Големите любовни истории: Виктор Юго и Жулиет Друе - 15 хиляди листа любов

Обич, продължила половин век. С любимата му успява да ги раздели единствено смъртта. Или пък не… Дори тя не би могла да попречи на истинската пламтяща любов между Виктор Юго и Жулиет Друе...

Наричат я „смисъл на живота“, „пулсиращо електричество“, „болест“, „красота“, „всичко“, както и „най-голямото наказание“ или „просто химия“. И макар душите на хората да са „многоцветни“ и всеки да Я познава посвоему, Тя – любовта, във времето е доказала безброй пъти своята неизмерима сила, която продължава да е отричана от много и все пак винаги е намирала начин да се промъкне някъде там, в неохраняемото местенце на човека - там, където той не е „въоръжен“… и да обърне „устойчивия“ свят на влюбения под крехките му, омекнали крака.

И няма значение дали вярваш в любовта. Щом си отворил точно тази статия, значи имаш известни колебания по въпроса. Не знаем дали ще успеем да ги разсеем, но те уверяваме в едно: историята, която предстои да ти разкажем, е повече от истинска и разтърсваща. И причината за това е само една: Любов.

Неслучайно наричат Виктор Юго „Големия“: романист, драматург, поет, художник и политически деец – във всяко свое начинание, Юго е голям. Но той има и голяма любовна история: обич, продължила половин век. С любимата му успява да ги раздели единствено смъртта. Или пък не… Дори тя не би могла да попречи на истинската, пламтяща любов между Виктор Юго и Жулиет Друе.

Виктор Юго се ражда в семейството на Жозеф Юго и Софи Требюше през 1802 г. в Безансон, Франция. Той е най-малкият от три деца – има двама братя (Абел и Йожен). По-голямата част от детството си бъдещият романист прекарва в Париж, но пътува често до Неапол и Испания, тъй като баща му е на военна служба по тези места: Жозеф е генерал от армията на Първата империя, който получава графска титла от испанския крал Жозеф Бонапарт. В крайна сметка Виктор се установява при майка си, след като тя се разделя с баща му. Когато постъпва в пансиона „Кордие“ с брат си през 1815 г., започва да пише стихове, тогава е едва 14-годишен. Той ги споделя само с майка си и с една учителка от пансиона. Двете го окуражават, а учителката дори му показва и редактира някои от творбите му. Макар и само на 14, Юго става изключително амбициозен, вдъхновен да пише и да се занимава сериозно с литература. Има данни, че по това време написва в полето на вестник: „Искам да бъда Шатобриан или нищо!“. (Шатобриан е френски писател и представител на френския романтизъм бел. ред.)


Родната къща на Юго в Безансон

Започват и успехите му в литературата: участва в конкурси, а на 19 години издава първата си стихосбирка Odes, която достига дори до крал Луи XVIII, който е толкова силно впечатлен, че отпуска на Юго годишна пенсия от хиляда франка.

Докато в писането Виктор се издига и твори все повече, той се сблъсква и с любовта за пръв път. Приятелката му от детинство – Адел Фуше – е обект на обожание на младия Юго. Той е твърдо решен да се ожени за нея, но родителите на Адел възроптават упорито.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.