Тя е усмихната, непринудена и сериозна едновременно. Мая Клевцова е ръководител на отдел „Комуникации” в Сосиете Женерал Експресбанк – банка, отдадена в каузите си да подпомага изкуството и децата. Има зад гърба си има 15-годишен опит в корпоративния маркетинг и ПР в банковия сектор и в сферата на недвижимите имоти. Завършила е Приложна лингвистика и Банково дело. Владее английски, испански, италиански и руски.
Преди всичко г-жа Клевцова, която всъщност предпочита към нея да се обръщат с малкото й име, е човек, който е убеден, че любовта ще промени света. Тя вярва, че е много важно, дори в най-напрегнати ситуации и сериозни дела, да намериш повод да се засмееш, защото това улеснява неимоверно много комуникацията. Чувства се щастлива с това, което прави, защото вярва в доброто и перспективите, които всеки човек сам трябва да потърси за себе си.
Срещнахме се с нея в най-просторната, арт зала в централата на Сосиете Женерал Експресбанк в София. Именно тук са изложени и се рутират на определен период от време от време произведения на млади таланти от Националната Художествена Академия, защото банката вече 10 години подкрепя развитието на студентите там.
За връзката между парите и изкуството, каузите и меценатството, а и за други „неща” от живота, си побъбрихме с нея.
V.S. Мая, как Вашата банка избра да съдейства и подкрепя НХА? Доколко изкуството и парите днес са преплетени и зависими едни от други?
М.К. Много се радвам, че започваме с този въпрос! По съвсем естествен път, защото банка Сосиете Женерал има дългогодишни традиции в това да подкрепя и да бъде меценат на изкуството. Банката ни в Париж притежава богата колекция от съвременно изкуство, която е разположена в централата й в Ла Дефанс.
Сосиете Женерал Експресбанк от доста години подкрепя проекти, свързани с изкуството. От една страна припознаваме тази насока от колегите ни във Франция и просто вярваме, че изкуството разширява кръгозора на хората и ги прави по-богати душевно. От друга, тази сфера, за съжаление често е пренебрегвана за културни проекти, които имат нужда от финансиране, за да се развиват.
И ние, като банка, сме си създали дългогодишни традиции за подкрепа на изкуството, като част от културата. Затова вече 10 години работим с Националната художествена академия, също от толкова подпомагаме един от най-емблематичните балетни конкурси в световен мащаб – Международният балетен конкурс във Варна.
От няколко години работим и върху един много интересен, по-масов проект с фондация Изи Арт, насочен към децата – Музей на колела. Опитваме се да ангажираме и колеги в тази насока – било като доброволци, било като гости на отделни събития, защото вярваме, че изкуството допълва „практичната” професия на финансистите чудесно и им дава по-различни усещания, тотално различни от банкерското им ежедневието.
На пръв поглед изкуството и парите нямат нищо общо, но по-скоро изкуството вдъхновява парите! И ми е много драго, когато виждам колегите си да проявяват интерес към изкуството и да се отварят към всякакви изложби. Самите те започват да стават по-любопитни и искащи да знаят, виждайки произведенията на студенти от академията, изложени в нашата арт-зала, и често купуват някои от тях.
V.S. Помага ли изкуството на работа, като Вашата?
М.К. Мисля, че да. От една страна се отърсваме от ежедневните занимания, които ни вълнуват.От друга, изкуството ни кара да отваряме сетивата си, да се замисляме, да излезем от рамките и ни влияе позитивно.
V.S. Сътрудничите в работата си с фондации, общини, културни институти от други държави, медии и т.н. Каква е рецептата за тази трудна за поддръжка, но добре смазана машина?
М.К. Не мисля, че е трудно да се общува с тези институции. Важното е да има добро желание от двете страни, да сме организирани, да има чуваемост помежду ни и интересите ни да се срещат. За нас е от значение да допринесем не просто с финансиране за съответния проект или кауза, а да бъдем от полза и като партньори, чиито идеи допълнително развиват концепцията. Иска ни се да ни приемат като партньори в по-широкия смисъл на думата, не само като меценат. И когато успеем да постигнем съгласие и нагодим интересите си до общ знаменател, вече си имаме едно доверие, което с годините се надгражда.
