Всяко наше жизнено решение е свързано с необходимостта да се откажем от нещо, да се жертваме по някаква причина, да отдадем себе си и живота си заради някой друг.
На кръстопътя на живота
Какво представлява всъщност всяко наше жизнено решение? Това е избор по кой път да тръгнем. Почти като в приказка, ако тръгнеш наляво - коня ще загубиш, надясно - жена ще намериш... и т.н.
Там, където сме сега и това, което имаме, е резултат от всички решения, които сме взели в миналото.
Основната трудност при всяко решение е свързана с неговата цена. Последната често определяме парадоксално, ръководейки се от ценността на това какъв би станал животът ни по избрания път.
И така, цената на решението - това е отхвърлянето на всички други варианти. Междудругото, в икономическата теория се твърди същото, с тази разлика, че там загубата от пропуснатите възможности се изчислява винаги в паричен еквивалент. В живота невинаги е възможно да се направи сметка до последната стотинка.
Когато някой се ожени или омъжи, той или тя трябва да се откаже от всички останали партньори в полза на своя избраник. Същото може да се каже и при започване на работа. С подписването на трудовия договор с дадена компания, ние разбираме, че ще трябва да забравим всички останали. И когато похарчим трудно спечелени пари за голяма покупка под формата на кола или апартамент, вече не може да гледаме и анализираме други варианти на коли или апартаменти, които са ни били на разположение.
Живот, принесен в жертва
Съпрузи след няколко години брак разбират, че вече нищо не ги свързва. Предишните чувства са забравени, разтворили са се в рутината. В един момент те осъзнават, че са станали напълно чужди. Но освен общата собственост и печата в паспорта, имат и дете. Премисляйки всичко, те решават да запазят семейството заради него. Това решение също има своята цена. И тази цена е щастлив живот в желани отношения. Тези хора се отказват от възможността да променят нещо, жертвайки собственото си щастие в името на детето. За това се говори в следната притча.
Вървял си по пътя мъдрец, любувайки се на красотата на света и радвайки се на живота. Изведнъж видял нещастен човек, прегърбен под непосилно бреме.
- Защо се обричаш на такива страдания? - попитал мъдрецът.
- Страдам заради щастието на децата и внуците си - отвърнал мъжът. Моят прадядо е страдал през целия си живот заради щастието на дядо ми, а дядо ми е страдал заради щастието на баща ми, баща ми е страдал в името на моето щастие и аз ще страдам през целия си живот, само и само моите деца и внуци да бъдат щастливи.
- А някой бил ли е щастлив в твоето семейство? - попитал мъдрецът.
- Не, но моите деца и внуци непременно ще бъдат щастливи! - отговорил нещастния човек.
- Неграмотният не може да те научи да четеш, а къртицата не може да възпита орел! - казал мъдрецът. Първо се научи сам да бъдеш щастлив, тогава ще разбереш как да направиш щастливи своите деца и внуци!
Принасяйки своето щастие в жертва, родителите смятат, че са постъпили правилно и са заплатили напълно за щастието на децата си. Но, както в притчата по-горе, никакво щастие така не може да се получи. Колкото и родителите да се прикриват, тяхното дете рано или късно ще разпознае лъжата, съзнателно или несъзнателно. Между другото такова показно щастие няма да е нищо повече от двойно послание към детето. На думи всичко е добре, а невербално върви послание за стрес и болка.
.jpg){kind=spacer}
И така, оказва се, че нито едно важно жизнено решение не се дава лесно, защото от другата страна на везната се намира всичко това, от което трябва да се откажем. Колкото по-висока е цената, толкова по-трудно се решаваме да тръгнем по даден път.
Възниква основателният въпрос: "А какво ще стане, ако не взема никакво решение? Тогава и никаква цена не ще трябва да се плаща“.
Така постъпват и родителите по-горе. Те всъщност не искат нищо да променят, оправдавайки се с детето, което според тях се нуждае от пълноценно семейство. В действителност, цената за отлагане и избягване на решения се оказва много по-голяма, защото това е желаният живот, който никога няма да настъпи.
Когато някой жертва своя живот и щастие в името на друг човек, независимо дали е роднина или близък, той не го прави от любов, благородство и висши подбуди. В действителност, той признава, че не може да плати реалната цена за живота, за който мечтае. Този човек оправдава своята нерешителност с оправдания от типа: "аз не мога, поне ти живей нормално".
В резултат на този, заради който е направена такава непоискана жертва, му се внушава чувство за дълг и вина. В крайна сметка, той трябва да разбере, че в действителност живее "назаем". В същото време другият, който е дал всичко от себе си, сега страда.
.jpg)
Жертвайки себе си в името на някого, ние не му правим добро. Последният се въвлича в нашата порочна схема на нерешителност, неприемане на себе си и на живота си. Животът, който е „дар", в действителност не се явява такъв. Ние сами не сме могли да платим пълната цена за своето щастие и сега за това трябва да отговаря и някой друг?
Истинската, желаната жертва се отличава от нежеланата с наличието на честност и огромно мъжество към самия себе си. За това става дума в следващата притча.
В болницата лежало тежко болно момиче. Единственото нещо, което могло да спаси живота ѝ било преливане на кръв от братчето ѝ.
След като обяснил процедурата за преливане на кръв, лекарят попитал момчето дали е съгласно да даде кръвта си за своята сестра.
Момчето първоначално пребледняло, погледнало нерешително към майка си, но след това кимнало утвърдително и казало:
- Да, съгласен съм, ако това ще спаси Лиза.
По време на кръвопреливането, то лежало на леглото, разположено до леглото на Лиза. От време на време обръщало глава към нея и се усмихвало. После изражението му се променило, то погледнало към лекаря и попитало:
- Кога ще започна да умирам?
- Да умираш? – изненадал се лекарят. - Ти няма да умреш. Ние само ще дадем на Лиза малко от твоята кръв.
Момчето въздъхнало с облекчение и се усмихнало широко.
То помислило, че цялата му кръв ще прелеят на Лиза. И дало своето съгласие! Пожертвало живота си, за да спаси живота на сестра си.
За тези, които знаели, че момчето не е в опасност, неговият подвиг може да е изглеждал незначителен. Но то самото не знаело това. За него това било смърт. То съзнателно подложило себе си на смърт заради Лиза.
В поредицата Приложна психология, View Sofia припомня и какво е раздялата и защо толкова много боли?
More from View Sofia
Отчаяно се нуждаеш от почивка - 23 знака, че положението е драматично
Докато се нагласяме да заобичаме отново есента, увити в плетени пуловери...
Избягвате прясното мляко? Eто кои са АЛТЕРНАТИВИТЕ!
Сигурно не веднъж сте чували за това колко несъвместимо е животинското прясно мляко с организма на възрастния човек...
Ранното ставане = МЪЧЕНИЕ
Едва ли има някой, който да не се съгласи с нас – ранното ставане е един от онези кофти моменти, които малцина имат способността да преодолеят...
