На 31 юли тази година Луи дьо Фюнес стана на 102 години. Точно така - стана! Защото хората, които с години продължават да предизвикват усмивка на лицата ни заслужават своето безсмъртие.
Роден в далечната 1914 г. в Курбевоа, предградие на Париж, Луи дьо Фюнес от малък мечтае за голямата сцена. Работил почти всичко, което му попаднело, преди да я покори тотално - счетоводство, кожухар, чистач на обувки, занимавал се е и с търговия. Едва на 27 години попада в театъра. И оттогава любовта му е споделена... Както се случва в живота - хората, които умеят да ни разсмиват често са самотни и тъжни, когато останат "без публика". В началото на кариерата си, която започва доста късно за актьор, на Фюнес му били възлагани предимно романтични роли. Талантът му на комик е открит едва на 44-годишна възраст в комедията от 1958 г. "Ни чул, ни видял".
"Не съжалявам за късното развитие на кариерата си. Този факт ми помага да разбера по-добре професията си. Когато бях още неизвестен, боядисвах декори, играех малките роли, които ми възлагаха. Получавах такива образи, които нямаха нищо комично в себе си, без което аз не бих могъл да направя кариера. Затова предпочетох да започна отначало и не бих се отказал от този път", категоричен е големият френски актьор, а ние сме категорични, че колкото и пъти да гледаме "Полицаят от Сен Тропе" или „Крилце или кълка“, никога не ни е достатъчно. Les gens sont des comédiens, nous, nous sommes des acteurs/"Комици са хората, а ние сме актьори".
Love to quote Луи дьо Фюнес, и се усмихваме широко и истински...
"Не говорете за мен твърде много, деца мои! В крайна сметка има толкова много хора по света, които са много по-интересни от мен."
"Не обичам шумотевицата, имам малко приятели. През цялото си свободно време почивам от празниците и хората, обичам да почивам със семейството си."
"Ако имате прашинка на сакото, хората единствено това ще забележат."
"Страхът е необходим, за да надхвърлиш себе си."
"Киното? Правя го на екрана, не в живота."
"Съществуват безчислено множество актьори, които карат зрителите да плачат, но тези, които са способни да ги разсмеят, се срещат много по-рядко."
"Моите родители никога не биха се оженили, ако нямаха за всичко еднакви възгледи."
"Отказах се от риболова в деня, в който забелязах, че когато ги улавях, рибите не потръпваха от радост."
"Комичното, това не е само талант, но преди всичко дарба, един начин да чувстваш, да можеш да проумееш и да интерпретираш."
"Обичам да ходя на гробища. Там, в крайна сметка, се срещат мълчаливи хора, които на никого не пречат."
"Аз съм най-обикновен човек, такъв, като всички, и имах късмет в живота - не повече и не по-малко от другите. Просто някога, когато ми се усмихна късметът, успях да го хвана и да го задържа. Той и досега е с мен, и аз съм щастлив!"
More from View Sofia
3+3 въпроса към едно супер младо градско момче: Георги
Забелязахме го веднага, заради чаровната детска усмивка и рошавата му коса...
33 оборота с готиното Renault CLIO - 33 любими точки в града. # 19 Happy Sushi
Тя е голяма, шумна, предлага ни всичко, но понякога е ...
Millennials. Не просто поколение, а императив
Не Ана Уинтур властва на модната сцена в момента. Дори не и Едуард Енинфул. Поколението Y - ние управляваме.
