказвач, именно поради проблематичния аспект на хомосексуализма. „Доброжелателните” можеш да намериш вече и на българския пазар, разпространява Colibri.
А ето и един кратък разговор с автора на книгата Джонатан Литeл:

Сега от дистанцията на времето, какви надежди възлагахте на „Доброжелателнвите”?
Литeл:
… Смятах, че мога да продам около 3 и 5 хиляди екземпляра. Издателството „Галимар” се надяваше на малко по-добри продажби. После настъпи бум, съвсем неочаквано.

Как си обяснявате този успех?
Литeл:
Говорих за това с Пиер Нора, в края на септември, когато тиража надхвърли 150 хиляди бройки. Той ми каза нещо интересно: „ На това ниво, вече нито авторът, нито издателят са в състояние да разберат, а по-скоро някой историк. Доста дълго говорихме за причините на този успех , но не успяхме да намерим отговора. Открояват се две хипотези. Първата се свързва с нацизма и с отношението на французите към историята през онези години… Например, ако видим как книгата бе посрещната в Израел, в Щатите и в Германия ще ни помогне да разберем какво се е случило във Франция."

Как оценявате окончателния резултат? Харесвате ли „Доброжелателните”?
Литeл:
Въпросът не трябва да се поставя по този начин. По-добре бе било да се запитаме за първоначалния замисъл, за да можем да продължим напред. Отговарям с цитат от Жорж Батай: „ Палачите нямат думата, или ако проговорят, го правят с думите на Държавата”. Палачите говорят, някои дори произвеждат писания. Дори разказват точни неща посредством факти. Например, начина, по който е бил организиран концлагера Треблинка. Айхман не лъже,когато дава показания на процеса. Той казва истината. Когато говоря за истинско слово, имам предвид това, което разкрива действителни бездни, както е постигнал това Клод Ланзман с жертвите от филма „Холокост”.

Но става въпрос за нацист, който е изключение, нереалистичен и не особено достоверен.
Литeл:
Съгласен съм. Но нацист, достоверен от социологическа гледна точка никога не би се изразявал както го прави моя разказвач. Той не би бил в състояние да представи заобикалящите го хора в такава светлина. Тези, които действително са съществували като Айхман или Химлер, както и онези, които съм измислил. Макс Ауе е рентгенов лъч, който преминава през всичко, той е своеобразен скенер. Наистина, той не е достоверен образ. Аз не търся достоверност, а истината. Роман не може да съществува, ако се уповаваме единствено на достоверността. За разлика от историческата или социалната истина, истината в романите е в друг регистър.
 

More from View Sofia

More Books