На 21 март 1999 г. Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата, проведена в Париж взема категоричното решение, че в този ден, всяка сетна година, ще честваме Световния ден на поезията. Да, 21 март бе вчера, но ние силно вярваме, че поезията, и въобще всяко писмено изкуство, заслужава внимание всеки ден. Ето защо днес посвещаваме нашата прекрасна рубрика на всички гениални умове, които някога са мислили, чувствали и говорили в рима... Това е нашата персонална селекция от любими абзаци, куплети и поетични фрагменти, които са отпечатани със златни букви в душите ни.
Меги Ангелова
Аз искам слънце цял живот да имам
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо
и буйно да горя, да не догарям."
"Да съм слънчево момиче", Петя Дубарова
"Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Викнал бих от болка - времето лети,
викнал бих от ужас - ще отминеш ти:
сън в съня е сбъднат - миг след миг лети,
няма да се върнат сбъднати мечти."
"Среща", П.Яворов
"Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера."
"Пътят до тебе", Блага Димитрова
" Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота..."
"Молитва", Атанас Далчев
Александирна
„Истинската поезия може да комуникира преди да е разбрана.” – Томас Стрънз Елиът
„Момент на щастие,
ти и аз седнали на верандата,
изглеждаме двама, но сме една душа, ти и аз.”
„Момент на щастие", Джелаледдин Руми
„Поезията не е отключване на емоция, а избягване от емоция. Това не е израз на личността, а бягство от личността. Но само тези, които имат емоции и личност в себе си знаят, какво е да искаш да избягаш от тях.” - Томас Стрънз Елиът
„Ти своя лик в очите ми намери,
а моите във твоя лик се стапят:
къде да търсим други полусфери
с по-топъл север, с незалязващ запад?
Смърт дебне всяка нестабилна смес,
но щом два дяла обич са в синтез,
по равно вечни ще са, като нас от днес.”
„Добрият ден", Джон Дън
„Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?"
„Философия на любовта", Пърси Биш Шели
Меги Данова
"Това е дълбоката тайна,
която никой не знае.
Това е корена на корена
и пъпката на пъпката,
небето на небето
и дървото, наречено живот, което
расте колкото се надяваш.
Това, което го подхранва
е чудото, което държи
звездите разделени."
"Нося сърцето ти в мен", Едуард Естлин Къмингс
"Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида."
Прощално, Никола Вапцаров
"Когато се уплашиш, ме извикай!
Където да съм, твоя глас ще чуя,
защото все ще слушам тишината...
Ако е късно, о, ако е късно,
отдън земята жив аз ще изляза,
ще тръгна с ветровете, със звездите,
със тишината, с цялата вселена,
със всичко, от което съм направен.
Ако не аз, то моята мечта."
Дамян Дамянов, "Не трябва да те търся..."
Габриела
"...ражда се поезията там,
където има студ и има бури,
и няма място за литератури."
Валери Петров
"...и я чувствам с вътрешното на
киктите си, и със задната част на очите си,
чувствам я с пръстите на краката си,
и с корема си я чувствам..."
Чарлс Буковски
"Направих го отново.
На всеки девет години веднъж
успявам..."
Силвия Плат
"Дни, години- какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!"
Валери Петров
More from View Sofia
Какво да четем: Бестселърите на книжния пазар у нас през Септември
Някъде на топло, сгушени под мекичко одеало, с чаша топъл шоколад и завладяваща книга под ръка...
"¾ любов"
"Жанет 45" издава стихосбирка срещу насилието над жени...
С аромат на книга: "Писъци от Бейоглу" от Мурат Тунджел
“Опознах “Бейоглу” след няколко вечери, прекарани в компанията на приятеля ми журналиста Серкан Караджък. Признавам, че може би магията на квартала остава скрита за жителите му, притиснати от сивотата на ежедневието...
