Разпети Петък. Денят, в който Божият син е разпнат на кръст, за да изкупи нашите грешки... Ден, в който не се работи. Ден, в който с чисто можем само да обичаме и да бъдем съпричастни. Всеки ден е ден за обичане, и Антония и Димчо са дългогодишното доказателство за това. Те са нашият подарък за вас, те са нашият подарък и за самите нас... Обожаваме и Люба и Стефан, и семейство Димчовски, при това с чисто сърце. Светли празници от екипа на View Sofia.

V.S С какви трудности и новости сте се „сблъсквали” с децата си?
Д: Нещата бяха „много прости”! Първият, Петър, още с появяването си беше луд, голям и тежък, сега и като характер. Как се ражда такова голямо първо дете?!
А: А, те и другите бяха по 4 кг. – няма 6-5 при мен!
Д: Ама то нейното дупе нали е като кондукторска чантичка, само един корем с диня в него. Петър си растеше много едър и ящен и проходи на 10 месеца, даже й забраниха да го кърми. Сега се сещам за една песен, която пеехме в казармата: „Ей, отдолу се задава не жена, а сякаш крава и под бялата й блузка цяла Сердика се друска!” (из „Йап па” на „Черно Фередже”, бел. авт.). Непрекъснато беше гладен и ревеше затова. Взимал е храната от ръцете на други деца и ние след това трябваше да възстановяваме липсите. Случвало се е да ни питат дали не е бавноразвиващ се, защото…
А: …е голям, едър, тича, бяга, пък не може да говори! Само: „Мамо-мамо” и това е, ужасно беше. Имаше периоди, в които хапеше жените по дупетата, а като проговори казваше: „Ти си много грозен!” и изпадаше в някакви негови „пясъчни скуки”. А всъщност децата, които бързо намират начин да стигнат до онова, което искат, започват да говорят по-късно…
Д: …защото нямат нужда да си го поискат – просто отиват и си го взимат. Та си казахме, че каквото и да е второто, „по-лошо” от това няма как да бъде! По това време бях в казарма и помня, че тогава ме изключиха от Комсомола, защото бях много „примерен” войник – бягах през оградата – така гледах първия концерт на Смоуки в България, имах над 60 ареста и два пъти бях в дисципа! И хем съм художникът на поделението – правех им комунистическите лозунги, хем ме скъсваха от наряди.

V.S Това означава ли, че сте предали генетично на децата си тези черти от характера и нрава ви?
А: О, както така го гледаш Димката, всъщност той е фелдфебел, с желязна дисциплина към децата, аз да си кажа! Той не иска да е флиртаджия с тях. Казвал е, че докато са млади може и да не го обичат, но иска да ги подготви за живота. И аз виждам, че колкото порастват, толкова се доближават към него – гледат с една неописуема любов на недостатъците му, забавляват се заедно, обичат го истински и започват да си дават сметка какво той е направил за тях. В това отношение аз съм по-нетърпелива и непостоянна. Не съм капка. Аз съм река, която пресъхва и отново се пълни, докато той е капката и това много ми харесва в него! Петър (кръстен е на баща му) много прилича на Димката – с огромно сърце, безразсъден и без инстинкт за самосъхранение и досега – като негово копие е! Затова или много се обичат, или много се карат. Когато беше малък всяка вечер му четяхме Библията и той казваше „Чети мене Бибата!”.
Д: На Доси казвахме му „отшелника”. Като жест към нейния род е кръстен на баща й, който в първите 40 дни от живота си е бил с това име, след което е прекръстен на Христо. Казахме си, че отново подобен стрес като с Петър няма да си позволим да ни се случи.
А: И понеже имаше лунички по лицето, които кой знае защо не харесваше, непрекъснато ги задраскваше с химикалка и ходеше целият в хиксчета. След което заставаше пред огледалото и казваше: „Ммм, колко съм „илигентен”!”, което включва интелигентен и елегантен едновременно.
Д: А Йоан си дойде с името – роди се на 8-и май, на празника на светия Апостол евангелист. Аз и така исках да го запиша в съвета – „Св. А. Е. Йоан Богослов”, ама не ми разрешиха!
А: Той много плачеше, докато слушаше „музиийка на Вивааалдио”, както ги наричаше. Веднъж, на възраст между 3 и 4 години, ни каза, че всъщност той ни е избрал за негови родители. И пак в този период ни беше питал кога човек умира. Докато се чудим какво да му отговорим, той каза „Когато му свърши любовта!”...
Д: От малки са много са будни и умни, понякога ни се е искало да не бяха толкова сензитивни. Покрай нас общуваха с много и разнообразен кръг от хора на изкуството, така че контакти не са им липсвали – стояха до късно и заспиваха по диваните, защото им беше интересно. Средата, в която израстват децата, е много важна за тях.
А: Нашите деца не жалят себе си, те се раздават, не се скатават, не се щадят и ако някой има нужда от помощ, ще помогнат. Нещото, на което винаги сме искали да ги научим или поне сме се стараели, е да се трудят, да станат хора, което води до носенето на отговорности. И винаги, когато са си у дома, гледат да помогнат. Като кажат: „Тати, ти си работи!” и го освобождават от всякакви задължения.

