Следва

Страхотни на парти: звездите по пижама на гости на Dolce&Gabbana

Брандовете, които бяха тотално OUT, а сега са категорично IN

Формулата „новото е добре забравено старо“ е особено актуална в света на разкоша...

All fashion преди 7 години

Марките, на които им се отдаде се слязат от сцената на славата и отново да се качат на нея, в наше време се ценят дори повече от тези, които през цялата си история са показвали скучна стабилност... особено, ако тези брандове са останали верни на себе си и на луксозното си ДНК.
В подбора ни влизат 10 имена, които някога са били Out, но днес са съвършено In.

Gucci



В края на 90-те модната къща Gucci е пропита с кръв, при това в истинския смисъл на думата. Семейните неразбории завършват през 1995 г. с убийството на главата на компанията Маурицио Гучи, което буквално довежда марката до кома. Модната къща заработва основно с продажба на лицензи.
Малко преди това дизайнерът на бранда - Том Форд, става креативен директор. Той връща главния офис от Милано във Флоренция, където се намира основното производство, а също и изкупува лицензите от външните производители. От този момент Gucci се съсредоточава върху създаването не безкомпромисен лукс и прави това и до ден днешен.



Във времето, когато други марки пуснаха на пазара второстепенни, по-широкодостъпни линии, Gucci не прави това, оставайки символ на италианския разкош.
През януари 2015 г. длъжността на креативен директор се поема от Алесандро Микеле и Gucci се превръща в един от най-обсъжданите брандове в модната индустрия. Дизайнерът, който до този момент твори в модната къща, но не управлява нищо, решително го реформира и обновява в съответствие с настроението на първите години на XXI век. От животинско-сексуален Gucci става по-романтичен, свободен, бохемски, почти терапевтично ярък, но най-важното – отказва се от джендърните стереотипи.

Guerlain



В средата на 90-те Guerlain трудно би могъл да бъде наречен сензация: основната аудитория на бранда е поостаряла, линиите на ароматите рядко се обновяват, започват финансови проблеми. Положението е спасено от концерна LVMH, изкупил един от най-старите брандове на Франция (годината на основаване е 1837-а) от семейство Герлен.
Жан-Пол Герлен остава един от парфюмеристите на бранда и пазител на традициите му, но пробива правят поканените отвън парфюмеристи: Матилда Лоран, Морис Русел и Тиери Васер.
Guerlain започва да играе не само на територията на скъпата класика, но и в чужди за него доскоро сегменти. От една страна, недостъпен разкош, а от друга – демократичност. По този начин са привлечени и милионери, готови да купят легенда във флакон за 14 000 евро, и млади момичета, които едва сега започват битието си на парфюмерийни маниаци – на тях е посветен La Petite Robe Noire.
А повторното пускане на пазара на легендарните аромати Shalimar, Chamade, Mitsouko, осигурява връзката между миналото и настоящето.

Bernardaud



Лимож порцеланът е извънредно консервативна вещ - ръчно производство, старинни технологии на обгаряне, вярност към традиционните орнаменти... Допреди 20 години никой нямаше да каже, че Лимож порцеланът е модерен, той минава в раздел „класика“, а на нея мястото й, както е известно, е в музея. Но във всеки интериор в стил разкошен минимализъм или индустриален шик ще се впишат чинии с монограми и цветенца.
Няколко лиможски манифактури успешно следват марките на съвременния дизайн. Най-добре това се отдава на Bernardaud – основан през 1863 г.
В най-новата им колекция има колаборация с Марина Абрамович, Дейвид Линч и Джеф Кунс, а генералната линия на бранда са елегантни, изчистени форми и няколко кашмирени, златни и сребърни колекции за тържествени приеми.

Harley Davidson



Една от малкото американски компании, преживели Голямата депресия, едва не се предава през 1980 година, когато пазарът на мотори се превръща буквално в бойно поле за клиенти. Американката легенда с морално остарелите си модели е притисната към стената от японските конкуренти - Honda, Suzuki, Kawasaki, Yamaha. Славата на криминалните банди, боготворящи Harley, също не помага за продажбите сред благоприличната публика.
Успешното решение идва през 1990 г., а именно да се обърне гръб на маргиналния имидж, а да се направи модерен и технологичен такъв.
Компанията започва с бясна скорост да обновява моделите си. Свежите и стилни предложения изобщо не претендират за място в мейнстрийма: те преосмислят изконната философия на марката – свобода на духа и вечно движение.



