Следва

Бриджит Джоунс позабременя!

Четиво в четвъртък: "Селски барок" от Иржи Хаичек

Тази седмица писателят Иржи Хаичек, емблема на съвременната чешка литература, е в България, за да направи кратко литературно турне...

Books преди 8 години

Авторът: 

Тази седмица писателят Иржи Хаичек, емблема на съвременната чешка литература, е в България, за да направи кратко литературно турне. Пътуването и турнето са организирани от Чешкия център. Голямото събитие в София  е днес от 18:30 ч. в литературен клуб „Перото“, когато чешкият писател ще застане пред столичната публика и ще раздава автографи върху двете си книги на български - „Селски барок“ (издание на „Изида“) и „Рибя кръв“ (изд. „Парадокс“).

„Селски барок” е романът, който изстрелва Иржи Хаичек на върха в чешката литература и се превръща в сензация. Читателската реакция е бурна и принуждава и критиката да признае, че съвременната чешка литература се е сдобила с нов голям майстор. Доказателствата за това са добрата история, убедителността, с която я разказва Иржи Хаичек (р. 1967 г.), и умението му да накара всеки един от читателите на романа да се припознае в героите. Всичко това е „Селски барок” – книгата, спечелила и престижната награда „Магнезия Литера” в раздел „Проза“.

Книгата:

Романът е разследване в най-черния период на социализма – създаването на ТКЗС-тата, но в същото време е и вълнуваща любовна история, и криминале... Главният герой Павел е генеалог, който получава наглед нормална поръчка – да открие писано през петдесетте години на двайсети век писмо. За беда се влюбва точно в този момент и се налага да избира между лято с красивата Даниела и ровене в архивите на западналото село Томашице. Но историята едва сега започва. Тайни, останали скрити повече от половин век, излизат наяве. На всичко отгоре прелестната блондинка Даниела също има роля в тази тъмна мистерия...

Увлекателният сюжет на „Селски барок” сякаш качва читателя на влакче на ужасите. Престъпленията, извършени от социалистическия режим в Чехословакия, са неописуеми. Най-голямото обаче е едно: прекъсването на кръвната връзка със земята.

Разследване, за да бъде открита истината за ТКЗС-тата.
Да познаваме миналото, означава да сме силни в настоящето. Може би така се обяснява и големият успех на „Селски барок” в Чехия. За разлика обаче от родината на добрия войник Швейк, у нас истината за създаването на ТКЗС все още остава покрита. Потънала в забрава, историята за принудителното коопериране в България е не по-малко ужасяваща от събитията, описвани в „Селски барок”.

При това е добре да се знае, че земеделието у нас е било един от най-добре развитите отрасли на икономиката между двете големи войни. Формата на коопериране не е измислена от болшевиките. След Първата световна война това е често срещана на Стария континент форма на обединение на интересите на село. Създават се земеделски кооперации, кредитно-спестовни кооперации, също потребителски кооперативи. Доброволните сдружения позволяват да се следи технологичното развитие, да се правят нововъведения, да се налага единна ценова политика. Историците признават, че по темпове на развитие на кооперативите България по онова време е изпреварвана единствено от Дания. Дори в първите години на социализма – от 1945-а до 1950 г. добрите практики се запазват. След това обаче партийното и държавно влияние върху кооперативите се засилва, започват масови репресии срещу стопаните. Книгата на Хаичек „Селски барок” подробно разглежда именно този период. И в нея се случват идентични процеси. Както в Чехия, така и у нас, курсът към кърваво отделяне на земеделеца от най-скъпото е посочен от Москва. От Сталин.

Горянското движение.

И тук обаче българският земеделец показва какво означава да обичаш Майката-земя. В резултат от репресиите у нас възниква т. нар. Горянско движение, което само по себе си представлява първия отпор срещу социалистическите идеи в цяла Източна Европа. Горянското движение се развива активно през 1947-1954 г., като на практика остава и най-сериозната форма на протест срещу социалистическата власт до 1989 г.

Горяните се борят против съветизацията на родината си, възпротивяват се на насилственото отнемане на собствеността. Броят на горяните, включително подпомагащите ги, се изчислява на няколко десетки хиляди човека в началото на петдесетте на миналия век. Една от областите с най-силна съпротива е Старозагорската... Има дори радио „Горянин”, което предава от Гърция. Господстващата комунистическа партия отговаря чрез репресии, извършвани от държавния апарат. До 1956 г. са унищожени 440 горянски чети, които властта нарича „банди”. Към 1958 г. движението отслабва и постепенно отмира.

Същите герои – готови да се вдигнат на борба, описва и Хаичек в „Селски барок”. Противопоставя им обаче и друг тип мислене, друга философия на живеене. Един от майсторите-земевладелци в книгата, докаран букварно до това да слугинства, произнася реплика, превръщаща се в лайтмотив за главния герой на Хаичек: „Не ни принудихте да мразим!”
„Селски барок” отваря вратичка към това минало, за което ние още не сме събрали смелост да научим. И точно заради това е хубаво да я прочетем.

More Books