Следва

Седем текста в надпреварата за най-добър нов български роман

art ACT: Гергана Мудова

В последните три години видяхме с очите си няколко велики имена на съвременната фотография...

Events преди 8 години

В последните три години видяхме с очите си няколко велики имена на съвременната фотография. Посетихме предградията в Suburbia на Bill Owens, останахме безмълвни пред голите артистични фотографии на Раян Макгинли, пълните с живот фотографии на Бен Ритър, Хари Бенсън и едни от най-значимите исторически личности и събития на 20-ти век, (S)pacings На Майкъл Хюи и Кели Сена и в края на миналата седмица Flash на Лени Кравиц, този път зад обектива, а не пред него.

Зад всички тези изложби, които ни дават възможността да се докоснем до най-утвърдените имена на съвременната фотография в различните й проявления, стоят фоднация "МУСИЗ", с подкрепата на "Америка за България" и нестандартното арт пространство на VIVACOM Art Hall. А фондация "МУСИЗ" се състои от двама - силно заредени с вкус към изкуството и много интересни - Гергана Мудова и Иван Мудов.

Кои са те двамата, как се е появила Фондацията и какви са идеите, зад които застава, разбираме в един интересен и дълъг, но повече интересен, отколокото дълъг разговор с Гергана, която всички наричаме Гати.


Гергана Мудова

Гергана Мудова завършва илюстрация и фотография в Холандия. Работи в рекламния бранш, след това в медиите /някои от нас са колеги с Гати от задружните и креативни години на Егоист/, а днес единствено в сферата на изкуството, което, както тя казва, я е върнало отново към себе си.

Иван Мудов е един от най-активните български художници на своето поколение. Има впечатляваща биография от изложбени участия и самостоятелни представяния в най-популярните арт институции по света. И макар че повечето от мащабните му проекти са (за известно наше съжаление) реализирани в чужбина, тези, които са познати на българската публика, са сред най-ярките прояви на съвременното ни изкуство. Сред тях отбелязваме „Фрагменти“ (2002) – впечатляваща колекция „парчета“ световно съвременно изкуство, съставена от откраднати части от работите на известни художници, както и инсценировката на „официално откриване“ на Музей за съвременно изкуство в сградата на гара Подуене – „МУСИЗ“ (2005), провокативната симулация на строеж на бизнес сграда, наподобяваща разрушения мавзолей на Георги Димитров на негово място (2012 г.). Те не само са сред най-интересните постижения на съвременното родно изкуство, но и допринасят за формиране на отношение спрямо него от страната на публиката - елемент, който ужасно ценим.


Иван Мудов

Художникът продължава да изненадва с елегантно забърканите си арт-коктейли, съставките на които учудват, отново не оправдава традиционните очаквания и поставя под съмнение навиците на публиката. Използва различни средства и демонстрира свободната си ориентация както в традиционните видове на художествената дейност, така и в новите технологии и похвати, особено актуални днес.

V.S. Здравей, Гати, добре дошла на наша територия. Разкажи ни малко повече за фондация МУСИЗ, как се разви в годините - от личен проект до това, което е сега?

Г: МУСИЗ всъщност започна като личен проект на Иван Мудов. Това е абревиатура на Музей за съвременно изкуство. На гара Подуене се състоя едно фиктивно откриване на такъв музей и му даде името. Години по-късно с писателя и адвокат Радослав Парушев проектът се създаде като такъв, какъвто е.

V.S. А изложбите на известни фотографи как стартираха?

Г: С подкрепата на “Америка за България” и VIVACOM стартирахме проекта “Майстори на фотографията” като една образователна програма в сферата на фотографията. С идеята да показваме най-добрите примери или поне едни от най-добрите в различните категории на фотографията. Тъй като в България фотографията се възприема повече като рекламно-модна или фото журналистика, репортажни снимки. А отвъд всичко това има още много.

V.S. Как се развиват към днешна дата изложбите?

Г: Това сега е шестата по ред изложба. Правим по две на година. С тази успяваме да покрием една голяма част от категориите, които сме си поставили. Като документална, репортажна, модна, художествена. А тази е,освен художествена, и от музикалния бранш. Тъй като в нея освен Лени Кравиц, който се явява авторът, е поканен и негов дългогодишен приятел - Матю Битон, криейтив директор и фотограф на всеки музикален продукт, който той сътворява. Матю участва с изложба в изложбата. Така създаваме един по-пълен образ на Кравиц, който снима тълпите от фотографи, папараци и фенове, които го снимат.