V.S. Как „подушвате”, че даден проект е добър и наистина заслужава вниманието и подкрепата Ви? Или – каква е „рецептата” за добро обоняние?
М.К. Рецептата е проста: най-напред, за нас е важно да „пасва” на нашата идентичност и насоките, които сме избрали да подкрепяме - основно изкуство и деца. Също така, хубаво е проектът да покрива колкото може повече населени места в страната, не искаме каузите да бъдат концентрирани само в столицата и по-големите градове. В общи линии, но не на последно място по значимост, внимателно и прецизно подбираме партньорите си, както и те избират нас, също. Съвместната ни работа, в идеалния случай, е през цялата година и ако не сме отворени един към друг и няма взаимно уважение и разбиране, това ще се отрази върху качеството на съвместния ни проект.
В централата във Франция от години съществува инициативата Citizen commitment (гражданска ангажираност), с която се опитват да насърчават колеги от различните подразделения и в другите държави. Тя подкрепя интегрирането на млади хора със специфични нужди и/или социални групи, които имат нужда от съдействие в професионалната си интеграция. Ние също се обвързахме с тази кауза и сме предприели вече няколко инициативи на местно ниво. Миналата година, например, се обединихме около каузата на фондация „Подарете книга”, която е мост между деца от социални институции и стотици доброволци, които им помагат във всички възможни направления – да се справят с учението, с лични предизвикателства, и да ги насочат в бъдещото им развитие, след като излязат от тези институции.
V.S Кои са най-трудните, сложните професионални актове, с които сте се сблъсквали и как сте ги разрешавали?
М.К. Вярвам, че с дипломация и опит за правилно разбиране на отсрещната страна, всичко се постига. Трябва да има разговор, но не самоцелен, а да чуваш и да се опитваш да вникнеш в проблема на човека срещу теб. Не искам да прозвучи „леко”, но не се сещам да съм се сблъсквала с нерешими ситуации. Имало е трудни моменти, безспорно, но винаги може да се намери решение!
Понякога човек трябва да преглътне егото си и да не се приема твърде сериозно, за да се постави на мястото на другия. Проблемите могат да бъдат от всякакво естество, но когато човек се „нахъса” и мобилизира, сам отправя предизвикателство към себе си и хората, с които работи, да се даде най-доброто, и, разбира се, след това идват заслужените почивка, признание и възнаграждение. Така че е много важно да се балансира!
V.S: А ако за миг си представите, че работата Ви е партия шах, с коя фигура и защо бихте започнали ПР-преговорите с отсрещната страна?
М.К. Много интересен въпрос! Без да имам претенции, че съм добър шахматист, макар и да познавам правилата, бих тръгнала с пешката. Защото стъпка по стъпка, с внимателно „опипване” на почвата вярвам, че всичко може да се постигне.
V.S. Какво Ви даде и какво взе работното Ви поприще дотук? Към какво все още се стремите?
М.К. Вярвам, че ако човек не харесва работата си, рано или късно това се отразява в здравословен и душевен аспект… Щастливка съм, че наистина влагам душа и сърце в това, което правя. Разбира се, има досадни ежедневни задачи, от които човек не може да избяга и това е валидно за всяка една работа. Не ми се е налагало да правя огромни жертви в името на нещо друго. Единственото предизвикателство, с което в момента се боря, е как да балансирам времето си между работата и семейството – въпрос, който касае почти всяка работеща майка в днешно време. Смятам, че успявам да се справя, не и без помощта на родителите си.
А доколкото стремежа, мисля че всеки човек непрекъснато трябва да иска да се усъвършенства на всякакво ниво. За мен човешките взаимоотношения са много важни, а добрата комуникация е качество, развиващо се с търпение и време. Конкретно за мен вдъхновяващото и стимулиращото другите хора лидерство, за да дадат те от себе си най-доброто, да се развиват и да надграждат качествата си е това, към което се стремя и смятам, че мога да дам.
Какво бихте посъветвали по-младите момичета, които имат желанието да се издигнат в кариерата си като Вас?
