Валентин Ганев, ЕДИН ХЪШ НА 60!

... Мисля, че всеки човек търси себе си до края на живота си. И едва ли се намира някъде.

Той е актьор. И май още от дете усеща в душата си това призвание. Девизът на мястото, на което е роден, напълно отговаря на неговото светоусещане - град на Свободния дух. Малката Виена, както още наричат Русе, заради многобройните сгради-паметници на културата и бохемското отношения на местните към изкуството, със сигурност повлиява на Валентин Ганев, макар и преместването на семейството му в София, когато е едва на 10 години. Завършва Английската гимназия в столицата, влиза във НАТФИз и оттам се прехвърля в московския Всесъюзен държавен институт по кинематография, където учи “Актьорско майсторство” при великия Сергей Бондарчук. Валентин Ганев оставя своя отпечатък в над 70 представления (“Клетка за пеперуди”, “Пигмалион”, “Вишнева градина”, “Крал Лир”, “На дъното”, “Хамлет”, “Хъшове” и много други), няколкото негови постановки и в поне 50 филми (“Събеседник по желание”, “Икона”, “Зад кадър”, “Изток-Запад” и т.н.), в някои от които си партнира освен с други големи имена от българските театър и кино , то и със световноизвестни като Вал Килмър, Крисчън Слейтър, Бен Крос, Крис Гиър и др.

В колекцията си от заслужени признания, призвания и спомени достолепно място намират два Аскеера и един Икар. Тази година, на 7-и април, хъшът, граф Глостър, капитанът навършва 60 години. И ще ги отбележи достойно на сцената на Народен Театър “Иван Вазов”, на която обозначава и друг юбилей - 20 години на точно тази театрална арена! Ще можем да го гледаме в постановката на Крикор Азарян (светла му памет!) “Вишнева градина”, а всички представления през месец април с участието на актьора ще са в чест на неговите два празника.Споделяме с вас кратки съждения на Валентин Ганев за театъра, ролите, живота, себе си...

                             Всеки човек търси себе си до края на живота

... И актьорите, и всички останали май играем една и съща роля през целия си живот, но тя е с различни проявления. Не всичко в даден характер излиза на бял свят едновременно – не може да разбереш веднага какъв би бил някой на война, когато е гладен или когато е на власт – отделните ситуации вадят различни страни от него. Всеки има хиляди страни, които биват осветявани по някакъв повод. Опитваме се да бъдем много различни в следващите си проявления, да слагаме бради, очила, коси, да бъдем куци, гърбави, прави, криви и всякакви други, но това така или иначе са присъстващи в нас образи... В нашата професия най-важно е последното, което си свършил – никого не го интересува какво си играл миналата година, преди 10 години, в оня филм, на пернишка сцена или все едно къде...

... Ако кажа, че съм намерил себе си, би звучало много самонадеяно. Мисля, че всеки човек търси себе си до края на живота си. И едва ли се намира някъде. Някои може би се доближават до себе си и до това, което иска да бъде. И много често хората, като че ли са разделили битуването си на две половини – какъв искам да бъда и какъв в действителност съм. Обикновено в действителност не можеш да разбереш  и видиш какъв си. Това го разбират другите. А какъв искаш да бъдеш, обикновено не можеш да формулираш.  Човек е неудовлетворен от това което е, което му се случва, и което трябва да бъде. Тази, като че ли, е движещата сила, която кара човек да продължава  напред – към своите мечти и желания...

... В театъра, пред очите ни, почти в реално време, протича някакво парче чужд живот и това всмуква интереса на гледащите като черна дупка. Та хората се спират да гледат, когато копае багер, камо ли когато се случва нещо, което прилича на живот... 

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.