Следва

Absolut Creative Space или абсолютно точното място за раждане на идеите

SUCCESS&THE CITY: Десислава Олованова

Тази очарователна дама вече близо 10 години стои зад редица гениални идеи, които носят логото на рекламна агенция "Реформа". Но освен жената на червения диван в един от най-уютните офиси, в които сме влизали, Десислава е...

People of art преди 7 години

Срещаме ви с Десислава Олованова. Тази очарователна дама вече близо 10 години стои зад редица гениални идеи, които носят логото на рекламна агенция "Реформа". Но освен жената на червения диван, в един от най-уютните офиси, в които сме влизали, Десислава е съпруга и майка на пълен работен ден. Как се раждат една идея, едно дете, и най-вече колко дълъг е пътят, който изминава създателят му, докато се бори за правото му на съществуване, как се балансира и как се разпуска... За всичко това и още, днес ни вдъхновява Десислава от "Реформа". А ние стоим очаровани на червения диван и попиваме жадно всяка нейна дума.

V.S. Освен начело на "Реформа" вие сте съпруга, майка на 3 деца и стопанин на 3 кучета. Как намирате време за всичко?
Д.
Ами, не намирам (смее се). Днес точно си казах, че не знам... Имам да свърша още 5 неща, очевидно е, че няма да ги свърша!

V.S. Трудно ли се балансира със семейство и кариера? И има ли моменти, в които едното да е за сметка на другото?
Д.
О, да има, разбира се. Има моменти, в които се чувствам ужасно гузна, че децата са за сметка на работата. Е, никога не е точно едното за сметка на другото. Винаги има някакъв баланс. Всички успяваме. Няма човек, на който да му е лесно. Независимо от професията, всички губим време в пътуване, имаме ангажименти с децата си, които, няма значение кой си – те са едни и същи. На мен ми е трудно, колкото и на всички останали. Аз някак си смятам, че децата ще се оправят (смее се). Чисто механично смятам, че след като съм купила храна те ще я изядат. Така че общо взето разчитам и на тяхното самосъзнание и се опитвам да ги възпитавам да са самостоятелни и не съм чак толкова фокусирана върху тях. Навярно защото и аз така съм била като малка, мисля че по-скоро това е правилната тактика, защото човек става самостоятелен. Научила съм ги. Могат да готвят, да чистят. Въпреки че две от тях са момчета (едно момиченце и две момчета), могат да готвят страхотно и мисля, че в бъдеще ще се оправят. Разхождат кучетата, въобще имам си помощници.

V.S. Как се възпитава такъв дух, особено когато става дума за 3 деца?
Д.
Три деца се гледат по-лесно от едно. Да знаете, защото първо – вниманието не е насочено към едно от децата и те живеят в много конкурентна среда, ние имаме и три кучета. Всъщност, това е едно общество, не е дете с родители, а цялото общество, в което има правила, които важат за всички, някакви сложни взаимоотношения, делегиране на задължения, защото всеки има специфични. Чак след като родих третото си дете – момиченце, си дадох сметка и се запитах как е било едно време, когато не е имало перални и прочие удобства. Просто децата гледат другите деца в семейството, нямаш друг избор! При нас действа пълният принцип на правопоставеност – никой не е отговорен изцяло за прехраната в семейството – всеки един може да допринесе. Знаем какво има в хладилника, виждали са как се готви, има страшно много готварски книги, има и интернет! Ако някой няма възможност да сготви, просто идва следващият. Никой не е отговорен за чистенето. Аз не се чувствам отговорна за това вкъщи да е чисто и подредено по никакъв начин. Ходя на работа, имам супермного задължения, така че отговорността е разделена между всички и го няма това патриархалното – майката чисти и готви, децата си учат уроците... Има организация и всеки е наясно, че семейните задължения са ангажименти на всички и просто трябва да бъдат разпределяни по равномерен начин. Никой не е щаден. Както дядо ми казваше: „Чедо, остави чашата, ти си момиче и не можеш да си разваляш ръцете да миеш с веро...“ (смее се).

V.S. Може ли да се открият подобни семейни принципи и в работната среда?
Д.
Да, даже наскоро четох, че все повече се налага т.нар. хоризонтална структура на управление на бизнеси. Това, което беше едно време – има генерален директор и някаква вертикална йерархия, т.е ти трябва да минеш по всички стъпки - това нещо се сменя като модел. Може би google е по-сериозният пример, както и въобще по-модерните, по-експериментиращи компании. Те всъщност разчитат на инспирацията от една страна, на това всеки да дава максималното, на колективния резултат. Даже вече се твърди, че в световен мащаб има много офиси, в които нямаш работно място – отиваш, отваряш си лаптопа и сядаш на свободно бюро, или където си намериш и ти е удобно. Аз много разчитам на това, хората, които работят тук, преди всичко да имат вътрешното убеждение, че трябва да дадат всичко от себе си, за да станат много добре нещата. Не ми хрумва, че мога да работя с някого, когото трябва да го накараш да работи или да го следиш. В рекламните агенции не е точно така. Тези хора имат творческа работа и тя се нуждае от вдъхновение, от свобода...

