Следва

Четиво в четвъртък: Отблизо с Фаусто Брици, автор на "Ожених се за веганка"

Новите Арт лица: Атанас Леваков. Един рисуващ градски човек

На 15 години оставя първия си mark и вече десет години основният му фокус е да остави следа в българската street/art сцена...

Events преди 7 години

Ежегодният фестивал на графити артистите в България Sprite Graffiti Academy 2016 обедини под един покрив софийската графити сцена миналата седмица. Новосъздадената графити академия подкрепя бъдещото развитие на графити артистите в страната и включва поредица от събития с участието на успешно реализирали се в световен мащаб графити-артисти. Успяхме да се доберем до един от лекторите. Атанас Леваков/TASK започва да се занимава с рисуване от съвсем малък и силното му увлечение към графити културата не закъснява много. На 15 години оставя първия си mark и вече десет години основният му фокус е да остави следа в българската street/art сцена. Работи активно, за да може градската среда да „оживее“, част от лекторския екип на Sprite Graffiti Academy 2016 и развива онлайн платформа за street art и graffiti „SAT Gallery“. Ето какво ни сподели Наско за себе си и графитите като стрийт изкуство.

V.S.: Здравей, Наско! Представи се с няколко думи.
Н: Накратко, рисуващ градски човек.

V.S.: Тази година си част от Sprite Graffiti Academy 2016. Как реагира, когато ти предложиха да се включиш?
Н: Бях поласкан, разбира се. Преди точно 10 години Sprite Graffiti Fest 2006 беше една от първите ми срещи с графитите. Тогава се провеждаше все още на оградата около паметника „1300 години България” и съвсем случайно попаднах на събитието. Артистите, рисунките, миризмата, музиката и цялата обстановка беше като магия. Следя всяко издание, а като бях поканен на тазгодишното без да се замислям казах „Да!”.

V.S.: Имаш ли си фаворит или фаворити?
Н: Не.

V.S.: Как протича един твой ден?
Н: Тотално различно - понякога ставам в 06:00 сутринта, за да видя изгрева, а друг път спя до 12:00. Опитвам се денят ми да започне плавно, с кафе и вкусна закуска, за да мога да се захвана със задачите в добро настроение. Най-добрите дни са тези, в които рисувам някъде, а през останалите си мисля къде, как и с кого.

V.S.: Какво те накара или вдъхнови да се занимаваш с графити?
Н: Видях няколко страхотни парчета до моя блок и започнах да ги прерисувам на последните страници на тетрадките за училище. След това започнах и на по-предните и се усетих, че мисля само за това. Запознах се с хора, които рисуват, разбрах какво е таг, бомба, събрах пари за няколко спрея и всичко започна.

V.S.: Какво мислиш за всеобщото схващане, че повечето графити артисти в последствие стават уеб дизайнери?
Н: Има такива примери, други стават татуисти, за други графитите остават хоби, но най-много се радвам, когато графити артистите в последствие станат графити артисти.  

V.S.: Графитите хоби ли са или призвание?
Н: Както казах, могат да бъдат хоби, могат и да се превърнат в призвание. Всичко зависи от това как възприемаш нещата си и в каква насока решиш да се развиваш.

V.S.: Какво е усещането, докато рисуваш?
Н: Има два вида усещания: едното е, когато рисуваш в 3 през нощта и другото, когато имаш на разположение часове, ден, два. Двете са коренно различни и опияняващи сами по себе си. Независимо дали трябва да прескачаш огради, за да рисуваш в изоставен строеж или си поканен на фестивал, винаги имаш усещането, че създаваш нещо красиво и това те зарежда положително.

V.S.: А какво е то, когато завършиш проекта си?
Н: Една рисунка никога не е завършена, така че има ситуации, в които си удовлетворен, други, в които си казваш „трябваше да сложа още малко жълто и щеше да изглежда по-добре”. Всеки проект е различен и всеки носи със себе си различни спомени и емоции. Щом приключа с единия, веднага започвам да мисля за следващия.

V.S.: Имаш ли любими твои графити?
Н: Трудно е да се каже, от някои съм доволен, други бих променил малко, ако имах тази възможност, но всеки носи със себе си уникални случки, които са най-любимата ми част. Следата не е само боята, която оставяш върху стена. Емоцията от рисуването оставя следи в теб самия.

V.S.: Графитите безспорно са стрийт изкуство. Според теб тук това разбиране започва ли да се налага все повече?
Н: Да, според мен хората възприемат все по-добре уличното изкуство и в частност графитите. Има много фестивали, артисти, стилове и това дава възможност на публиката да се докосне до тази култура и да се промени схващането, че графитите са нещо нелегално и лошо. Нещата се променят и развиват в положителна посока и съм оптимистично настроен. Самият факт, че съвсем скоро стартира и абсолютно безплатната за всички желаещи лятна графити академия Sprite Graffity Academy @TheSite, е показателен за това. Графитът е изкуство.

V.S.: Много благодарим за отговорите и за силната енергия, с която ни зареди.
P.S.: Издебнахме Наско на терена, докато работеше над ето тези жестоки графити:

More Events

10-те най-добри павилиона на Венецианското биенале, от тях - куп източноевропейски

Events преди 3 дни

Обикновено националните павилиони на Венецианското биенале играят втора цигулка на основната изложба - което е иронично, като се има предвид, че в тях има толкова много изкуство, ако не и повече, отколкото това, което се съдържа в Арсенале и Джардини взети заедно. Но тази година, с основна изложба, която поставя под въпрос идеята за държавите като цяло, не е възможно да се пренебрегнат националните павилиони.

Имърсив представленията на Karakashyan & Artists ни водят зад кулисите на професионалната кухня

Events преди 1 седмица

Режисьорът и хореограф Коста Каракашян и режисьорът и драматург Антония Георгиева отново събират сили с артистичния сладкар Александър Цеков за поредица от завладяващи спектакли, разкриващи скрития свят на ресторантската кухня.

The Heavens - изложба на Паоло Уудс и Габриеле Галимберте

Events преди 2 седмици

Галерия Синтезис и Френският институт в България представят изложбата “The Heavens” на Паоло Уудс и Габриеле Галимберти, чиято премиера е на фестивала Les Rencontres d'Arles през 2015 г. и оттогава гостува на множество музеи и фестивали. “The Heavens” е мащабен артистичен проект с критичен поглед към офшорните зони, който съчетава дългосрочно журналистическо разследване, фотография, финансови анализи и инфографики. Офшорните зони* тихомълком превземат целия свят. Повече от половината световна търговия преминава през тях. Нарастващият брой статии и доклади по тази сложна тема обикновено са илюстрирани със снимки на тропически плажове с палми. Така ли изглеждат наистина данъчните убежища?