V.S Тати – добре, а мама?!
Д: Мама много да внимава в картинката, щото тя… Спуканата плочка на мивката виждате ли я? Това е от нея! Затова вкъщи внимаваме с ножовете и пием в метални чаши – както уж кротко си стои ей там - мята ги и е много точна!
А: Да, те си знаят. Хвърлям каквото ми е под ръка, като съм ядосана. Бандитска работа! За мен нещо като е казано и обещано, трябва да се изпълни, след което не губя време да обяснявам и говоря – шамаря! Ако живеехме в Америка щяха да ни вземат децата, те казваха: „Мамо, ти или ни биеш, или ни целуваш!”. А с пубертета ставаше още по-страшно и бяха опасни дори и за себе си.
Д: Докато им кипеше менделеевата таблица в главите и чакахме всеки от елементите да си намери мястото, беше голяма лудница, да. Като зодии и тримата са животни и все на знакови дати родени. Петър е лъв, Доси – скорпион, Йоан - телец, то и аз съм в тази група – овен. Само тя е човек, ама с харем – близнаци, което обяснява много неща.
А: Голяма цигания, но и голяма радост си беше, много е трудно, но и много по-хубаво е с повече деца! И аз понеже съм една си казах, че ще имам много деца! И никой от тях не е ходил нито на ясла, нито на градина.
Д: Което за мен е равнозначно на това след време детето ти да те прати в старчески дом! Навремето хората не са гледали глупави сериали и сетивата им са били по-отворени към знамения, поличби и неща, които им се случват. Когато детето е едно, от ранна възраст се ощетява личността му – стресът да живее „само”. Да, ще има материални блага, които ще останат само за него, обаче по никакъв начин те не могат да заменят живеенето сам. Ние, хората, сме създадени един за друг, за общение, а не за самота! Ако има Ад, то това е вечната самота! А Рая е съпричастността и заедността на Божията трапеза. Затова Тайнството на Тайнствата, Светата Христия (благодарност) към Бога за това, което ни дава, е че когато се взема Светото причастие, то се прави в знак на това, че сме не само причастни с Бога, който приемаме като Претворение – хляб, като тяло и вино, като кръв Христови, а затова, че чрез тях ни се позволява да бъдем заедно и да получим тази благодатност на заедността.Човек не е хубаво нито да израства сам, нито да остава сам в старостта си, въпреки всички наследени материални ценности - той си остава ощетен затова, че е един. „Съпруг” и „съпруга” на старобългарски идва от „су пронг” – впрегнати в един плуг, рало, пак говорим за заедност. И когато някой тръгне да прави нещо, трябва да е наясно със себе си, да знае защо го прави и да обича това, което прави. По същия начин са и взаимоотношенията между хората – когато се обичат, искат до край да са заедно.
А: Най-хубавото е, че когато усещаш пълнотата, няма нужда от излишни думи, както е и с вярата. Тя е нещо много съкровено! Толкова години сме заедно и сме си толкова близки, но никога не сме си задавали въпроса: „Каква е твоята вяра?”. Любовта и вярата са едно, те се препокриват. Ние не търсим обяснения и отговори на въпроса защо се обичаме, каква е тази наша любов – не правим подобни дисекции!
Д: Започнеш ли да го режеш – ти го убиваш! И по-скоро говорим за доверие – то е различно от вярата. То е „до вярата”! Никой не казва: „Имам вяра в бръснаря си!”, той му се доверява, че няма да го заколи с бръснача.
А: Ние не искаме много! Само да кажа! Седя си горе и рисувам. След малко той идва и ми носи обелена и нарязана на мнооого тънки парченца, подредени като ветрилце в чинийка, зелена ябълка, така, както обичам. После ми донася нещо друго, което харесвам – топло кафенце, примерно. В това отношение той е по-любвеобилен и даващ от нас, по-открит, емоционален и импулсивен, аз съм по-задръстена. Но! Както рисувам, в един момент оставям четката, отивам при него, започвам да го целувам и си заминавам пак да рисувам. Ей такива малки импулсчета!
Д: И аз се чудя – какво значи това, какво става сега, иска ли нещо?!?... Е, оцелявам! А ти си темерут! Разбира се - няма „мярка” в това кой колко, какво и защо дава!
А: Имам чувството, че дори понякога сънуваме един и същ сън.
Д: Абе, като рода сме си!