V.S. Откъде черпите вдъхновение?
Д.
Всяка рекламна агенция има т.нар. тулове - ти извървяваш много малко стъпчици, за да можеш да стигнеш до резултат. Това си е бизнес. Нали знаете, хората в България смятат, че всеки разбира от дизайн, реклама и футбол. Това наистина си е занаят, той се учи. Продуктът се създава в последователност от дейности, които трябва да бъдат извървени постепенно, за да може той да е добър продукт.

V.S. Имало ли е моменти, в които ви се е искало да се откажете и да зарежете всичко?
Д.
Да, непрекъснато!

V.S. Какъв е тласъкът за още един шанс и на себе си и на това, с което се занимавате?
Д.
Хубава работа е! Интересно е да работиш в рекламата, защото имаш възможността да сменяш гледната точка буквално всеки ден, защото работиш за различни продукти, услуги и това е страшно интересно, внася разнообрази е в ежедневието на човека. Много е трудно да ти доскучае в рекламна агенция. Големият проблем в нашата работа идва от това, че ние създаваме продукт, който е обект на субективна оценка от отсрещната страна. Когато човек си купува телевизор гледа чисто техническите параметри и на база на тях решава дали да си го купи. И тук няма субективизъм, а обективна оценка на параметрите на нещото, което си купуваш и така е в повечето бизнеси. Там въпросът е да си свършиш по-добре работата по процедурите и не само, разбира се. В рекламата ние ежедневно създаваме продукти, които са наистина в сферата на творческото и които отсрещната страна, било то клиент или фокус групи, по една или друга причина могат да отхвърлят. Много трудно се стига до точната идея от първия път. За да измислиш нещо, което ще минава през ефир или т.н, минаваш през етапи на отхвърляне и това е много страшно, защото нашата професия е такава, че тези хора тръгват от нулата. Ако аз сега ви кажа направете ми реклама за Аpple, например, вие ще си блъскате главата навярно 2 седмици и ще минете през всички степени на отчаянието. Мога да ви го гарантирам! Хората в другата стая всеки ден се събуждат и минават през този процес - на радост, вдъхновение, инспирация, отчаяние, отхвърляне, пак инспирация, пак отхвърляне и накрая раждат едно дете. То са си родилни мъки - накрая раждат едно дете. И няма значение какво е това дете, защото няма родител на този свят, който да смята, че детето му е грозно! Ако е твое, ако ти си го редил в мъка, то е най-красивото на земята. Само че, когато отидеш да го представиш това дете, обикновено в половината от случаите, то бива критикувано и не винаги субективната представа на създателя му съвпада с обективната такава на съответната страна. Това в другата стая са едни майки и бащи, които са подложени ежедневно на ужаса някой да им казва колко е грозно детето им. Това е много страшно емоционално преживяване, голям стрес, който на всичкото отгоре минава и през самоличностната оценка, защото човек се идентифицира с работата си. Когато ти не харесваш моята идея, ти просто не харесваш мен! Това е стресова работа и това важи за абсолютно всички хора, които работят в нашия бранш.

V.S. Отдушникът, за да се съхраниш от стреса, да запазиш креативността си и да дойдеш на другия ден, за да родиш още едно дете е...
Д.
Както всички хора, които са подложени на стрес! Просто се опитваме да анализираме, да се адаптираме към ситуацията, да се защитаваме... Минаваме през всички фази на борбата за идеите си. Когато не става си казваме: "Добре, това е просто работа. Можем да го направим още по-добре" и така. Това, което ни крепи, и което мисля че крепи всички добри агенции, е че независимо колко е тежка работата ни, устояваме критериите си и своите принципи за добра работа. Това е най-важното! Да те върнат е ОК, просто го преглъщаш. Много е хубаво, разбира се, когато успееш да се настроиш на една вълна с клиента и направиш нещо, което той хареса. Това е най-хубавата част от работата ни, но когато не стане, пробваш наново, докато не постигнеш консенсус със себе си и своята представа как трябва да бъдат нещата и тази на ответната страна. Накрая стигаш донякъде. Най-страшното е ако си позволиш да направиш компромис със собствените си възгледи. Тоест, ако виждаш по ТВ нещо, което малко те е срам да кажеш на вашата агенция...

V.S. Ако се събудите утре и е 2007 г., годината в която сте стартирали "Реформа", и трябва да минете целия този път до днес, има ли нещо, което бихте направили по различен начин?
Д.
Много неща бих направила по различен начин и дори не ми се започва разговорът по тази тема.

V.S. А съжалявате ли за грешките си тогава?
Д.
Разбира се, че съжалявам, много се ядосвам даже (смее се).

V.S. Зодия?
Д.
Овен! Но всички ги правим.

V.S. Догодина стават 10 години от рождението на "Реформа". Планувате ли парти?
Д.
Да, ние всяка година си отбелязваме рождения ден. Догодина се надявам да имаме много поводи за празнуване, освен рождения ден.

А помниш ли вълнуващата ни среща с Илияна Алипиева?

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра