Добро утро, живот! София Филм Фест ни провокира

Да попаднеш в компанията на Джеки, Джони и Чарли (както знаем, това не са имена на кучета!) е все едно тичайки да влезеш с триста в кварцов паралелен свят. Виждаш какво става около теб, чуваш всеки какво говори, усещаш пощипващия мартенски вятър по бузите си, кожата ти настръхва от скърчащите колела на трамвая... Уж всичко пак си е същото, но някак не е. Те, тримата толкова фино, елегантно, възпитано, с усмивка, хумор, интелект и без да искат те въвличат в разговорите, трудностите, разказите, спомените, мислите и шегите си, че започваш да дишаш по друг начин. Сякаш излизаш от тялото си и виждаш себе си и заобикалящия те свят отстрани. Георги Стоев - Джеки, Георги Пенков - Джони и Христо Илиев - Чарли са актьори, сценаристи, режисьори... Но преди всичко - хора на изкуството и бохеми по душа. И точно по този артистичен начин те са направили новия си филм, окачествили го като документален мюзикъл - “Добро утро, капитане!”, посветен на техния приятел Гената. Може да харесате, може и да не харесате Евгени Ованегов, момчето от морето на повече от 60 години, но с борбен и купонджийски дух. За някои от вас той би бил характерния морски лъв, пътувал дълги години с лодки, кораби и подводници по цялото земно кълбо.

Непрочетена книга за жадните за хумора и поведението на моряка, които веднъж са леко дръзки, друг път малко хапливи или пък просто първични, но неизменно подплатени с усмивка. За други може да е арогантният коцкар с плитки шеги от 80-те години, преплетени с ругатни, който един ден получава “шамар” от съпругата си с думите, че тя всъщност никога не го е обичала (и - дааан, носът на кораба разцепва с всичка сила поредната огромна вълна). Трети ще видят в него един истински, земен човек, знаещ как да се весели, защото винаги е душата на компанията. Ще видят най-добрия си приятел, баща, брат, себе си дори и ще отъждествят животите си с този на Гената. А може и леко да му позавидят.

Ще има и такива, които ще са в киното заради тръпката от самия акт - ходене на кино. Такива, които без специфичния аромат, скърцането на плюшените седалки, пукането на дървения паркет и носещият се прах в киносалона не могат да издържат дълго време. Каквато и да е причината да сте там, в киното, ще почувствате по собствен начин перипетиите, шегите, приятелите, живота на болния от живот Евгени. Да, болен! Но - здрав, макар и уволнен от работа... Гледайте филма, в рамките на фестивала, на неговата съвсем първа кино-прожекция (днес 11.03, кино “Люмиер”, 18:30 ч.) и ще си причините и други емоционални изненади. През цялото време ще чувате почти незабелязано много музика. Много! На какви ли не европейски езици.

“Затова го нарекохме мюзикъл!”, казват виновците за лентата. Не могли обаче по-младите Никола Бошнаков (режисьор, монтаж) и Антони Стоев (оператор и син на Джеки) да излязат на глава с тримата мускетари за някои неща във филма. “Ами, няма оправия! Това е положението! Искахме едни кадри да изглеждат по друг начин, част от репликите да се пипнат малко... Но, баща ми като е полу-идиот, за мен какво остава - аз съм пълен идиот! Очевидно съм взел най-лошите качества от родителите си”, шеговито коментира Тони Стоев магарешкия инат на баща си Джеки и приятелите му Джони и Чарли.

А иначе те тримата са... като скачени съдове, в които всичко тече по свои си логика и път и винаги в правилната посока. Те мислят еднакво, говорят еднакво, дишат еднакво. Дотолкова през дългите години на своето приятелство са успели да се опознаят и да влязат под кожите си, че са като един инструмент с много функции. Наистина е невероятно! Ще чакаме още интересни дела и документи от приятелите (ни) Джеки, Джони и Чарли.