Почти четири и половина е, следобед. Време е за кафе. Отбиваме се на бул.”Васил Левски” 57 във PhotoSynthesis. Няма как да объркате, свежото зелено по фасадата им е отличително привличащо. Фотографите май доста добре познават окото и как да го грабнат.
Какво се случва зад вратите? Все още тече прекрасната фотографска изложба ART REIMAGINED на Йоана Петрова, за която сме писали тук. Талатливата Йоана е от поколението, за което дискусията: "Фотографията, изкуство или не?" е архаизъм. Тя е от творците, за които фотографията е не само изкуство, тя е ежедневие.
И докато разглеждаме спиращите дъха фотографии - побързайте да ги видите, ако все още не сте успели, срокът е до 10 септември), през погледа ни минава и Светла - една от главните отговорници за съществуването на PhotoSynthesis. Ведага се засичаме с поглед и вече се уговаряме да пием по кафе долу в градина.
Йоана Петрова
С: Да пием по кафе, докато си приказваме?
VS: С удоволствие!
/Да направим малко лирическо отклонение. Прави ни силно впечатление събраните магазин, кафене-ресторант, градина и галерия в едно. Има местенце за всекиго по малко, а библиотеката на втория етаж, в кафе-ресторанта, е сред най-добре заредените с албуми и книги, посветени на фотографията. Така, докато обядвате или пиете ароматното си Лате, спокойно може да посветите 30-на минути на избрана от вас книга, а собствениците разчитат на доброто ви възпитание да я върнете след това./
В библиотеката може да намерите книги и фотографски албуми от цял свят
Светлана Харизанова е част от екипа на PhotoSynthesis, занимаваща се с подбора на фотографии и административния безпорядък, както го описва тя. За жалост другите "бойни другари" - Надя и Калин липсват на нашата среща на по кафе и фотографии. Днес Светла ще ни разкаже за стъпките на нестандартната галерия през изминалите години, какво откриваме сега ,а може би ще ни разкрие някоя тайна занапред.
VS:Как се появи PhotoSynthesis?
С: Стартирахме фирмата преди 10 години, още не мога да повярвам, че са толкова много. Не искахме да правим само магазин за продаване на фототехника, защото всеки преди това от нас е имал досег до различен вид търговии. Ето защо трябваше да е нещо различно. Всички са запалени фотографи, включително и шефа ни. Но да продаваш фотоапарати е нещо съвсем различно от това да продаваш прахосмукачки, защото е обвързано със страст. Много е зарибяващо. Цял процес си е. Едновременно е и свободно време, хоби и начин на живот. Фотографията ни провокира да търсим света по различен начин, да изразяваме красивото у нас. Да имаме око и чувствителност към заобикалящото ни. Другото е, че всеки човек има вътрешното чувство за творене. Да създадеш нещо с ръцете или ума си. Дори и да направиш една торта си е вид творчество. Опитваме се да подбутваме хората да намират този създаващ елемент у себе си и това ни кара да растем.
VS: А как се избира какво излагате?
С: Надя и Калин работят над това. Всеки от нас получава доста предложения. Съответно това, което ни хареса, го показваме на останалия колектив и след това обсъждаме.Супер е, че никога не съвпадат мнения. Стигаме до някакво решение, някак си. Авторите обикновено, ако са добри, си подготвят портфолио. По него се разбира дали ще се работи лесно с него или не. Предпочитаме да работим с хора, които знаят какво показват. Тоест, имат добър подбор, а не ни изтупват 200-300 снимки. Това, което е важно за нас, е проектите да бъдат най-добри в различни жанрове на фотографията. Тоест, ако е натюрморт да е от най-добрите, ако е пейзаж, да е нещо изключително. Важно ни е разнообразието на излагане.
PhotoSynthesis е единствената фотогалерия в София. Фокусът е само концентриран върху това. Фотографията явно до сега е било едно от най-низвергнатите изкуства, макар и да е едно от най-интересните за широката публика.
VS: Знаем за вашата фотошкола. Разкажи ни повече за нея.
С: Правим доста работи тук. Понякога малко и издъхваме. Школата е базирана да развива таланти. Ако аз сега ти дам четки и боя, кой знае какво може да се отприщи в теб. Но е важно като във всяко едно изкуство да има базисни познания, докато се стигне до краен силен продукт , отправен към публиката.
VS: Сайтът ви е доста подържан, предполагам програмата може да се следи там?
С: И там, и фейсбук. В момента работим върху нова визия на уеб варианта, където тази офлайн общност, която сме създали, да има и онлайн, за да могат хората да качват качествена фотография.
В офиса на Светлана Харизанова
VS: А какво да очакваме в скоро време от вас? На къде виждате растежа?
С: Искаме да променим отношението на публиката към фотографията към изкуство, което може да бъде закупено. Защо да е само картина на платно? Изкуство се прави, когато не се занимаваш с него сякаш е бизнес. Тоест авторите отделят от свободното си време, за да го правят професионално. Та, ако искаме да има български автори, които да правят нещо, да правят изкуство, е необходимо да ги насърчаваме, а не да чакаме външни инвеститори. Трябва сами да се насърчаваме. Абсурдно е да отидеш в IKEA, за да си вземеш голям постер за стаята, а да не отделиш средства за уникална работа на български фотограф. Стремежът ни е това,което показваме, да бъде максимално най-достъпно. Стремежът ни е това,което показваме, да бъде максимално най-достъпно.
VS: Това означава ли, че трябва само тази фотография да приемаме за добра. Всички снимат с телефони. Ето, ако си взема сега телефона и щракам любителски неща, както правя често и със сигурност много други, особено млади. Тези кадри можем ли да наречем фотография?
С: Напълно ти разбирам въпроса. По отношение на техниката няма никакво значение. Водещо е осмислянето на това, което правиш. Дали работиш по някакъв предварителен план или подготвен проект. Може и да е нещо интуитивно и въз основа на личен интерес. Технически трябва да е достатъчно добро, за да може да се разпечата в галерийни размери. Не ни притеснява, че някой е избрал телефон или голям формат на камера.
VS: Хубаво е да се знае. А за да намалим все още дистанцията, опиши ни как протича един твой ден тук?
С: Всеки е различен. Вчера синът ми каза: „Ама ти имаш толкова интересна работа. Правиш много неща. Все още не мога да разбера какво точно работиш.” Хората, изложбите, разговорите – всичко е различно всеки ден. Правим и представяния и на книги. Случват се много работи. Най-важното за един куратор е: висок ръст и здрави мускули. Като нарамиш една рамка 70 на 100 и трябва да я пренесеш от единия край до принт центъра, няма как. И то няколко пъти.
/смях/
С: Полудели сме сега на грамофонни плочи. Хората са комплексни, различни са. Абе, забавно си е при нас.
VS: Какво ще кажеш на публиката?
С: Оставете се да бъдете изненадани. Не се бойте, това не е галерия. Не е страшно да отворите вратата. Ще влезете на едно различно място.
И от това разчупено арт пространство ви качваме директно на последния етаж, в офиса на United Partners! Помните ли го?
More from View Sofia
Street style вдъхновения: Седмицата на модата в İstanbul
#mbfwi
Обичта на известните: Дженифър Анистън и Джъстин Теру на Бахамите + едно коремче
47-годишната актриса и 44-годишният актьор са „хванати“ от папараците, докато...
Синът на Наталия Водянова дебютира на подиума на Balmain
new face...