V.S Как и защо по този начин бихте се обрисували един друг – с акварел, темперни, маслени бои, дърво, камък, злато…?!?
А: Хм, ами… С темпер и пигмент ще го направя, с това, което си рисува иконите. Там има много пластове. От една страна Димо изглежда много монолитен и тежащ на място човек. Хората понякога мислят, че той е онова, което им позволява да виждат, притежава една много разумна деликатност, която на пръв прочит не издава. В същото време на него нищичко не му убягва, вижда всичко и има изключително много фибрички, с които усеща абсолютно всичко. За някои неща е невероятно силен и борбен, за други много взискателен. Но и при двама ни е силно водеща интуицията.
Д: С устни бих я нарисувал! Опитвах да я рисувам с акварел, с който стигнах донякъде и така си остана. Просто е безсмислено да я рисувам – по-добро от това, което Господ е създал, не може да бъде! Физически и материално не бих опитвал да я нарисувам, след като вече имам имагото на любимия в съзнанието си. Може и да не разбирам добре въпроса, но тя за мен е имаго, естествено не в смисъла на думата като етап от развитието на насекомо, а в този на изграждането на образ на любим човек в съзнанието. Така че аз вече съм я нарисувал там! Тя може и да е друг образ от изградения от мен, но аз обичам този образ, устройва ме и не искам да се разделям с него!

V.S Кое е най-силното женско/мъжко, човешко качество, което виждате в другия?
Д: За съжаление са все лоши качества! Няма хубаво „женско” свойство! Най-хубавото и качество е, че ме търпи, а силното, че е безкомпромисна!
А: А, ето, виждаш ли!?!
Д: Трябва да се оцелява, както вече казах!
А: Е, стига, де, все оцеляваш!
Д: По-скоро тя оцелява покрай мен, ‘щото…
А: Да, да, то винаги е така! Я виж как се обръщат нещата! Чакайте сега да помисля, че те са доста неговите силни качества. Той е като куче – захапе ли нещо, няма пускане! Влага толкова енергия и сила в нещо, което иска и знае, че трябва да има, че му се възхищавам за това. И че ме обича много!
Д: Нали не се опитвате да ни правите дисекция в момента?! Те тези неща не могат просто така да се кажат! Обичаш човека по-скоро заради недостатъците му…
А: Въпреки всичко!
Д:…отколкото заради качествата. Любовта не се обяснява, тя се живее!