Изведнъж се почувствах стара!... Шегувам се! Знаете ли, позицията, която човек заема, е нещо много относително – днес си на нея, утре може би на съвсем друга. Настоящата ми позиция никога не е била самоцел за мен, просто нещата се получиха. Започнах от личен асистент и честно казано точно това ми даде доста неща, като се замисля. Първо – по-глобален поглед върху работата в самата организация. Второ, помогна ми да развия качества, като търпение, толерантност, разбиране и дипломация, важни за бъдещото ми развитие.
Така че моят съвет към бъдещите млади специалисти е, ще се повторя, но е така – да не се приемат твърде сериозно и да могат да приемат (градивна) критика – тя често пъти те кара да вървиш напред и да подобряваш начина си на работа. И не на последно място – да не се страхуват да опитват нови неща.
V.S. Смятате ли, че трябва да сте до известна степен психолог, за да многоглаголствате с хората, в лицето на клиентите и фактът, че сте била учител по английски език, Ви помага?
М.К. Да, в голяма степен трябва да си психолог. Макар и да съм била едва около година учител смятам, че това също ми е помогнало за сегашната работа. Искрено вярвам, че желанието да опитваш, поне, да разбираш другия, в което се вмества и психологията, е изключително важно за комуникацията.
Банковите институции не са приемани твърде радушно от хората, за съжаление, макар и да признават, че не могат без тях – за добро или лошо. Надявам се за в бъдеще да е все повече за добро. И смятам, че част от работата на всички банкери и в България, и в света, е да работят в посока подобряване на имиджа си, защото добрата практика и разбирането на хората ще водят само до позитивни резултати.
V.S. А ако се „поразчупи” изначално дори малко от облеклото на банковия служител, дали това би помогнало да се скъси дистанцията между клиент-банкер? Знаете израза: „Този/тази изглежда като служител в банка”! :)
M.К. Интересна идея! Професията ни е такава, че изисква от нас бизнес облекло, макар и то да е само елемент от образа на човека, който стои срещу теб зад гишето. Банковият служител, освен професионалист, трябва да подхожда с разбиране към клиента и с поведението си да направи така, че да не създава бариера помежду им.
На всички нас е ясно, че хората, опиращи до банки, често не са запознати с финансовите въпроси, не разбират голяма част от нещата, вследствие на което се притесняват. И ако банкера отсреща е „костюмиран” и говори твърде високопарно, това допълнително ще създаде бариера между него и клиента.
Но когато един банков служител обясни на достъпен език нужната информация и покаже емпатия към клиента, то тогава облеклото му не би имало такова голямо значение.
V.S. Кога се чувствате истински удовлетворена?
М.К. Когато приключим успешно дълъг, сложен и голям проект, кауза или събитие, включващи координация на много хора, медии, доставчици и др., и обратната връзка – от колеги, клиенти или широката общественост е положителна и сме видели ентусиазма в очите на хората, то тогава удовлетворението е наистина огромно! Това ти дава сили да продължиш да надграждаш нещата, които правиш.
Естеството на „комуникатора”, като професия, е такова, че трябва непрекъснато да работи върху подобряването на собствените си, дори, качества, и не е добре, ако се застои и изпадне в едно русло. Така че аз лично опитвам да се обграждам с активни колеги, които имат нови и свежи идеи. Екипът и неговите мениджмънт и настройка за подобряване качеството на работа са много важни! А и средата, в която живеем, за щастие е такава, че не те оставя „на мира” и те кара непрекъснато да имаш нуждата да надграждаш. Така че днешните банки са далеч от закостенелите институции, каквито са били в очите на хората в миналото.
V.S. Кои са нещата, които колегите и партньори на Мая Клевцова не знаят за нея? А какво близки и роднини не знаят за „банкера” Мая?
М.К. Не смятам, че съм твърде различна в работата си и извън нея. Аз съм прям и непосредствен човек, даже понякога, опасявам се, твърде прозрачен, така че едва ли има нещо, с което бих „шашнала” хората!
V.S. Успявате ли и как, да съчетаете полезното с приятното в работата си? А да не смесвате професията с личния си живот?
