Следва

Изненадай приятел с Angry Mouth Can

Дистанцията във връзката и как да балансираш между личната свобода и общия полет

Любовта е възможна и без жертване на личната свобода. Нещо повече, именно тя е ключът към по-щастливи и дълги отношения...

Love преди 7 години

След като премине влюбеността, двойката се сблъсква с първите трудности: нараства неразбирателството, появяват се взаимни претенции и обвинения, изчезва романтиката, въодушевлението и усещането за пеперуди в стомаха.

Когато се запознаваме с един човек, ние сме очаровани от булото на неговата загадъчност. Що за човек е? Какво обича, а какво мрази? С какви мисли се събужда сутрин и какво го тревожи през нощта? Постепенно научаваме все повече и повече, опознаваме човека и преживяваме мощно чувство на физическо и емоционално сливане. Но фокусът е в това, че засега то все още не е опасно: реалните граници все още не са нарушени. Докато партньорът се явява за нас "тера инкогнита" - неизследвана земя - не можем сериозно да се намесим в личното му пространство. Отношенията не са повредени от рутината и постоянството, хората все още са две самостоятелни фигури. И именно пространството между тях им позволява да мечтаят, фантазират, да се наслаждават на чувствата и да изпитват радост.

Но с течение на времето, всеки постепенно прониква в потайния свят на другия. Все още сме обзети от нахлулите чувства, но ни е страх. Не искаме това да свършва. И започва търсенето на начини да се направи любовта по-предсказуема, стабилна, надеждна. Обременяваме се с първите клетви и обещания, купувайки малко постоянство за сметка на личната си свобода. Не, не цялата. Отдаваме малко от личната си свобода. Но с течение на годините - все повече и повече. Партньорите се опознават все по-добре и по-добре. Но усещането за летене, придружаващо първите месеци след срещата, ни напуска. То е било само защото и двете страни са усещали неопределеност, тайна, загадка. Сега те си стават толкова близки, че се задушават от липсата на спонтанност и свобода на действията. Близостта обхваща всичко.

Златната среда
Любовта балансира на две опори: готовност да отстъпиш, т.е. в нужния момент да направиш компромис, и независимостта един от друг. Влюбвайки се ние искаме постоянно да бъдем с любимия човек, да усещаме топлината на ръцете му и дъха му, да говорим за всичко и просто да му се любуваме. В същото време всеки се нуждае от малко свободно пространство. Едното без другото просто не може да съществува.

Ако дистанцията е твърде голяма е невъзможно да се създаде емоционална връзка. Ако отсъства дистанция и партньорите се сливат в едно, изчезва независимостта. Това сливане поглъща собствената територия на индивида - вече го няма онова съкровено място на другия човек, където се стреми да попадне неговия партньор. И тъй като двамата стават едно, се губи и връзката: защо да се свързваме с това, което вече е цяло? Оказва се, че известно разединение е задължително условие за възникването на връзка, емоционална, романтична и интимна. Това е ключов парадокс, който лежи в основата на щастливите взаимоотношения.

Щастие има
Динамиката на отношенията предполага участието на две страни. Само един мъж и една жена заедно могат да създадат собствена цъфтяща градина - градина, където да култивират любов, нежност и безгранично щастие. Поради тази причина, не можем да кажем, че в нещо - например, в загубата на предишното желание и огън е виновен само единия: и двамата партньори добавят в отношенията нещо свое, което се отразява на резултата. Жените интуитивно го усещат, но понякога го тълкуват погрешно, отказвайки се от всичко в името на любовта. Това е погрешно.

Хвърляме всички усилия, за да създадем хармонични, според нас, отношения, забравяме за своите интереси - повече не ходим на басейн (любимият не обича да плува"), зарязваме заниманията с пеене ("моето захарче има алергия към естрадата!"), отказваме се да се срещаме с приятелките си, а с някои напълно прекъсваме общуването. Всички тези усилия са насочени към сближаване с любимия. Можем да си представим каква е изненадата ни, когато се случи точно обратното. Нашето горещо желание да направим нещо приятно за партньора си и да се откажем от всичко, намалява дистанцията до минимум и задушава романтичния компонент. Вече не е интересно да бъдеш с човек, който е готов да направи всичко за теб, за да бъдеш доволен. Инстинктът на завоевател в мъжа се събужда в 99% от случаите. Той жадува за съпротива и напрежение, иска да отнеме жената от някой, а не да я получи на тепсия със златен поднос.

Рецепта за щастливи отношения
И романтиката, и еротиката процъфтяват в свободно пространство. Ако забележиш, че отношенията стават скучни, опитай се да възстановиш собствената си независимост. Не е необходимо да градиш живота си около твоята половинка. Припомни си какво ти харесва, къде ти се иска да отидеш и какво ти се иска да правиш. Страхът да не загубиш любимия човек и опитът да компенсираш липсата му със собствената си свобода, може да се обърне срещу теб – и може наистина да го загубиш. Издигни малка, тънка, но все пак стена между вас. Поне за известно време. И ще разбереш, че не е нужно да се отричаш от себе си, за да заслужиш любов. И без това ти я заслужаваш.

Любовта е възможна и без жертване на личната свобода. Нещо повече, именно тя е ключът към по-щастливи и дълги отношения. Постарай се да запазиш свободно пространството между теб и партньора си, и ще се изненадаш от резултата!

More Love