V.S Успявате ли да забравяте онова, което не искате да помните и умеете ли да прощавате?
А: Това е тежък въпрос и много сериозна и необятна тема!
Д: Прошката не е извинение, по-скоро извинението е първата и най-малка крачка към прошката! Но някак дори и да прости, човек трудно може да прегърне другия така, както преди. Човекът е единственото същество, което повтаря грешките си – в дивата природа такова нещо няма! Много е тъжно и тревожно да се разкриеш и довериш трайно на някого и в края на краищата да разбереш, че той осребрява по някакъв начин приятелството и вярата ти. Това за мен е едно от най-унизителните неща, които могат да се случат и за съжаление сме се сблъсквали с такива „приятели”. Когато съдим някого, ако изобщо имаме това право, съдим не него или Господа, който е в него, откъдето идва и обръщението „господине” – „Господ ин”, т.е. вътре, а постъпката на човека. Но като се струпат в един човек много такива постъпки, започваш да гледаш на него малко нефелно, несериозно, рефлекса ти за съхранение проработва, вече знаеш какво можеш да очакваш и се отдръпваш. И всеки следващ негов ход като че ти казва: „Не ме прегръщай, стой далеч от мен!”.
А: Имали сме не един такъв случай, с наистина много добри приятели, но…
Разказаха ни, сега, след години с усмивка и шеговито, истории, свързани с: икони, уж нарисувани от техен „приятел” православен мюсюлманин; …пренасянето на чужд куфар със „законно” взети еврейски книги с печат от библиотеката на Американския Конгрес, по молба на техен „приятел”; …това как „приятели” са им пращали мутри, които да ги заплашват; …как в същата тази къща и на същата тази маса, на която сме в момента, на друг техен „приятел” режисьор са разказали забавна история за приятелството между трима мъже, от която след това е направен успешен филм с участието на известни наши актьори, но с много неистини в сюжета от очакваното… И завършиха с думите: „Един човек не може да те разочарова, ако не те е очаровал, нали?! Има ли грешка, трябва да има и прошка, но за да има прошка, трябва да има покаяние. Прощаваш на такива хора, обаче повече не можеш да бъдеш с тях спокоен!”

V.S Как топлите ръцете си, когато им стане студено, образно казано? Сигурно и това е дълга тема…
Д: Останаха ли ни коледни подаръчета или ги раздадохме всички?! Аз понеже съм от Кнежа, а там, както е известно, са най-ниските температури, затова сигурно съм като всички местни – малко по-чапрашък, но ръцете ми винаги са топли! Не ги оставям да стоят на едно място. Тонката ми е по-проблемна – целият й род е с капилярни проблеми.
А: Студенокръвни! Аз винаги си го хващам зад гърба и си слагам ръчичките в джобчетата при неговите топли ръчички. Той винаги е много топличък, където и да го пипнеш! По тази причина вечер, когато си ляга преди мен, задремва на моето място, прегръща пижамката ми и стопля моята половина от леглото. След което аз обличам топла пижама и се залепвам за него.
Д: А ако подвъпросът е ако сърцата и душите ни изстинат как ги топлим, веднага отговарям – търсим се един друг! Те от това изстиват – че не сме заедно!
А: Това се случва и в моменти, в които макар технически да сме на едно и също място, на една маса, дори, пак не сме заедно. Целият ни живот е едно приближаване и раздалечаване един от друг по една или друга причина. И когато отмине периодът на отдалечаване и дойде отново събирането, то става още по-силно и истинско!
Д: Настъпва голяма радост, празник!
А: И всеки път е по различен начин, и всеки път си мислиш, че си близко до тоя човек, а се оказва, че може да е още и още! Това е като любовта към децата. Когато вече имаш едно дете и е на път да се появи второ, неизменно се появява въпросът дали „новото” ще обичаш толкова много, колкото първото. В последствие тези мисли се оказват огромна глупост и разбираш, че любовта ти, когато имаш повече деца, е като перпетуум мобиле, става все повече и по-голяма! Тя няма свършване - непрекъснато извира и се чудиш откъде!
Д: Това е като да запалиш свещ от друга свещ - ти не оскъдяваш нейния пламък. Така е и с човешките взаимоотношения – ако подходиш към пламъка на другия несръчно, може и да го угасиш. Това е разковничето за охладняването, според мен.

