Следва

Мари Шуинар, една от емблемите на съвременния танц със спектакъл в България

С аромат на книга: "Ангелско нашествие" от Сюзън Ий

Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия...

Books преди 8 години

Авторът: 

Сюзън Ий е бивша адвокатка, която обожава писането - то й дава възможност да пусне въображението си на свобода и да го остави да се разбеснее. Резултатите са повече от впечатляващи: първата й книга, "Ангелско нашествие", е посрещната с ликуващи отзиви от читателите и от критиката и вече е преведена на над 20 езика.



Книгата: 

Сюзън Ий пише „Ангелско нашествие“ – първата част от трилогията „Пенрин и Краят на дните“ – за юношеска аудитория, но има почитатели на възраст от 10 до 70. След като първоначално вижда бял свят под формата на електронна книга, публикувана от самата Сюзън в интернет, я очаква огромна изненада – писането ѝ очарова хиляди и набира огромна популярност, без помощта на издатели, агенти, маркетингов отдел... Само благодарение на силата на думите ѝ. Сега „Ангелско нашествие“ е преведена на повече от 20 езика, работи се по екранизация, а феновете стават все повече и повече. И с основание. Историята за Пенрин и Рафи е като глътка свеж въздух – динамична, целенасочена, страшна, но и забавна, реалистична и тотално пристрастяваща.

Изминали са шест седмици, откакто ангелите на Апокалипсиса са слезли на земята, за да опустошат съвременната цивилизация. Банди от освирепели хора населяват деня, а нощта е превзета от страхове и суеверия. В една от тези нощи ангели отвличат невинно малко момиче, а сестра ѝ – 17-годишната Пенрин – е готова на всичко, за да си я върне. Дори да се съюзи с един от тях.

Рафи е войн, но, след като е нападнат от своите, се оказва на улицата, тежко ранен и с отрязани крила. От незапомнени времена се е сражавал и е печелел битките си сам, а сега от тази безпомощна ситуация се налага да го спасява една изпосталяла от глад тийнейджърка.

Пенрин и Рафи тръгват през изпепеления, обезлюден пейзаж на Северна Калифорния и няма на кого да разчитат за оцеляването си, освен един на друг. В далечината се очертават димящите останки на Сан Франциско, където войнстващите ангели са създали своето укрепление. Там Пенрин ще рискува всичко, за да спаси сестричката си, а Рафи ще се остави на милостта на враговете си, само и само да бъде отново цял...

Интервю на Сюзън Ий за дебюта си пред Ентъртейнмент Уикли

Разкажи ни за идеята на книгата. Защо ангели?
Отдавна се интересувам от ангелите. Класическият им образ е свързан с унищожаване на цели градове и превръщане на хора в сол. В Откровението те са предвестници на гибел и, най-вероятно, самите палачи. Въпреки това ги представяме като сладки херувимчета или същества, готови на всичко, за да ни направят щастливи. Подобно на еднорозите и вампирите, явно имат страхотен пиар. Време е да разсеем информационното затъмнение и да видим какво ще се случи, ако ги допуснем в нашия свят.

Религиозна ли си? Откъде идва интересът ти?
Самата книга не прегръща религията, нито пък се изправя срещу нея. Написана е единствено за развлечение на читателя и няма скрит мотив.

Да поговорим за Пенрин. Кръстена е на изход от магистрала I-80 в Калифорния. Случайно ли е? Може би си минала оттам и си решила, че името подхожда на главната ти героиня?
Всъщност, да. Често минавам край този изход на 80-та магистрала и щом го видя, си мисля: „Страхотно име, много ми харесва.” На едни читатели им допада, на други – не, но при всички случаи привлече вниманието ми. Така разполагах с име, още преди да се роди историята.

Много ми харесва. Подхожда идеално на героинята ти.
Чудесно. Качила съм снимка на табелата в блога ми.

Обзалагам се, че се вълнуваш всеки път, когато минаваш оттам.
[Смях] Определено придоби нов смисъл в съзнанието ми.

Как създаде образа на Пенрин? Потърси ли вдъхновение в собствената си личност или в някой познат?
„Ангелско нашествие” е фантастична история, но исках Пенрин и светът ù да бъдат реални отпреди нашествието. Действието се развива в Силконовата долина в Калифорния. Мястото съществува, а времето е близко до сегашното. Самата Пенрин няма първообраз, но е момиче, което мнозина от нас навярно са виждали. Седи на задния чин, привлекателна е, но никой не я познава кой знае колко добре. Затрупана е с отговорности и няма време за тийнейджърски терзания. Семейните ù проблеми са реални и не приключват с края на света.

Ами Рафи?
[Смях] Ще ми се Рафи да имаше първообраз, когото познавах, но е просто апетитна фантазия. Представлява комбинация от реални черти, които съм забелязвала в различни мъже, и доза женско въображение. Романът е разказан в първо лице от гледната точка на Пенрин, но написах много страници от перспективата на Рафи, за да го опозная.

Би ли публикувала някога тези страници?
Молили са ме да публикувам откъси от гледната точка на Рафи. Интересна възможност, привлича вниманието ми, но точно сега хората очакват следващите части. [Смях] Върша нещата едно по едно. Читателите биха се ядосали, ако си губя времето с други неща, вместо да работя по следващата книга. Така или иначе, написах много страници в тона на Рафи и беше интересно.

