Следва

Ето и късметлията, който ще получи татуировка

Върхът на кладенеца или малко повече за ограниченото мислене

Ограниченото мислене е като жаба, на дъното на кладенец. Тя мисли, че небето е толкова голямо, колкото върхът на кладенеца й позволява...

Health преди 8 години

„Ограниченото мислене е като жаба, на дъното на кладенец. Тя мисли, че небето е толкова голямо, колкото върхът на кладенеца й позволява. Ако съумее да излезе, всичко това ще се промени“ – Мао Дзъдун

Замислял ли си се, че може да мислиш твърде ограничено? Изневеряваш ли на мечтите си, защото си се нагодил към представата, че „нещата са такива, каквито са“? Е, дори да е така, то ситуацията може да се промени. Стига да повярваш в себе си отново.
Всички ние, малко или много, сме влезли в руслото на собствената си рутина в забързаното ежедневие. Но в някакъв момент за нас това се превръща във всичко и нещата се изчерпват дотам, че мисленето ни се ограничава да не виждаме нищо по-далеч от носа си.

Замислихме се, отворихме, попрочетохме едно-друго и стигнахме до извода, че това се случва много често, дори на хора, които имат заложбите и свободния ум да създават невероятни идеи.

Наскоро наблюдавах това у своя близка приятелка. Тя е умно момиче, заредено с много енергия. Обикновено, когато някоя има нужда от съвет, се обръща към другата. Този път тя се обърна към мен, подготвяше проект, за който искаше мнението ми. Очаквах нещо уникално, което да ме накара да изляза от ежедневното, но се оказа тъкмо обратното. Попитах я: „Та ти можеш да мислиш извън баналното, какви са тези малки и незначителни неща, за които говориш тук?!“
И тогава истината ни цапардоса по бузата. Разбрахме, че „капанът на ограниченото мислене“ може да застигне всеки, и още по-страшното – може вече да те е застигнал, без дори да подозираш за това, затворил в клетка всяко свое спонтанно въжделение и порив, противоречащи на еднообразието в делничността.

Как лесно се попада в капана
Творчески настроените хора, които умеят да пишат, четат и това ги вдъхновява, успяват да мислят отвъд профанното, именно пишейки.
Пишещият човек постоянно мисли за това с какво ще допринесе на някого, който чете неговите думи, как ще го доведе до някакви прозрения.
Така писателите изливат душите си в своята „рожба“ – измислят идеалното заглавие, избират перфектната корица, олицетворяваща всичко нужно. И…тогава, така наречената „реалност“ взима нещата в свои ръце. Писателите получават отказ след отказ, неодобрение след неодобрение. Започват да им се дават съвети за „поправки“ в книгата, за смяна на заглавието, за изчистване на някои неща, защото хората не разбирали от това или онова…
И така изведнъж човекът е задължен да се съобразява с онова, което се продава като добър продукт, а неговата книга, „рожба“ на мислите му, се превръща тъкмо в поредния комерсиален боклук. Това е причината много писатели да започнат самостоятелно да издават произведенията си, вместо да бъдат ограничавани и въвличани в този ужасен капан на ограниченото (не)мислене… Но пък тогава ги чакат куп задачи, свързани с маркетинга.
А пък дори някой писател да има късмета да подпише издателски договор и книгата му да се одобри, обикновено той чака дълго, понякога с години, за да бъде издадена, а накрая трябва да се занимава със същите маркетингови задължения, с които се борят колегите му, които издават сами книгите си.

Тук ви представяме една конкретна реалност – тази на писателите, които са точно тези, които имат нуждата да мислят мащабно и обогатяват света с творбите си. Сблъсквайки се с реалността, мислейки за маркетинг, вместо за нещата, които истински ги вълнуват, дори те често попадат в „капана на ограниченото мислене“ и в даден момент са толкова уморени и затрупани от странични занимания и задължения, от цялата тази борба, която не могат да прескочат, че започват да мислят просто какво им се яде за вечеря и дали ще могат да се наспят…
Май ти е познато? Нима не можеш да се припознаеш в писателя маркетолог, макар и в своята собствена реалност, която е далечна от неговата? И ето, че си в капана… Толкова лесно и толкова спонтанно.

