Следва

Editor's Choice: Sex On The Beach... не, не става дума за коктейла!

Много тънка талия? Ето как го правят французойките

Фина, елегантна жена отпива от чаша червено вино. До нея има перфектно запечено пиле и разбира се, малко сирене. Това не би могло да е другаде, освен в Париж...

Food преди 7 години

По повод националния празник на Франция, деня на превземането на Бастилията, решихме да отдадем чест на нейно величество тънката талия и дамите, които с френски шик и финес я постигат!

Фина, елегантна жена отпива от чаша червено вино. До нея има перфектно запечено пиле и, разбира се, малко сирене. Това не би могло да е другаде, освен в Париж. Или Франция по принцип.

Парадокс е всъщност как французойките имат слава на най-добре запазените жени, а пък тяхната кухня изобилства от сирена, масло, тестени изделия, сладкиши и прочие „забранени“ вкусотии. Да не говорим, че те не стъпват във фитнеса, не се потят с часове кардио и избягват тежките тренировки.

Е, добре де, как става така?

Достойнството и мистицизма на французойките прикриват лежерно почитта им към пържените картофки, хубавия стек и руйното вино. Как, питаме се удивени, става така, че всичко им става – от прилепналото боди, до елегантната вечерна рокля, подчертаваща тяло, което сякаш е било на стриктни диета и фитнес режим с месеци?

Отговорът е съвсем простичък, както обикновено се случва с всичко най-важно в живота, защото той, отговорът, винаги е по-близо, отколкото си представяме. Няма такова нещо като „забранени“ храни. Французойката се води по усета си за натурални продукти, но най-вече разбира какво e да се храниш с УДОВОЛСТВИЕ.

Тя уважава фините неща и избира продукта според качеството. Тя няма да предпочете купа някакъв си сладолед пред парче качествен черен шоколад. Тя изисква най-високото качество за всеки един продукт от своята диета. Тя знае как да пазарува. Тя знае кога има пресни плодове и зеленчуци на пазара. Тя слага в своята кошница спанак, праз, масло, багета и всичките те са супер пресни.

Тя знае, че креативността не е само за художниците. Това е начин на живот. Тиквичките са само тиквички, така е, но тиквичките са много добра храна в комбинация с пиле или сьомга. Тя не се страхува да споделя рецепти в обедната почивка с колеги и приятели. Тя ще добави патладжан, домати, розмарин, а може би и малко мащерка. И ястието става нeустоимо. Хоп, а може би и малко сирене?

Тя оставя вилицата в чинията между хапките. Храни се бавно, с удоволствие, защото храната не е просто продукт за консумация от тялото. Тя ще се наслади на вкуса, ще говори със събеседника си и в никакъв случай няма да се тъпче. Храната не е така, между другото, партньорът ѝ по чиния е с предимство пред самото ядене.

Тя разбира кога е истинско. Знае кога „фоа гра“ е твърде мазно само с един поглед, знае и колко масло е добавено, знае и че едно мазно ястие не бива да бъде следвано още едно подобно. Тя ще яде пица или само за обяд, или само за вечеря, но никога двете.

Тя знае, че когато е твърде сладко или твърде солено е по-добре да спреш донякъде. Да постигнеш баланс без да се налага да се лишаваш. Кога кроасанът е хубав, кога лимоновият тарт е прекалено кремав и кога ганашът просто не си струва. Храната преди всичко е за вкусване, процесът ѝ на приготвяне е много, много важен.

Тя хапва семпла закуска. Във Франция обикновено това включва запечен хляб с мармалад и кафе или може би черен чай. Омлетът го оставя за обед.

Тя предпочита ястие пред бързото хранене. Няма да позволи стомахът ѝ да страда затова, че в бързината се е натъпкала с нещо, каквото е имало наоколо, защото това е грешка, от която ще си пати тепърва.

Тя яде седнала и спокойна. На маса. Нормалният обяд във Франция е почивка от работа, задачи и всичко останало, време, когато захранваш тялото и душата си с енергия. Дори този обед да включва само салата или сандвич, те трябва да бъдат изядени в мир, да бъдат усетени от тялото, в атмосфера, предразполагаща релаксация за ума, без екрани на телефон и компютър наоколо.

Ако сандвича или салатата не са хубави, просто ги сменя. Тя знае, че няма смисъл. Позволете си и вие малко радост от откраднатите минути, иначе казано joie de vivre, защото го заслужавате!

More Food