V.S Пробвайте кратичко да ни отговорите на следните въпроси! Неговата/нейната любима дума е:
А: А, айде!
Д: Стига, бе!

V.S Любимата му/й закуска е:
А: Пържени филийки.
Д: Да има закуска.

V.S Той/тя не може без:
А: Мен!
Д: Също!

V.S Притесняваш се за него/нея, когато:
А: Ох… Когато го усетя, че се самонахъсва и тогава става опасен за себе си и околните.
Д: Да не ме изпревари! Знаете за къде…

V.S Знаеш че ще го/я усмихнеш, когато:
Д: Се съблече!
А: Неее, не, глупости! Мога много неща да кажа, но са достатъчно лични.
Д: Абе гледам да не я разплаквам! Иначе много обичам, когато се смее – има чаровна усмивка. Приказвам глупости и понякога ми се получават, друг път ми се ядосва…
А: Както дойде – зависи как съм станала!

V.S Така и не успя да му/й подариш:
А: Момиче!
Д: То на работлива крава Господ рога не дава, а аз какъвто съм ревнивец…
А: Горкото! Сигурно един ухажор нямаше да смее да припари наоколо!
Д: Аз не успях с другите трички, дето изгубихме… Щяхме да сме още по-богати и там можеше и да има момиченце, една луничка…

V.S Ако можех да върна времето назад бих:
А: Избрала пак него!
Д: Не мога да върна времето, понякога за съжаление. Не мога! Слава на Бога, че ни е поставил в такова линейно измерение на времето, в което няма връщане назад и да чакаме вечността, заедно!
А: Заедно!
Д: Така, де, не съм се разгърнал още!

V.S Ако е засегнат/а, обиден/а от нещо, той/тя ще:
А: О, на него веднага му личи, той е много директен! На мига изригва и след 5 минути – нищо! Аз съм обратното – затварям се и млъквам.
Д: Ама после…Голям тормоз! Мълчи като… Излиза ми през носа – само се унижавам да ходя да я целувам през 5 минути, та да ми прости.

V.S Любимата/ите ви песен/и е/са:
А: Ние много харесваме някои песни на Бийтълс и текста на една от тях Димката ми го беше избродирал върху моя тениска, която заедно бяхме боядисали. Имаше и една луничка, звездички и Слънце…
Д: …като ученици, със сърмени конци…
А:…и текста беше „Любовта е стара, любовта е нова…”
Д: Любовта е „Защото” – заглавието на песента.
А: Because, да, това е заглавието. „Защото…
Д: …небето е синьо.
А: Любовта си ти, защото небето е синьо!”. Преди години се случи така, че нямах подарък за рождения му ден. Реших, че сега е мига, в който да върна жеста си към него и използвах момент, в който го нямаше набързо да „нарисувам” песента - с едно страхотно синьо небе, едни пълни реки, написах текста й и сложих рисунката в рамка и паспарту.
Д: Ние заедно слушаме много музика, знаем и пеем много и всякакви песни…

… И така нататък… Тази невероятно приказна среща продължи още не малко време, с изключително приятни и благи теми за разговор. Думи, изречени и дошли от най-дълбокото и съкровено място в сърцата на Антония и Димчо. И изглеждаше така, сякаш никога няма да свърши! Не можем да повярваме, че само допреди няколко часа изобщо не сме се познавали с тези две намерили се отдавна и завинаги души, а сега се чувстваме като мъничка част от приятелите им, дома им, изкуството, от тях самите… Господ да ги пази да са здрави, все толкова силно обичащи се и да им даде времето да отгледат внуците си! Заедно!

Светли празници!

More from View Sofia

Кара Делевин гола за сесия в Esquire magazine

All fashion преди 7 години

С каквото и да се захване, Кара няма пропуск...

Даниел Радклиф - преди, по време на и след Хари Потър в 77 кадъра

Celebrities преди 4 години

Момчето, изиграло ролята на живота си още на 11, навършва 30-тата си годишнина

Говори ми за ЛЮБОВ, Крис Захариев

Love преди 3 години

Приятно гмуркане в нежно-приключенските думи на едно момче...