От гладиаторите към авиаторите – да, това човешко изобретение, предпазващо ни от слънцето, ни съпровожда още от Древността. Освен предмет от първа необходимост, те са любим аксесоар и част от стила.
Историята на слънчевите очила е дълга и заплетена. Ние се опитахме да разберем как човечеството е стигнало до съвременните модели, започвайки от кожената превръзка за очи с прорез посредата.
Първите слънцезащитни очила
Първите опити за направа на слънцезащитни очила започват в дълбоката древност. Своеобразните предшественици на съвременните модели са се правели от скъпоценни и полускъпоценни камъни, кора от дърво, тъкани и други материали, които днес е сложно да си представим на мястото на съвременните слънчеви очила.
Първото приспособление за защита на очите е намерено в гробницата на Тутанкамон. То е направено от две много тънки изумрудени пръчици, съединени с бронзова пластина. Предполага се, че такива очила е можело да носи не само фараонът на Древен Египет, но и други привилегировани членове на обществото, тъй като подобни изобретения са намерени и в други гробници.
В Древен Рим за направата на очила използват изумруд. Римският император Нерон има такива от шлифовани камъни, така наречените „лорнети“ (сгъваеми очила с дръжка, които се държат с ръка при използване, бел.ред.), за да наблюдава с тях гладиаторските боеве. Сложно е да се отговори за какво точно го прави. Например, някои историци свързват това с магическите свойства на изумруда, които му приписвали в древността. Според вярванията по онова време изумрудът позволява да се смекчи жестокостта на видяното. Само че повечето скептици са склонни да се доверяват на по-практичната версия: Нерон използва лорнетите, за да може да вижда какво се случва на арената в слънчевите дни.
„Тъмните очила“ се използват и в Древен Китай. Носят ги съдиите, но не за да се разхождат в слънчев ден по улиците, а за да крият очите си по време на процеса. По този начин те правят емоциите си по-малко разбираеми за околните.
Съществува още един вариант на слънчеви очила: от тъкани, дървесина, а по-късно и от метал. Те представляват своеобразни превръзки, които напълно закриват очите, но имат хоризонтален прорез посредата. Тези модели силно затрудняват зрението, но за сметка за това с тях може да се работи спокойно и при ярко слънце, и при ослепително бял сняг.
Как се появяват съвременните слънчеви очила
Прието е да се счита, че това се случва в средата на XVIII в., когато английският оптик Джеймс Ейскъф през 1752 г. изобретява синьото стъкло. За съжаление на самия Ейскъф, неговото изобретение не прави никакво впечатление на публиката и той успява да продаде едва две бройки.
Истинският пробив става малко по-късно, когато Наполеон поръчва за своята египетска експедиция първото промишлено количество слънцезащитни очила. Императорът нарежда всеки войник да ги носи ежедневно, за да защити очите на европейците, които не били свикнали с толкова яркото слънце. Очилата са направени от затъмнени със сажди и лак стъкла и много силно изкривяват картината. Само че със своята първоначална задача, те се справят къде по-лошо, къде по-добре.
Има доказателства, че тези войници, които пренебрегват заповедта на Наполеон, си навличат много болести на очите.
От този момент нататък оптиките в цяла Европа започват активно да произвеждат комфортни цветни очила, които едновременно да защитават очите от слънчевата светлина и в същото време да са достатъчно прозрачни, за да има хубава видимост.
Така постепенно започва да се появява сините и зелените стъкла, които макар и да са далеч от идеалното качество, са много по-добри от тези, които предлага Ейскъф.
През XIX в. очилата с цветни стъкла започват да се използват не само от военните. Носят ги пътниците на първите железници, за да защитят очите си от дима и ослепителните искри, идващи локомотива. Много важен факт е, че по същото време докторът-офталмолог Албърт Фотъм открива, че ултравиолетът оказва негативно влияние върху очите на човека.
Нов тласък в производството на слънцезащитните очила дават военните. По време на Първата световна война се правят активни изследвания по разработката на цветните стъкла за пилотите, на които им е жизненоважно да защитят очите си от слънчевата светлина. Съществува легенда, че авиаторите дори сами покривали прозрачните стъкла с акварелна каска, за да може поне малко да облекчат живота си.
Изследване в тази област доказва, че на пазара постепенно започват да се появяват доста прилични слънцезащитни очила, които позволяват на човек да се чувства комфортно на улицата през деня. През 1929 г. американецът Сам Фостър основава компанията Foster Grant, която пуска масово производство на слънцезащитни очила на достъпни цени. Холивудските звезди веднага се възползват от предложението, защото моделите им позволяват да защитят очите си от слънцето и от мощните прожектори по време на снимки. Работата е там, че в миналото на снимачните площадки често се използват осветителни тела, които излъчват ярка ултравиолетова светлина.
