Хаос от много идеи и малко структура. Това са първите ни впечатления от резортната колекция на Dior, създадена от вътрешния екип на бранда. Забелязваме сред дизайните някои вкарани като по принуда диорски класики като роклята палто и обемите около ханша, наслояване на дължини в не най-комплиментиращия за силуета маниер, както и някои доста странни стайлинг решения. Някои от тях не се доближават ни най-малко до диорските стил и наследство, от които печалбите на бранда така силно зависят, но и напомнят прекалено много на стайлинг решенията на Джонатан Андерсон. Всичко това, както се досещате, не носи особено положителна критика за Dior, което вероятно ще рефлектира и върху продажбите. Разбира се, попадения не липсват, флоралните коктейлни рокли изглеждат наистина добре, но два-три елемента колекция не правят.
Наблюдавайки затрудненията на старата френска къща вече втори сезон поред, наистина разбираме и оценяваме креативната мощ на големите имена в дизайна. За да създадеш една истински добра колекция очевидно многото опит в големи къщи и доброто образование не са достатъчни. Онази искрица, която дава онова малко повече, по-доброто тълкувание на нуждите на пазара, съчетано с нестихващата арт сила, е щрихът, който прави от обикновения дизайнер креативен директор на голяма модна централа.
