Елизабет Амалия Евгения Вителсбах - принцеса на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия, съпруга на негово имперско величество Франц Йосиф – император на Австро-Унгария, е известна с умалителното й име Сиси. Но всички я познават като най-красивата европейска кралица.
Сиси трескаво обикаля Стария свят, постоянно пътува от страна в страна. Франция, Белгия, Италия, Испания, Бавария, Полша – дългокосата красавица никъде не намира покой, тя си остава тъгуваща и замислена, а навсякъде зад гърба й плътно се движи армия от охрана, прислуга, лекари...
За тази жена се знае съвсем малко: информацията идва от изрезки от вестници и списания, от малкото сухи думи, обрисуващи ужасната й смърт, смътни спомени за трагичната съдба на сина й, австрийския кронпринц Рудолф. Не случайно Морис Палеолог казва, че в края на 19 век в света има само две красиви жени и двете се казвали Елизабет. Първата живяла в Русия, а втората била императрица на Австрия.
Родената на 24 декември 1837 г. в Мюнхен, Бавария, Елизабет умира на 10 септември 1898 г., на 60 г. в Женева, Швейцария. В злополучния ден Сиси вървяла от гостилницата „Бо Риваж“ към крайбрежната „Мон Блан“, за да се качи на парахода „Женева“, когато към нея се хвърля неизвестен човек, възкликвайки: „Да живее анархията. Смърт на обществото!“. Той нанася на императрицата смъртоносен удар в гърдите с дърводелска пила. А в съда 25-годишният Луиджи Лукени заявява, че „всички трябва да работят“ и че неговата мисия е да унищожи тези, които не работят. По думите на убиеца той не знаел кого убива, но на него му трябвал само един поглед върху жената, за да си направи извода: „Тя е достатъчно архаична и си заслужава смъртта...“
Хващат го веднага и го осъждат на доживотен затвор – по това време в Женева смъртната присъда е отменена. В затвора той успява да напише мемоари на анархиста, само че те по никакъв начин не внасят яснота в объркания замисъл на убийството, потресло цяла Европа. Луиджи Лукени е намерен обесен в килията си на 19 октомври, 1910 г.
Полицията заключава, че става въпрос за самоубийство, само че преди няколко години експерти подлагат този извод под съмнение. Чудовищната постъпка толкова потриса съвременниците, че след смъртта на Лукени, мозъкът му е старателно изследван. Специалистите обаче не намират нищо необичайно. Учените от Женевския институт по съдебна медицина „консервират“ главата на Лукени във формалин. През 1986 г. я изпращат във Виена, където тя се намира и до ден днешен.
Убийството на Сиси от художника Хюберт Сатлер
През 1998 г., отбелязвайки столетие от смъртта на австрийската кралица, хората с трепет чакат да се запознаят с мемоарите на Лукени. Но оправдават ли се техните очаквания? Нито в необятното интернет пространство, нито на страниците на печата не били открити нови версии за смъртта на Сиси.
Родът на Вителсбахите властвал в Бавария (днес част от Германия) повече от 7 века. През 1822 г. баварският херцог Максимилиан встъпва в законен брак и, въпреки че той е сключен без особени чувства, създава многобройно потомство. През 1834 г. в семейството се ражда първата дъщеря Хелена, а три години по-късно, на Коледа – втората, която кръщават Елизабет.
Мъничето, превърнало се в подарък от Всевишния, се появява на бял свят в неделя, което според преданията е знак за щастлива съдба, освен че още при раждането в устата й откриват миниатюрно зъбче. Според легендите същото се случва и с Наполеон, което предполагало, че принцесата я очаква нещо голямо в живота.
Елизабет – наричана с галеното Сиси, се ражда в странна атмосфера. От една страна – пълна свобода, разходки с понита и каляски, игра на крокет със сестра й, свирене на клавесин, разходки из цветната градина, а от друга – властната майка, която командвала дори мъжа си, владетелят на родовите земи.
В семейството има общо осем деца. Те не се възпитават в духа на традиците на другите владетели. Бащата, херцог Макс, така го наричат близките му, е общителен и жизнерадостен мъж. Той често води семейството си в замъка Посенхофен, разположен на живописно езеро, обкръжен от хълмове, където децата попадат в абсолютно различен, приказен свят. Детството на Елизабет преминава именно там, но тя израства под строгия надзор на майка си.От всичките деца на Максимилиан, Сиси е най-близка с по-голямата си сестра Хелена или Нене, както Сиси я нарича галено. Сиси не се вълнува от музиката, но пък имала истинска страст - рисуването. Тя обича да изобразява пейзажи и да илюстрира събитията, които записва в дневника си, който води редовно. А майка й, гледайки я как расте, постоянно се притеснявала как ще я омъжи, защото според нея 12-годишната Елизабет расте като изключително грозно момиче и често подхвърля, че дъщеря й прилича по-скоро на дъщеря на дърводелец или на хлебар.