Не е ли обезсърчаващо да пишеш толкова много материал, знаейки че той няма да намери място в завършеното произведение?
Невероятно е колко допълнителни страници са нужни. Сигурно съм изписала три дебели книги, докато завърша първата. Два от томовете не са виждали бял свят, но съществуването им придава многопластовост на публикуваната книга. Ето защо книгата се харесва толкова. Историята грабва читателя, защото изглежда по-реална. Причината е, че всеки от героите има собствено развитие. Пенрин има свои проблеми, както и Рафи, и всички останали. Частите, които виждаме, са онези, свързани с възприятията на Пенрин. Е, понякога ми става мъчно, че толкова материал ще остане неиздаден, но в същото време имам нужда от него за разказа на Пенрин.

Като стана въпрос за двамата главни герои, много ми харесва как си вплела романтиката в повествованието. Тя не обсебва основния сюжет и се възприема съвсем естествено. Колко важна е за теб връзката между Пенрин и Рафи? Имаше ли романтичен замисъл, когато започна да пишеш „Ангелско нашествие”, или ти хрумна по-късно?
Започнах с идеята да има романтика, но щом наклонях везните към чувствата, анархията и насилието сами избухваха на страницата. [Смях] Затова се подчиних на естествения ход на историята и оставих героите да следват личната си преценка при дадените обстоятелства. В началото предположих, че ще има романтичен привкус, но разказът никога не стига точно там, където очаквам. Читателите, предполагам, усещат, че героите са естествени в постъпките си и не се подчиняват на предварително планиране.

Образът на майката на Пенрин ме заинтригува най-силно. Какво те вдъхнови да включиш параноидна шизофреничка?
Майката е изненадваща фаворитка сред читателите. Почти не заема място на хартия, но поражда много емоции. Пенрин е нормално момиче без свръхестествени сили, но далеч не е типична тийнейджърка. Историята ù е изключителна, защото се е формирала като личност при необичайни обстоятелства, които присъстват в нормалния цивилизован свят. Пенрин е израснала в среда, пълна със скрити опасности и страхове. Именно затова успява да се приспособи към лудостта, обзела външния свят. Не ù е приятно, но се справя по-добре от повечето хора. Интуицията ми подсказа, че Пенрин трябва да е израснала с майка, страдаща от параноидна шизофрения.

На моменти книгата е много страшна. Имаше и отрицателни критики. Притесняваше ли се, че може да се окаже прекалено, особено като имаме предвид някои от отзивите за „Игрите на глада”?
Да, притеснявах се и съм щастлива, че читателите, като цяло, са толкова доволни. Няма история, която да се харесва на всички и няма средство за постигане на всеобщо одобрение. Накрая най-много да не допадне на никого. Това е постапокалиптичен разказ за света, изпаднал в анархия, за чудовища, бродещи по нощните улици и... Достатъчно. [Смях] Трудно е да се смекчи до степен, в която да не бъде страшен.

Мисля, че този въпрос е от името на всички читатели: Ще научим ли повече за причината за Апокалипсиса?
Несъмнено. Романът е за героите и преживяванията им. Ще научим още, но през погледа на Пенрин. Затова ще трябва да четем между редовете.

По пътя към публикуването преживяваш нещо много интересно и лично. Можеш ли да разкажеш накратко какво се случи и как това се отрази на „Ангелско нашествие”?
Разбира се. По лични причини избрах да публикувам сама, без да показвам ръкописа на агенти и традиционни издатели. Надявах се да привлека ограничена аудитория. Наистина не очаквах много. Нямах нужда целият свят да чете романа ми – само шепа хора, на които ще им допадне. Странно, но читателите масово го откриха сами. Още не мога да си обясня как се случи. Книгата стана толкова популярна, че не можех да се справя сама и се обърнах към агент и издател. Преиздадох я и много се радвам, че я представям на цяла нова група читатели.

Срамувам се, че „Ангелско нашествие” стоя в интернет една година, преди да го открия.
Удивително е как някой просто пуска книга в мрежата, друг я намира, препоръчва я на приятелите си и новината се разпространява от уста на уста. Читателите ми са невероятни. Отзивите... Иде ми да заплача от умиление. Хората в „Гудрийдс” с техните снимки... Фантастично. Обичам читателите си.

В тази връзка, прочетох в сайта ти, че си обявила конкурс за оформление на корицата на „Ангелско нашествие”. Освен това си оставила почитателите да изберат авторовата снимка. Очевидно са много важни за теб в целия процес на публикуване – предполагам, повече от обичайното. Каква е основата на тази връзка? Защо феновете са толкова важни за теб?
Написах първата чернова на „Ангелско нашествие” по време на раздяла след седемгодишна връзка. Щом завърших романа, трябваше да намеря читателите си. Изгубих съкровено близък човек и изпитвах нужда да създам нови приятелства, които да притъпят болката. Не можех да чакам година-две, докато книгата премине по традиционния път за публикуване и стигне до читателите. Ето защо я издадох сама, без да показвам ръкописа на агенти или издатели. Единствената причина да пиша е да се свържа с читателите. Те са най-важни. Именно те откриха книгата, а издателите я приеха заради положителните отзиви. Аудиторията беше много ентусиазирана. Сега, след като се преиздава, сякаш съм извървяла целия път заедно с читателите. Мнозина тепърва ще се запознаят с книгата и верните ми фенове се радват заедно с мен. Изживяването е много по-приятно, когато е споделено.

More from View Sofia

More Books