През 2014 г. се появява облекчената градска линия Street и изведнъж се оказва, че Harley съвсем не е наследство на маргиналите и застаряващите рокери, а имиджово средство за придвижване на успешния бизнесмен из буржоазните квартали на Ню Йорк, Париж, Лос Анджелис, Лондон, Москва...
Също така през 2014 г. компанията представи и първия си електрически мотор LiveWire. Моделът още не е пуснат в продажба, защото предстоят тестове, но ходът на мисленето на марката е очевиден.

Vertu



Разбирайки, че телефонът може да бъде доказателство за имидж, както часовникът и автомобилът, през 1998 г. английската манифактура започва да произвежда апарати за тези, които вече притежават Mercedes и Rolex, и за тези, които ги е срам да се показват в обществото с Nokia.
Руските новобогаташи, за които в този момент имиджът е най-желаното вложение в капитала, приеха новината радушно. Тогава останалите им се подиграваха, но не след дълго започнаха и те да ценят разкоша и се увериха, че телефоните Vertu са истинско произведение на занаятчийското изкуство – елегантни и надеждни. Да се закрепи в света на лукса на относително младия бранд, му помагат колаборациите с гиганти като Ferrari, Ermenegildo Zegna и Bentley.



Но на границата на новия век компания я очаква сериозно предизвикателство - трябвало да се мисли не само за дизайна, но и за технологичната част. Телефонът, дори да струва над 5 000 евро и да е изработен на ръка в Англия, се купува, не за да бъде предаден по наследство, а за се напишат с него бързо sms-и, mail-и, да се провежда видеоразговор, или да се постват снимка в Instagram.
Единственият технологичен ноу-хау на Vertu дълго време си остава консиерж службата, която по своята същност превръща телефона в дух.
Сериозният технологичен пробив се случва през 2014 г., когато компанията представя смартфоните Signature Touch и Aster – идеални съвременни джаджи в тяло на шедьовър.
Операционната система Android и най-добрата визия на пазара позволяват на Vertu бързо да се адаптира към всички технологични нововъведения, а корпусът е блестящ образец на съвременния дизайн. Както и Bentley или Birkin, смартфонът може да бъде адаптиран към собствените предпочитания на клиента.

Rolls-Royce



Съвсем не беше далече времето, когато на появяващите се рядко из улиците на Лондон или Ню Йорк Ролс-Ройси хората гледаха като на Титаник и снизходително си мислеха, че поредният престарял лорд отива на клуб или че арабски шейх е решил да се поразходи.
От 1970 г., когато Rolls-Royce обявява банкрут (спасяват го 250 млн. паунда държавни инвестиции) и до 2003 г., когато марката е купена от концерна BMW, компанията просто честно отработва статуса си на легенда от английското автомобилостроене.



През 2003 г. настъпва забележимо оживление - появява се новият Phantom, след него - Phantom Drophead Coupé за феновете на кабриолетите, а след това - Ghost и Wraith, също кръстени в чест на класическите модели на марката.
Немците не си позволяват да фантазират. BMW по принцип се придвижва напред внимателно и предпазливо: печалният опит на конкурента Maybach показва, че тромавите лимузини имат всички шансове да не се впишат в историческите поврати, ако пускат нови модели прекалено често.
През 2015 г. беше обявено пускането на Dawn – едва четвъртият модел от момента на преминаването на Rolls-Royce към BMW. Двувратият кабриолет е създаден като че ли специално за пътешествия из английските графства и е адресиран към верните поклонници на марката в качеството му на уикенд мобил. Доста хитър ход!

