Най-смешната книга за храната и храненето!
Подходяща за всички – за вегани и за всеядни.
В последния си роман „Ожених се за веганка“ италианският режисьор, сценарист и писател Фаусто Брици разказва за трагикомичните си преживявания: всеяден привърженик на питателната храна, той се влюбва в актрисата Клаудия Дзанела – веганка, защитник на здравословното хранене, дипломиран натуропат и анималист.
Историята в книгата е съвсем истинска и смешна до сълзи.
Предлагаме ви три откъса от книгата:
-Явно беше по-добре тази вечер да те поканя на сладолед.
-Сладоледът съдържа мляко.
-Не и плодовият.
-Има захар.
-Значи и сладоледът е забранен?
-Не и ако го приготвиш вкъщи с биологични плодове и го подсладиш със стевия.
Естествено си нямах и най-малка представа какво е стевия, но кимнах убедено.
-Е да, една лъжичка стевия винаги е на място.
-Стевията е растение. Използва се на листа.
-Така де, на листа. Обърках се.
Погледна ме с пренебрежение и състрадание. Ясно беше, че ме счита за екземпляр от недостатъчно еволюирал вид, някакъв римски неандерталец, недостоен дори за кулинарен урок. Вечерята продължи с напълно банален разговор за закъсняващото лято, за филмите, които сме гледали и за последните прекарани почивки. Повече не се докоснахме до темите за храната и здравето.
В оставащата част от вечерта не хапнах повече нищо с животински произход и за десерт избрах едно безобидно и прочистващо сорбе от цитруси.
Придружих я обратно до тях в религиозно мълчание, нарушено само от лъжливото ми обещание да си купя скоро хибриден автомобил, за да замърсявам по-малко околната среда. Преди да слезе от моята Еуро2, Клаудия ме изпепели с едно изречение, което никога няма да забравя:
-Да, наистина много те харесвам... жалко, че скоро ще умреш!
Една сутрин се събудих по-късно от обикновено. Клаудия я нямаше в леглото, не беше и в кухнята. Намерих я на терасата. Беше коленичила долу, наведена над една саксия, и весело си пасеше тревица. Правилно сте прочели. Пасеше.
-Добро утро, любов моя... – казах й.
-Добро утро... искаш ли? – посочи ми тревата.
-Какво е това?
-Житна трева, унищожава свободните радикали и повишава имунната защита.
-А защо я ядеш... така?
-Защото, ако я отрежа, много бързо ще се окисли и ще загуби някои от свойствата си. Трябва да се сдъвчи директно от растението.
Образът на моята приятелка, която пасе на четири крака на терасата ми може да се счита донякъде за символ на различията ни. Никога не бях си помислял, че човешко същество може да пасе. На следващата сутрин се оставих да ме убеди и опитах и аз. Откъснах със зъби една хубава захапка трева, така както хиляди пъти съм виждал да го правят кравите и открих, че не е толкова лесно.
Това, което разбрах за веганите в последните години, е, че мисията им е справедлива, заразителна, социално и икономически печеливша. Обаче начинът, по който я пропагандират, е несъвършен. Не можеш да промениш нечий начин на хранене по насилствен и драстичен начин. Ако се започне с разпространение на познанието за причините, поради които веганската диета е толкова ефикасна, революцията сама ще се случи. Никой няма интерес да влошава качеството на живота си, а и да припомним, че особено в Италия икономиката и цялото ни ежедневие се въртят около храната. Една вкоренена всенародна страст, може би единствената в състояние да противостои на страстта по футбола. Опитайте да кажете на средния италианец да премахне прошутото, млякото или пармиджаното и ще ви отнеме всякаква възможност за по-нататъшни разговори. Обаче, ако опитате да му обясните защо трябва да намали консумацията им, може би ще приеме да го направи. В крайна сметка всичко е въпрос на количество. Едно тирамису в месеца никого не е убило. Както и да е, в онзи момент от живота ми проблемът ми със сигурност не беше в кулинарния избор на италианците, а в кръстопътя, на който се намирах. Моят личен „Плъзгащи се врати“. От едната страна старите ми кулинарни спътници, от друга новите с техните екзотични имена, които никак не вдъхваха доверие: Тофу, Сейтан и Темпè. Звучаха като лошите от японско анимационно филмче, но бяха много по-агресивни. Ако изберях да продължа с Клаудия, щеше да се наложи да приема правилата на нейната вселена. Или поне да й предложа приемливо споразумение.
Ако стила и тематиката на книгата ви е допаднал, може намерите книгата „Ожених се за веганка“ от Фаусто Брици в книжарниците или да я закупите онлайн: http://www.vintageclub.bg/product/ozhenih-veganka-fausto-britsi-1297
More from View Sofia
WIN IT! Времеубежище на Георги Господинов
Имате нужда от Времеубежище, сигурни сме!
Win it: Roberto Cavalli. Просто Той в "Просто аз"
"Посвещавам тази книга на моята велика, страхотна и чудесна мама и на... Силванела, невероятната ми първа любов, в знак на благодарност за това, че ми роди две деца - Кристияна и Томазо. И на Ева, най-красивата жена в целия свят, която намери моето щастие в най-дълбокото място на сърцето ми и роди три деца - плод на нашата любов: Рекеле, Даниеле, Роберто... И на Лиета, моята прекрасна сестричка, чиято мъдрост ме съпровождаше от самото начало на това приключение."
Oh, ma chérie!
Oh, ma chérie!
