Лятно ни е, разточително ни е, светло ни е. Обожаваме дългите дни, обикалящи на пръсти около равноденствието, споделяме ги настървено с помпозно красивите залези на лятото, отпиваме от живота и моментите му на дълги, замайващи глътки.
В началото е утрото, сгодено за кафето, този ранен приятел, след което идват слънцето, вятърът, въздишките, любовите на лятото. Моментите следват, с вкус на емоция и аромат на споделяне.
В следващите няколко топли, дълги, истински и много фини, по дамски, разговори, ще се потопим в света на отсрещния човек, обезателно, както подобава на стила ни, много интересен, артистичен, силно омагьосващ. Сядаме за втория, от общо 5 разговора, на по едно дълго NESCAFÉ® Dolce Gusto® N’Yumba от Руанда с едно от най-одухотворените и артистични лица, които сме срещали напоследък - Анастасия Лютова.
Движенията й, жестовете я издават. Излъчва аристократизъм, уют и дълбочина. Тя е новата носителка на „Икар” за най-добра женска роля. Отличие, получено за майсторската й работа в „Лив Щайн” на режисьора Крис Шарков в Малък градски театър „Зад канала”. Пред нас актрисата Анастасия Лютова разказва за пълната си отдаденост на театъра, за ежедневния експеримент, наречен актьорлък и за смисъла на това, да те среща всеки ден Публиката.
Встрани от агресивната амбиция, от самоцелните изяви, тя изглежда умее да пази вътрешния си свят и постоянно да го посвещава на чистото изкуство. Защото биографията на Анастасия отрано загатва за появата на бъдеща сериозна актриса. Веднага след завършването на НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова, талантът й се разгръща в ярки сценични персонажи: Офелия в „Хамлет” (реж. Вили Цанков), Симон Еврар в „Марат / Сад” на Явор Гърдев, Боряна в „Боряна” от Й. Йовков (реж. Десислава Боева), за която получава „Аскеер” за изгряваща звезда. И този „АСКЕЕР”не е единствен. Следва „Домът на Бернарда Алба” с режисьор Стоян Радев и ролята на Мартирио, за която Анастасия е отличена с „Икар” за дебют и номинация „АСКЕЕР” за главна женска роля.
Днес, освен в „Лив Щайн” публиката може да я гледа в „Паякът” на Йордан Славейков и Димитър Димитров („Сфумато”), както и в „Разбиване” на режисьора Стайко Мурджев.
На чаша супер ароматно, дълго и вкусно кафе от Руанда, новият извор на изкушение от NESCAFÉ® Dolce Gusto®, с Анастасия звучим така...
.jpg)
V.S: Ти получи тази година „ИКАР” за най-добра роля за „Лив Щайн”. Щастлива ли си?
A: Тази награда определено е признание – още повече, че е присъдена от колеги. За мен е чест. Радвам се много и заради спектакъла „Лив Щайн” и неговият приз за най-добро представление. Но не мога да се оставя това да ме успокои. Да си кажа: „Ето, постигнах всичко”. Защото, ако е така, по-добре да се занимавам с друго. Това отличие не те прави по-добър или по-лош актьор, не е нещо, от което зависи дали ще се справиш със следващата роля или не. Всеки актьор има своите изисквания, търсения и своите недоволства. А това е нещо, което не зависи от наградите.
V.S: Променя ли те една роля една жена? Доколко и как?
A: Предполагам, че това се случва с много от актьорите, и мъжи, и жени, които обичат и се отдават на професията си. Аз усещам как се променям още със започването на репетициите, докато опознавам персонажа си. Сякаш нещо от темата в представлението залепва за мен, ставам различна. Това е емпатията, което ние, актьорите, имаме към другите, към живота на другите. Да можеш да откриеш нова гледна точка за света, нов житейски опит и да го съпреживееш. Актьорството борави с психиката и поради това в мозъка се очертават пътеки, които оставят трайни следи. Не знам какво ще се случи накрая с главите ни след цял живот занимания с театър...
V.S: Кой е спектакълът, който те е развълнувал най-много като зрител?