Сега е време за промяна. Ако си щастлив от този факт, ако това да останеш в повтаряемото ежедневие е по-добре за теб – значи нямаш проблем. Но, ако се чувстваш неудовлетворен, непълноценен, сякаш не даваш максимума от себе си и постоянно си мислиш „има много повече от това“ – значи е време да направиш крачка напред.

Защо ограничаваме мисленето си
Ако погледнеш дълбоко в себе си, най-вероятно ще разбереш, че искаш нещо повече. Немалко хора искат повече, защото знаят, че могат и желаят да реализират възможностите си.
Хубаво е да си обграден с близки приятели, семейство, които да ти напомнят за важните неща и да забележат попадането ти в капана, дори когато ти сам не си го усетил. Защото с тях си споделял най-големите си мечти, а понякога имаш нужда да ти се припомни дори и за тях.

Ако пък нямаш толкова много близки хора в живота си, трябва да си изключително внимателен какво се случва в него. Ето няколко симптома на ограниченото мислене:

Започнал си да убеждаваш себе си, че „по-добре няма накъде“ и че не можеш повече от това.

Нещо ужасно се е случило в живота ти и все още не можеш да продължиш с пълна сила, оправдавайки се, че са ти се струпали твърде много неща, за да се захванеш с това, което искаш, точно сега.

Имаш гласче в главата, което постоянно ти казва, че „не си достатъчно добър“ за целите и мечтите, които носиш в душата си.

Планът ти за бъдещето е базиран на положението ти сега, а не на положението, в което искаш да бъдеш в бъдеще.

Постоянно правиш компромиси със себе си, казвайки: „Това е прекрасно, но не е възможно да се случи точно на мен“.

Ентусиазмът и енергията ти за живот отслабват. Всяко нещо ти изглежда като някаква „домакинска работа“, независимо че някога си се наслаждавал да го правиш.


Защо е хубаво да мислиш по-мащабно

Ограниченото мислене е опасно, защото ни задържа само и единствено на мястото, в което сме сега, а понякога дори може да ни върне назад.
Ограниченото мислене се отразява на бъдещето. Наистина ли искаш да си на същото място след пет, седем или десет години?
Всъщност няма какво да губиш, ако се опиташ да мислиш по-мащабно. Ето няколко невероятни ползи:

Когато мислиш глобално, откриваш много и невероятни възможности.

Мотивираш се да работиш по-усилено.

Имаш жажда за познание, искаш да четеш, да обикаляш нови места и да преоткриваш.

Ставаш по-ентусиазиран и позитивен човек.

Животът ти може да се промени напълно.

Мечтите ти всъщност може да се сбъднат.


Освободи ума си
 Ето как да помогнеш на съзнанието си да се освободи и от оковите:

Прекарвай повече време със себе си, мислейки за нещата, които наистина искаш в живота си. Не се спирай с ограничаващи мисли. Просто си представи бъдещето, което би искал да имаш. Подарявай си час за мечти.

Постоянно си напомняй „защо“: „Защо започнах да пиша“ или пък „Защо пожелах да се занимавам именно с това, с което се занимавам в момента?“, „Защо спрях да преследвам тази цел? Дали да не започна отново?“…

Престани да се съмняваш в себе си. Винаги ще има неща, които няма да знаеш, но има как да се научиш. Ако си писател, например – помисли за началото, когато си започнал да пишеш. Сега си много по-добър, нали? И ще ставаш все по-добър. Позволи си да растеш и да развиваш таланта си.

Помисли за всичките таланти, които имаш. Не е нужно да се ограничаваш само в един. Можеш да практикуваш всичко, в което те бива, стига да искаш.
Мисли в дългосрочен план. Важно е да се наслаждаваш на момента, но това да приканваш себе си към усъвършенстване и по-добро бъдеще, прави настоящето по-прекрасно. Винаги мисли кой е най-добрият вариант за теб. Възможностите са много, защо да не ги реализираш?


More from View Sofia

Да отслабваме преди празниците - постигане на баланс или по-скоро лоша идея?

Food преди 2 години

За да осуетим фаталния край от прекомерното количество ястия и трапези в края на годината, някои се адаптират към предпразничен хранителен режим. Ако логиката изглежда желязна, ефектите върху организма са по-скоро вредни. Обясняваме защо.

More Health