За модния усет на Нанси Рейгън към стил и естетика е изписано много, но като че ли винаги ще има какво още да се каже. Въпреки че бившата първата дама ни напусна на 6 март, специфичната й грация, личен почерк и безспорна класа ще живеят вечно. Дори само това я прави абсолютна модна икона.
Много хора спорят дали Нанси разбираше от политика. Е, спорът за това ще си остане, но дали разбираше от мода – тук няма дебати. Никакви! Една от най-големите й страсти е именно тази към модата, което довежда до огромни скандали през 1982 г., когато подаръците й от големите дизайнери, на стойност стотици хиляди долари, стават достояние за широката общественост.
Възропталите повдигат въпроса сериозно, поради което Рейгън бива принудена да обещае, че ако въобще си позволи да приема скъпи вещи, то те ще бъдат дарявани за благотворителни каузи. Но това се оказва по-силно от нея и въпреки риска, тя продължава да се обзавежда с първокласни тоалети, за които твърди, че взема уж назаем.
Независимо от недоволството на американците, Нанси все пак е Рейгън – съпруга на 40-тия президент на САЩ Роналд Рейгън – и като първа дама нейният вкус и стил са религия за много жени. Но не просто защото се носят от личност като мисис Рейгън, а защото са великолепни и подбрани с вкус и нюх. Още много преди да стане съпруга на президент, тя изпъква с прекрасния си стайлиг.
За никого не е тайна, че голямата слабост на Нанси са великолепните вечерни рокли, от бляскави материи, по които и до днес продължаваме да се прехласваме, защото тя наистина знае какво е да се обличаш в „разкош“. През целия си живот мисис Рейгън се стреми да се превърне в законодател на американската мода, подобно на Жаклин Кенеди. Във Вашингтон с лекота прокарва нова вълна, която обаче успяват да хванат единствено жените с по-платежоспособни мъже. Тотална модна тенденция, в стила при лъкшъри персоните, се превръща желанието им те да се обличат само в изисканите модни салони, копирайки всеки детайл, до най-малката подробност, от стила на първата дама.
Един от моделиерите на Нанси е Бил Блас. През 60-е години на миналия век Бил създава този стил, който по-късно ще бъде наречен „американски“. При него за модни съвети идват, освен Нанси, и Барбара Буш, Барбара Стрейзънд и Барбара Уотърс.
Но когато говорим за стила на мисис Рейгън, не можем да пропуснем специфичния й почерк – червеното, царско червеното й прилягаше! Първата дама наистина е вманиачена по пурпурните нюанси толкова, че днес може да се говори за „Рейгънско червено“. Самата Нанси дава име на любимия си цвят, наричайки го picker-upper – жизнерадостен, повдигащ духа и настроението цвят.
Индивидуалността й в модата се проявява непрестанно във всяко събитие, на което се появява. Дори на сватбата си Нанси е далеч от класическата кукленска булчинска рокля. Вместо това тя избира костюм с бяла яка и цветя в косите, на които е закачен воалът. Цяло чудо е, че на сватбата си се въздържа да вмъкне като акцент любимия си цвят. Дори на официалната й снимка за Белия дом, Нанси е облечена в аленочервен тоалет.
Дизайнерите и големите модни имена с право заявяват, че „това е силен цвят, който приляга на една силна жена“.
Експървата лейди на САЩ и нейният американски стил днес са издигнати на пиедестал. В чест на Нанси Рейгън дори е направена изложбата „Нанси Рейгън: стилът на първата дама“, която се състоя в президентската библиотека на Роналд Рейгън.
Водещ на събитието, което се проведе на закрита врата, е не кой да е, а световноизвестната дизайнерка Даян фон Фюрстенберг, а сред почетните гости присъстват имена като Каролина Ерера и Оскар де ла Рента. „Нанси Рейгън беше и си остава прекрасен представител на американската мода“ - казва Фюрстенберг.
А стилът от такава величина върви ръка за ръка с приз и отличия – през 1998 г. съветът на модните дизайнери на Америка награждават Нанси в номинацията Lifetime Achievement.
Моментът, в който светът спира и срещаш любовта
Израснала в щата Мериленд, мечтала за кариера в киното, Нанси с лека ръка загърбва амбицията си да стане актриса, за да се отдаде на голямата си любов – Роналд Рейгън. Бракът за нея е много по-важен: „Моят живот в действителност започна тогава, когато се омъжих за Роналд“ - не крие тя.
През 1967-1975 г. Рейгън е губернатор на Калифорния, а съпругата му се посвещава на благотворителни каузи. Тя отделя почти цялото си време на ветерани и пенсионери, хора с физически и емоционални проблеми. Не е трудно такава жена да спечели сърцата на цяла Америка. Самият Рейгън й оказва огромна подкрепа и помощ в борбата й с разпространението и употребата на наркотици, както и в тази срещу алкохолизма.
През 1994 г. обаче президентът Рейгън е диагностициран с Алцхаймер и от този момент, до неговата кончина, Нанси не се отделя и за миг от него. По-късно започва активно да се застъпва за изследванията и проучванията със стволови клетки.
Но как започва всичко? Двамата с Роналд се срещат, когато той е на 40 години, а тя на 28. По това време той е в развод с бившата си съпруга. Според думите на Нанси, тя лично така е организирала срещата им, че да може да завърши по-късно през нощта.
В мемоарите си Нанси си спомня: „Не знам дали има любов от пръв поглед, но ако има – то това е най-близкото ми определение. Ние бяхме очаровани един от друг, искаше ни се да се виждаме колкото се може по-често. След първата среща се уговорихме веднага за следващия обяд, после за следващия, и за следващия... Срещахме се цяла година, но още първият път, отваряйки му вратата, вече бях убедена, че той е мъжът на живота ми.“
През 1987 г. 66-годишната Нанси е диагностицирана с рак на гърдата. След успешна хирургическа намеса тя слага точка на този период от живота си, но започва да популяризира нуждата от превенция на болестта и в своите мемоари - „Моят ред“ набляга на важността на годишните мамографски прегледи.
Нанси Рейгън живее в Лос Анджелис до последния си дъх, изтръгнат й от сърдечна недостатъчност, на 94 години. Погребението е в президентската библиотека „Роналд Рейгън“ в Сими Вали, Калифорния, където е положена до съпруга си, до любовта на живота й. Но освен на Рейгън, до последно Нанси остава вярна и на стила си, превърнал се в етикет и в модел за подражание. Поклон пред несломимия й дух, поклон пред вечния й моден стил!
More from View Sofia
Стил урок на седмицата: Жълтата рокля
Gelb, gelb, gelb sind alle meine Kleider...
Моден ексхибиционизъм: Бежово-розовата гама!
Beige VS Powder Pink...
#ootd: Кич му е майката
Дяволът е в кичозните детайли!