A: Малко след като направихме „Чайка” с Маргарита Младенова по време на фестивала „Варненско лято”, във Варна гостуваше унгарска трупа с представление по същата пиеса. Излязох разбита от салона. Такова въздействие, което ми е трудно да опиша, се постига само ако всички актьори са едно цяло – организъм.
V.S: Но това не означава ли една малка смърт всеки път, на всеки спектакъл?
A: Не можеш просто да си кажеш уморен съм. Трябва да се раздадеш изцяло... Понякога има енергия, която струи към нас от публиката и това се усеща. Обичам, когато по време на представлението долавям или виждам реакциите от салона. Харесва ми хората да са освободени и да реагират на това, което се случва.
V.S: Повечето ти персонажи в театъра са силно драматични, обладани от крайности или неочаквани експерименти...
A: Търся точно това. Процесът е труден, осеян с кризи, лутания, но имам нужда от него. Тази професия е необходимост за мен точно заради този живот, тези крайности, тези изследвания.Чувствам необходимост да го извадя от себе си, да го открия. Светът на всеки от нас е толкова обикновен, толкова по-малък. Без театъра не мога да си представя, че би могло да ми бъде пълно, пълноценно. Ако не беше той, сигурно щях да съм професионален зрител: в този концентриран живот, толкова на ръба, толкова екстремен на моменти...
V.S: Семейство си с актьора Пенко Господинов, а много често сте партньори и в работата си. Как продължавате да сте си интересни?
A: Обичаме да сме заедно с дъщеря ни, тогава сме най-щастливи. За връзката ни с Пенко е много хубаво, че работим едно и също, а и той е един от моите учители в актьорското изкуство. Ние сме единомишленици. Вкъщи си говорим почти само за това: театър, филми... Хармонични сме.
V.S: А времето сама със себе си?
A: Обичам йогата. Спортът за актьора е много важен.
V.S: Какви кино роли би желала?
A: Имам повече опит и самочувствие в театъра. В киното работата ми досега е била по-малка. На мен ми се иска да има повече различен театър. Обичам да играя в класически пиеси, но ми се правят и експерименти, в които артистите изследват своите собствени граници.
V.S: Професията ти е много капризна. До каква степен твоите лични промени през годините, външните ти метаморфози като жена, са се отразявали на ролите?
A: Може да се каже, че понякога е и обратното. За някой персонаж решавам, че трябва да е по-женствен, да има червени коси, червени нокти. Образът се ражда в съзнанието ми. Влизам веднага в тази представа и започвам да нося този стил и в живота си. Харесвам женствеността, обичам да нося рокли, да се гримирам. Харесвам изяществото, което модата е подарила на жените – възможността да сме различни всеки път.
V.S: Да поиграем на една игра. Задаваме бързи въпроси, ти отговаряш бързо. Пред огледалото сутрин си...
A: Доста бърза, за да може дъщеря ми да стигне навреме за училище.
V.S: Женската ми природа обича...
A: Красотата.
V.S: Изкушенията, които признавам?
A: Всичко сладко. И кафе.
V.S: Задължителният аксесоар?
A: Чанта, разбира се, и то голяма.
V.S: Нетърпелива съм, когато...
A: Ми предстои нов проект.
V.S: Пътуването, за което мечтаеш когато тук е зима?
A: Някъде на топло.
V.S: Това, което никога няма да ти омръзне да си купуваш...
A: Обувки!
V.S: В театъра не си позволявам...
A: Да мрънкам.
V.S: Киното ме учи да бъда...
A: Нямам много опит, но от киното, което гледам, често се вдъхновявам за работата си в театъра.
V.S: Днес аз съм...
A: На 36.
.jpg)
Отпиваме последни глътки кафе, поемаме въздух и се готвим за третата си среща. Вълнуваща, пропита с аромат и вдъхновение, все още смиляме разговорите ни и с Анастасия, и с илюстраторката Здравка. И тръпнем в очакване. До следващата чаша кафе, до следващата среща, до следващата седмица...
More from View Sofia
Сейнт Уест с гардероб като на татко
Когато баща ти е фешън-маниак, майка ти е селфи-кралица...
Петъчна доза секс: Горещи, мастилени
Изкуството, особено любимо, когато го откриваме върху тялото на някое секси момче...
Какво е това, Бионсе???
Отдавна не бяхме виждали Бионсе ... така!