Borsalino



Италианските шапки Borsalino и до ден днешен се асоциират основно с романи като „Смърт във Венеция“ и „Крилете на гълъба“, с ваканция в Лидо ди Йезоло и стар европейски шик.
А, между другото, италианският бранд със 150-годишна история пуска сега не само шапки за всеки вкус и климат, но и най-красивите шапки ушанки, и пухени модели, и романтични барети, та дори и плетени шапки с помпони. Тоест, много успешно следва модния повей.
Що се отнася до шапките, то съчетанието не елегантния ретро силует, сочните цветове и потресаващите на допир материи превръщат Borsalino моментално в класика и must have за всеки гардероб.
През 2009 г., в пика на скутерите, Borsalino пусна линия разкошни шлемове, в които отново прекрасно се съчетава ретро стилът, качествените материали и съвременните технологии. И ако в света се надигне поредната вълна за аксесоари за глава, то със сигурност Borsalino ще реагира достойно.

Hublot



Основаният през 1980 г. бранд за швейцарски часовници Hublot от самото начало играе на границата на лукса и демократичността: основателят на марката Карло Кроко като че ли и досега счита за най-сполучливо свое ноу-хау каучуковите каишки. Освен това часовниците Hublot винаги са се позиционирали като скъпи, но практични аксесоари за истински мъже и за търсачи на приключения. Това е отразено и в името, и в дизайна: Hublot на френски означава „илюминатор“ и сходството са призвани да подчертават 12-те фирмени винтчета.
Само че, в началото на 2000-та година става очевидно, че е дошло времето марката да се разбере с аудиторията. Тези, на които часовниците били по джоба, често избирали по-благородни модели от конкурентни фирми, а тези, на които Hublot подхождал по имидж, невинаги можели да си го позволят.
Новата история на бранда създава швейцарският бизнесмен Жан-Клод Бивер, назначен от LVMH, който купуват Hublot. Бивер пусна легендарния модел Big Bang, създаде бранд със спонсор F1 и Световното първенство по футбол, и воала - „илюминаторите“ се превърнаха в един от най-популярните часовници в luxury сегмента, на което не пречи дори изкуствено поддържаният дефицит.

Goyard



Марката чанти за пътешествия, основана година по-рано от Louis Vuitton, била любима на Роми Шнайдер, Карл Лагерфелд, министър-председател на Франция Жорж Помпиду и на туниския политик Хабиб Бургиба.
През втората половина на ХХ век брандът е на ръба на пенсионирането си: марката се превръща в семейно занимание и изобщо не се развива, феновете й стареят заедно с нея, а новото поколение по никакъв начин не оценява карираните куфари.
През 1994 г. компанията преминава в ръцете на Жан-Мишел Синьол, самият той - върл фен и колекционер на Goyard. Той успява да даде на марката нов живот. Преди няколко години Goyard се превърна в истинска световна сензация, „новият“ Louis Vuitton – същият старинен френски бранд, любимец на аристокрацията и на звездите, който крачи с крак във времето, но съхранявайки верността към традициите.
Най-важната разлика с LV е в това, че всички куфари и чанти на Goyard се произвеждат само във Франция и маркетинговите бюджети на компанията не са главното й перо за разходи.
Днес чантите и куфарите с марка Goyard с удоволствие се ползват от Гуинет Полтроу, Марион Котияр, Виктория Бекъм... Това е знак за добър вкус и тон, а също и символ, че в имиджа е вложена мисъл, а не просто пари.

Repossi



Преди италианския ювелирен бранд да бъде оглавен от Гая Репоси, дъщерята на основателя, компанията произвежда скъпи, смели, но не много модерни бижута. Нейните златни обеци и гривни можело да бъдат видени върху бабите от Монако, облечени в палто от норка на +15°C. Но в арсенала на младите момичета на този етап халките и колиетата с марката Repossi не се вписвали.
Гая обаче била прогресивно момиче – тя започва да прави смели, авангардни бижута, напълно отговарящи на духа на времето. Сега пръстенът за целия пръст от Repossi и „сложната“ гривна White Noise от бяло злато са мечтата на всяко it-girl.
Украшенията се продават не само на „Вандомският площад“ в Париж, както и на площад „Бомарше“ в Монако, останали в наследство от бащата на Гая, но и на Net-a-porter, появяват се на страниците на Vogue и на корицата на списание i-D, което винаги е признак за актуалност.
А нещата, които Гая Репоси създава през 2010 г. съвместно с Александър Уанг, отдавна преминаха в графата на колекционерската рядкост.
 

More All fashion