1 минута щастие, сега!

Ами ако щастието ти зависеше само от един простичък въпрос?

Когато си под стрес, разочарован и недоволен, задай си този въпрос: „Какво не е наред?“ или пък: „Какво е наред?“, защото отговорът на точно тези въпросителни е изключително важен. И, колкото и странно да звучи, щастието ти зависи от тях.

Толкова голяма част от съществуването ни преминава във вина - към нас самите, към околните, към живота… Често, дори без да осъзнаваме, ние критикуваме, стресираме се, оплакваме се и съдим. Все преследваме повече неща, по-добри отношения, различна работа. И накъде ни води това? Не много далеч…

Не, не е лошо човек да се стреми към повече и да покорява нови върхове, да преоткрива света и да разширява мирогледа си. Но когато стремежът се превърне в грандоманство, съперничество, ограбване на ценно време за не толкова ценни неща – това е моментът да си кажеш „СТОП“.

Всичко, което виждаме, накъдето и да се обърнем, не помага особено. Рекламите създават у нас нужди и желания, които преди не сме знаели, че „трябва“ да имаме. А пък социалните мрежи са виновникът за съперничеството, защото кара животът на някои хора да изглежда по-добър от твоя и ти започваш да не цениш толкова собствения си.

И сега се чудиш как би могъл да промениш това за една минута? Просто е – с благодарност, с изкуството да можеш да преброиш прекрасните неща в живота си, а не само бедите в него. Ето как става:

В момента се намирам в университета, в който уча, очакваща поредната си лекция. Опитвам се да прочета книгата, която трябва да обсъждаме днес. Прозорецът в аудиторията е отворен, а отвън се чува отвратителният звук от бормашина, който не спира от половин час. Никога не съм обичала шума, защото пречи на концентрацията ми. Хората говорят твърде високо, а в същото време е адски задушно. Не мога да мисля, камо ли да се съсредоточа в това, което ми е наистина интересно. Започвам да се ядосвам, чувствам се раздразнена, защото не мога да свърша нищо и само си губя времето. На косъм съм да си тръгна.

Ето така изглежда „препъникамъчето”, което може да те изкара извън релси понякога.

Трябва да се абстрахирам. Спешно!
Поемам си дълбоко дъх – никога не е излишно. И след това започвам... да бъда благодарна.

Веднага правя списък на нещата, за които може само да се радвам:
Благодарна съм, че имам възможността да очаквам една от любимите си лекции;
Благодарна съм, че мога да си позволя кафето, което стои до лаптопа ми;

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.