Съвременната революция в слънцезащитните очила е през 1937 г., когато в продажба влизат първите висококачествени антибликови модели на компанията Bausch + Lomb на марката Ray-Ban. Те са изобретени въз основа на жалбите на пилотите от Първата световна война, които си патят от заслепяващото слънце. Компанията презентира новия вид зелени стъкла, които не ограничават видимостта, защитавайки очите от слънцето и за първи път притъпяват отблясъците. Постъпилите в продажба очила с капковидна форма и до ден днешен се наричат „Авиатор“.
Паралелно с това американският учен и основател на Polaroid Едуин Ленд изобретява поляризираните стъкла, които идеално блокират отразените от различни повърхности светлинни лъчи и за първи път защитават очите от UV лъчите. Благодарение на това изобретение носенето на слънчеви очила става още по-комфортно, а най-важното – и безопасно.
В средата на XX в. производството на слънцезащитни очила достига своя пик. Въпросът с качествените стъкла е решен и идва ред на дизайнерите. От този момент започват да се създават много рамки, сменя се стилът, формата, а очилата се превръщат не просто в предмет за защита от слънцето, но и в марков аксесоар.
„Авиатор“
.jpg)
Том Круз с „Авиатор"
Така се нарича легендарната форма на очилата, измислена за пилотите. Тези първи съвременни очила гарантират защита от слънцето на пилотите, но и на знаменитостите. Моделът се отличава с капкообразното по форма стъкло и тънката метална рамка.
Дейвид Бауи с „Авиатор"
Джони Деп също е фен на „Авиатор"
Познатите ни съвременни „Авиатор"-и
Броулайнери (Clubmasters)
Любимият модел на Джеймс Дийн
Холивудските красавици обожават тези очила, ала Джеймс Дийн. Те се различават с комбинирана рамка, в областта на веждите – пластмасова, а долната част на стъклата е обвита в тънка метална обшивка.
Наричат се „Броулайнери“, защото горната линия на очилата на практика е права, подчертаваща линията на веждите (eyebrows – в превод от алг. „вежди“, бел.ред.). По своята същност те са модифициран „Авиатор“.
Wayfarer
Одри Хепбърн в „Закуска в Тифани"
Тази форма на рамките се появява 20 години след "Авиаторите". Wayfarer са първите неметални очила и веднага се превръщат в любимци на холивудските звезди. Често можем да ги видим върху лицето на героите от филмите през 50-те и 60-те години, например очила точно с такава форма носи Одри Хепърн в „Закуска в Тифани“.
Те се различават с трапецовидната си форма и са едни от най-популярните в света.
Teashade (моделът на Джон Ленън)
Или просто очилата с тънка метална рамка и кръгли стъкла. Такава форма имат първите очила (не слънцезащитните, а диоптричните), тъй като е много по-лесно да се направи кръг от стъклото, отколкото която и да е друга форма. Те са популярни в началото на ХХ в., но след това с времето излизат от мода. Втори живот им дава Джон Ленън, в чиято чест днес ги наричат „Ленъни”.
"Панто"
Както очилата Teashade, и моделът „Панто“ е с кръгли стъкла, но се различава от последните с положението на дръжките към рамката: те са разположени по-високо от средата на лицето, плюс това често стъклата на „Панто“ се свалят леко надолу. Пика на популярността си достигат през 60-те.
„Котешко око“ (Cat-Eye)
Всички холивудски икони обожават този модел – от Мерилин Монро и Одри Хепбърн, до Грейс Кели и София Лорен. Тези очила се различават с приповдигнатия и заострен връх на външния им ъгъл и дебелата рамка. Моделът с подобна форма се нарича още „пеперуда“ – очилата са по-изтеглени нагоре и по-остри.
Грейс Кели с „котешки" очила
Мерилин Монро
Одри Хепбърн
„Водно конче“
Този модел с големи стъкла е любим на Джаки Кенеди и Бриджит Бардо. Очилата се наричат „Водно конче“ заради големите изпъкнали очи на животинчето, на които приличат. Те прекрасно защитават от слънцето, както и от натрапчивите фенове. Различават се с кръглата си форма, закриваща значителна част от лицето – веждите и малко от скулите, и с изпъкналите стъкла, зад които се крият знаменитостите.