Уви, Елизабет до ден днешен е наричана „една от най-красивите жени на всички времена". Сиси е висока 170 сантиметра и тежи 45 килограма, а дори след раждането на четирите си деца по-късно, тя запазва своята съвършена талия, за която се говори, че е само 50 сантиметра.
Сиси и Нене
Притежавайки огромна воля и в същото време скрит, взривоопасен темперамент, херцогинята на Бавария установява във фамилния замък твърди правила. Има разписание на деня, на занятията, дори на целия им живот. Никой от семейството не смее да направи нито крачка без нейно разрешение.
Мъжът на херцогинята – Максимилиан, не прави нищо особено, освен да се захласва по всяка аристократка и да харчи състоянието, наследено от предците му. Животът му представлява поредица от празненства и „заслужена“ почивка. Той, разбира се, е високо образован и с удоволствие присъства на организираните от съпругата му музикални вечери сред шумното общество.
През декември 1848 г. ерцхерцогиня София убеждава съпруга си, херцхерцога Франц Карл, да се откаже от правата си над австрийската корона в полза на сина им Франц Йосиф. И майката подготвя превъзходно наследника за ролята на господар. През същата година 18-годишният Франц Йосиф става император. Но скоро му се налага да премине през тежко изпитание. В Унгария, унижена от васалното поведение на Австрия, избухва въстание, а главното искане е за пълна свобода. Но София не желае да общува с презрените унгарци и дръзкият им опит е потопен в кръв.
Въпреки съмненията на майката, Сиси уверено върви към сватба. Тя се чувства като главна героиня в приказка, а не като участник в реални събития. Без съмнение, младият красавец – императорът Франц Йосиф, не я оставя равнодушна. Всъщност по това време семействата на Елизабет и Франц Йосиф готвят уговорен брак между децата си. Но планът е съвсем различен от развоя на събитията - всъщност Франц трябва да вземе за съпруга сестрата на Сиси - Хелена. Но когато Елизабет придружава майка си и сестра си в курорта Бад Ишъл, Горна Австрия, пленява 23-годишния Франц, който съвсем не забелязва Хелена и убеждава родителите си да вземе Сиси за своя жена.
Всичко това прилича на тази любов, за която Елизабет пише стихове, още откакто е на десет години. Разбушувалите се страсти заради сватбата й, която по разкош надминава всичко виждано до този момент, буквално потрисат и плашат Сиси.
Йосиф и Сиси след годежа
И ето, че денят на сватбата настъпва. Младоженците пристигат в църквата в каретата, изрисувана от великия Рубенс. Елизабет е облечена в разкошна рокля, а косите й са украсени от подарената от свекървата скъпа диадема. Излизайки от каретата Сиси се спъва и украшението едва не пада от главата й, а женихът й шепти: „Имай търпение, и двамата бързо ще забравим този кошмар.“ Но само на императора се отдава да го забрави бързо – веднага след сватбата той се потапя в работа, а на Сиси й е доста по-трудно.
Буквално от първите дни след сватбата тя се чувства като в капан. Но шанс да промени ситуацията – не съществува. Да си императрица е завинаги, и Елизабет е наясно с това.
Събудих се в тъмница,
Ръцете ми са в окови,
Все повече ме обзема тъга -
А ти, свобода, се отдръпна от мен!
Това стихотворение тя пише две седмици след сватбата.
Сватбата на Елизабет и Йосиф
Подобно на властната си майка, Сиси случва и на властна свекърва - София. Когато става ясно, че е бременна, София принуждава сина си да изисква от нея да понамали семейния плам, по-малко да общува с папагалите, защото едва ли е случайна приказката, че децата приличат на любимите животни на майките си. А Сиси трябва просто чинно да съзерцава или съпруга си, или отражението си в огледалото.
В определения срок императрицата ражда дъщеря. Докато идва на себе си, без дори да я попитат, кръщават бебето София и веднага я занасят в имението на свекървата. Това едва не убива Сиси, а съпругът й, виждайки как страда жена му, решава да я заведе в родината й.