V.S. А как вземате решение за автора/фотографа, който да поканите?

Г: Програмата още от старта беше ясна с три години и половина напред. Тези имена са избрани отдавна. Но това е една динамична среда и някои промени не са изключени. Като например тази изложба - тя не беше планирана. Но имахме късмета да я направим. А за другите автори е безспорен факт, че са най-добрите автори в сферата си. Не беше трудно да се спрем на тях.

V.S. Има ли някаква доза лични предпочитания, когато правите избора?

Г: Да, разбира се, че има лично предпочитание. Има го този личен момент. Стараем се да сме обективни, въпреки че сме повлияни от някои автори. Волфганг Тилманс, например, е един модел за подражание, който бихме искали да бъде пример. Той за мен лично променя фотографията по един иновативен начин, по който никой досега не е. И е труден и за разбиране. А с тези изложби искаме да се случва натрупване на визуална информация, която да образова в тази насока.


Flash/Лени Кравиц, Матю Битон

V.S. Трудно ли се организира изложба от такова естество?

Г: Трудно е, да. Такива изложби са скъпи, те се организират на световно ниво и трябва да покриват някакви изисквания и очаквания тук. За това как ще се представи изкуството на даден автор.

V.S. Досега сме виждали изложбите на “Майстори на фотографията” в една и съща зала?

Г: VIVACOM Art Hall е един отличен партньор, на нас ни трябва точно такъв партньор, който е флексабилен и реагира бързо. Залата е нестандартна и голяма. В началото не бяхме планирали да се случи така, че всичките да са там, но се получи много добре още от първата, така че и двете страни останахме доволни. Пространството е нестандартно. Не е типичен white cub, адаптивно е към различни видове прояви на изкуствата. И на самите автори им харесва, понеже те предварително искат да видят, разбира се, къде и как ще се позиционира тяхното изкуство. И външно и вътрешно сградата им се вижда много интересна.

V.S. Да разбираме, че по-дългосрочният план на организацията е да излезе от рамките на американските фотографи и да ни покаже и други фотографи?

Г: Да. Това е най-големият проект на организацията и затова е и най-известен. Другите неща, които правим, не са толкова мащабни. Като например: “Галерия за една нощ”. Това е пространство, галерия, на "Христо Белчев" 12, намира се под земята. Откриванията и цялата изложба или пърформанс трае само една нощ, както подсказва и името.


(S)pacings/ Кели Сена, Майкъл Хюи

V.S. Сподели ни някоя друга от целите на Фондацията?

Г: Да направим разграничаване между модерно и съвременно изкуство. В самата терминология.

V.S. Извън МУСИЗ, кое е другото, с което се занимавате в момента?

Г: Искаме да съберем един архив на съвременната българска фотография, в който да архивираме от 1989-та година досега български фотографи и техните творби. Искаме да сме обективни, имаме консултанти, които ни помагат за правилния избор в различните категории. Планираме да го завършим през 2016-та година и да го представим през 2018-та. След представянето ще се дари на Държавна Агенция Архиви. И се надяваме, че ще бъде опазен подобаващо за бъдещите поколения. С годините тези архиви се изгубват и след време няма да се знае кои са били тези наши съвременници - фотографи, какво и защо са правели. А те, снимайки, отразяват обществото ни.

V.S. Как си представяте бъдещето на Фондацията?

Г: Представяме си да работим не само в сферата на съвременната фотография, а и на съвременното изкуство. Там е големият ни интерес. Но това е една сложна и трудна материя и трябва натрупване, за да може българската публика да разбере това изкуство и да го хареса, да го оцени и търси.


Suburbia/ Bill Owens

More Events

Имърсив представленията на Karakashyan & Artists ни водят зад кулисите на професионалната кухня

Events преди 1 седмица

Режисьорът и хореограф Коста Каракашян и режисьорът и драматург Антония Георгиева отново събират сили с артистичния сладкар Александър Цеков за поредица от завладяващи спектакли, разкриващи скрития свят на ресторантската кухня.

The Heavens - изложба на Паоло Уудс и Габриеле Галимберте

Events преди 1 седмица

Галерия Синтезис и Френският институт в България представят изложбата “The Heavens” на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d'Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. “The Heavens” е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?