М.К. Винаги съм обичала да организирам приятелите си за някакви неща. Сега това се пренася и в работата ми. Това, което се опитвам да правя, е да „се изключа” след работа и да не я пренасям вкъщи. Не винаги ми се получава, но като цяло е правило. Така успявам да разпусна и да се заредя.
V.S. Кажете ни кои са думите, които най-много харесвате как звучат (и какво е значението им) на езиците, които говорите!
М.К. Това са думи, които обикновено свързвам с разни ситуации и същевременно ми звучат добре на съответния език.
На италиански - Precipitevolissimevolmente – казват, че е най-дългата дума на този език. Мина известно време, докато я науча, когато бях в училище. После имаше един период, в който непрестанно си я повтарях. На испански, това е едно рибно ястие – Bacalao al pil pil. Много се смяхме, като го прочетохме в едно меню. На руски думата е бульжник (паве) – свързвам я с книгата на Булгаков „Майсторът и Маргарита”. Прочетох я в 11 клас на един дъх. Рrocrastinate на английски ми звучи добре, макар че е с негативно значение („отлагам/бавя се”).
V.S: Какви са цветовете и аутфитът извън офиса, които предпочитате?
М.К.: Харесвам цветни и светли дрехи, със сигурност предпочитам спортно-елегантното облекло пред официалното. Равни обувки или кецове, макар че имам специално отношение към официалните обувки на ток, но те не са за всеки ден.
V.S.: Кои са любимите Ви ястия, които обичате да приготвяте? Ще споделите ли рецепта с нас?!
М.К.: Без капка свян ще кажа, че съм страшен чревоугодник, макар това качество да е „запазена марка” за телци и стрелци, а аз съм зодия овен. Винаги съм била чревоугодник и никога не съм страдала от липса на апетит. Лошото е, че напоследък започна да ми се лепи повечко, което ме накара през последните години да променя до известна степен менюто си…
Нормално, защото обичам паста, тестено и сладко. И с удоволствие ще споделя любима моя рецепта за чийз-кейк, която е много вкусна и никак недиетична!
Онзи ден я направих спонтанно, без да следвам някакви указания, но се получи доста добре! Ако на някой му се рискува, ето я!:
Блатът:
2 пакетчета натрошени маслени бисквити;
разтопено масло (не по-малко от 100 грама);
Това се обърква и се разстила в тавичка, която се слага в хладилника за половин час.
Кремът:
1 малка кутия маскарпоне;
1 малко пакетче сирене крема;
1 малка кофичка заквасена сметана;
кокосова захар/или пудра захар, на вкус. (Аз слагам малко., половин чашка);
счукани орехи.
Кремът се разстила върху блата и отгоре се поръсва с пресни боровинки, малини и/или ягоди, гарнирани с листенца мента. Страшно вкусно стана!
V.S.: Моля да продължите изреченията с няколко думи!:
- Животът е... постоянна променлива.
- За мен семейството... е единственото, за което си струва да жертваш всичко.
- Без работата си... щеше да ми бъде скучно.
- Изкуството да бъдеш... е вечното предизвикателство.
- Когато сънувам... понякога не мога да повярвам в какви филми попадам
- Никога не... толерирам злобата и високомерието.
- Винаги ще... се опитам да запазя детското в себе си.
- Ако някога мога да... обиколя света, ще направя пътепис.
- Когато снимам... се опитвам да хвана правилния момент и да запечатам общото настроение, защото спомените са хубаво нещо.
- Вярвам, че... макар и да звучи като клише, любовта ще промени света!
More from View Sofia
Мила Кунис показа бременното си коремче в убийствена little black dress
Мила Кунис показа наедрялото си коремче на официалната премиера на филма Bad Moms в Лос Анджелис
Петте любими парчета на Мирян Костадинов-Miry
Днес ви представяме Мирян Костадинов, или по-известен като Miry. Той е музикант и въпреки крехката си възраст, се изявява като доста успешен и креатиен такъв...
Издателство „Кръг“ възражда творбите на Кърт Вонегът в нови издания
Дебютният му роман „Механично пиано“ излиза на пазара с твърди корици и впечатляващ дизайн