През лятото на 1856 г. Елизабет ражда още една дъщеря, наречена Гизела, но и тя била отнесена в апартамента на свекървата. Но тогава Франц Йосиф категорично възроптава срещу вмешателството на майка му в семейния му живот и заявява, че от този момент дъщерите му ще живеят с родителите си.
Това е първата победа на Сиси, но тя е толкова пирова, че скоро и самата тя съжалява, че я е постигнала. Виждайки, че е загубила влиянието над сина си, София започнала да води открита война срещу Елизабет.
Единствено извънредните събития през 1858 г. закратко изглаждат отношенията между двете. През тази година умира голямата дъщеря на Сиси и Франц – София, а в края на годината тежката мъка е смекчена от раждането на наследник – Рудолф.
Независимо от щастието, че се е сдобила със син, Елизабет не спира да страда за дъщеря си. Тя се затваря в себе си и, тормозена от своята свекърва, предприема много пътувания, разсейва тежките мисли с четене, рисуване, писане на поезия и езда, която обожава. Свободолюбивостта и приключенският й дух така и не остават разбрани от порядките и режима в двореца.
След раждането и на четвъртото дете Сиси, изпитва всички тежести на „разкоша“ на императорския живот, започва старателно да избягва съпружеските си задължения, оправдавайки се с умора, заетост, прибягвайки до стотици невинни, но също така и дразнещи мъжете, хитрости.
Злите езици говорят, че Сиси има любовници, и че при височайшото й положение и несравнима красота е невъзможно да няма. Но тя стои прекалено високо в йерархията, за да се осмели някой да я приближи, тъй като той поема риска главата му моментално да хвръкне. А ако все пак Елизабет има някакви забежки, то все още не е открил доказателства за това.
Най-силното изпитание за Сиси обаче не е фактът, че има злостни клюки по неин адрес, а смъртта на единствения й син. Това се случва на 30-и януари, 1889 г.
Татяна Романенко в краткия си очерк за съдбата на австрийската „бездомна“ кралица пише: „Рудолф, женен за белгийската принцеса Стефания обичаше друга жена. Но, тъй като бракът му беше чисто политически, той така и не можа да получи разрешение за развод и затова застрелва любовницата си Мария Вецера и себе си. Пред Елизабет се отваря огромна пропаст: тя никога не е обичала сина си, никога не е взимала участие във възпитанието му, но за всичко случило се обвиняваше себе си и глупавата наследственост на баварската кръв!“
Истината е, че Руди е свикнал родителите му нямат много време за него, заради безкрайните си светски ангажименти. Както пишат по пресата - той е много дисциплинирано момче и през целия си живот не може да търпи две неща: да се порзява от скука и да отлага нещо за следващия ден.
Между другото, в собствения си вестник, под псевдоним, той пише за себе си: „Ученият орнитолог (това било негово хоби), притежаващ пъргав ум но изследовател, грижовен последовател на естествените науки, важна фигура в световната политика, привърженик на европейския либерализъм, масон, желае да разшири владенията си до научнообоснованите граници чак до Солун.“
В крайна сметка за смъртта на Рудолф съобщават първо на Сиси, а тя, преодолявайки шока, подготвя за тежката новина бащата.
В смъртта на Руди има толкова неясни неща, нелогични и необясними, че Сиси стига до извода, че става въпрос за убийство. При това по политически причини, но тя мъдро мълчи, напомняйки на каменната статуя на Дева Мария с кинжал в сърцето, която е поставена на мястото на гибелта на принца. Мястото на трагедията - ловната хижа на Рудолф в Майерлинг, дават на беден манастир на кармелитите, всички следи от престъплението са унищожени, дори успяват да измият кръвта от ниския, сводест таван. Архивите отпечатали, а мемоарите, написани след много години, съдържат едва процент от истината за смъртта му. А след смъртта на австроунгарския кронпринц в страната настъпва пълна „свобода на цензурата“!
More from View Sofia
Музиката като начин на летене с Максим Ешкенази
След като преживяхме една разходка в Космоса, с вчерашна дата и се завърнахме обратно на земята, насочваме поглед към човека...
Говори ми за ЛЮБОВ: Димитър
Ако не днес, то кога?...
Директно от PR-а: Николета Лозанова трансформира Мирон от Фермата във VIP
В рубриката "Директно от PR-а" публикуваме текстовете на колегите от различни PR-агенции без никаква намеса или корекция. Важно е това да се има предвид, тъй като в случаите, обединени от тази рубрика, Редакцията не влага никакво лично мнение, позиция или гледна точка.
