Следва

Втори сезон на Откраднат живот с дългоочаквана развръзка

Големите любовни истории: Виктор Юго и Жулиет Друе - 15 хиляди листа любов

Обич, продължила половин век. С любимата му успява да ги раздели единствено смъртта. Или пък не… Дори тя не би могла да попречи на истинската пламтяща любов между Виктор Юго и Жулиет Друе...

People of art преди 7 години

Наричат я „смисъл на живота“, „пулсиращо електричество“, „болест“, „красота“, „всичко“, както и „най-голямото наказание“ или „просто химия“. И макар душите на хората да са „многоцветни“ и всеки да Я познава посвоему, Тя – любовта, във времето е доказала безброй пъти своята неизмерима сила, която продължава да е отричана от много и все пак винаги е намирала начин да се промъкне някъде там, в неохраняемото местенце на човека - там, където той не е „въоръжен“… и да обърне „устойчивия“ свят на влюбения под крехките му, омекнали крака.

И няма значение дали вярваш в любовта. Щом си отворил точно тази статия, значи имаш известни колебания по въпроса. Не знаем дали ще успеем да ги разсеем, но те уверяваме в едно: историята, която предстои да ти разкажем, е повече от истинска и разтърсваща. И причината за това е само една: Любов.

Неслучайно наричат Виктор Юго „Големия“: романист, драматург, поет, художник и политически деец – във всяко свое начинание, Юго е голям. Но той има и голяма любовна история: обич, продължила половин век. С любимата му успява да ги раздели единствено смъртта. Или пък не… Дори тя не би могла да попречи на истинската, пламтяща любов между Виктор Юго и Жулиет Друе.

Виктор Юго се ражда в семейството на Жозеф Юго и Софи Требюше през 1802 г. в Безансон, Франция. Той е най-малкият от три деца – има двама братя (Абел и Йожен). По-голямата част от детството си бъдещият романист прекарва в Париж, но пътува често до Неапол и Испания, тъй като баща му е на военна служба по тези места: Жозеф е генерал от армията на Първата империя, който получава графска титла от испанския крал Жозеф Бонапарт. В крайна сметка Виктор се установява при майка си, след като тя се разделя с баща му. Когато постъпва в пансиона „Кордие“ с брат си през 1815 г., започва да пише стихове, тогава е едва 14-годишен. Той ги споделя само с майка си и с една учителка от пансиона. Двете го окуражават, а учителката дори му показва и редактира някои от творбите му. Макар и само на 14, Юго става изключително амбициозен, вдъхновен да пише и да се занимава сериозно с литература. Има данни, че по това време написва в полето на вестник: „Искам да бъда Шатобриан или нищо!“. (Шатобриан е френски писател и представител на френския романтизъм бел. ред.)


Родната къща на Юго в Безансон

Започват и успехите му в литературата: участва в конкурси, а на 19 години издава първата си стихосбирка Odes, която достига дори до крал Луи XVIII, който е толкова силно впечатлен, че отпуска на Юго годишна пенсия от хиляда франка.

Докато в писането Виктор се издига и твори все повече, той се сблъсква и с любовта за пръв път. Приятелката му от детинство – Адел Фуше – е обект на обожание на младия Юго. Той е твърдо решен да се ожени за нея, но родителите на Адел възроптават упорито.

Виктор не се отказва, настоява и се бори за своята любима, но това кара родителите на Адел да стигнат до крайности. За да накарат напористия писател да спре да търси дъщеря им, те изпращат Адел на 80 км от Париж, за да разделят влюбените завинаги.

Адел Фуше

Нищо обаче не може да спре Виктор, носещ чувствената душа на поет и решителността, която само един влюбен младеж може да притежава. По това време той няма пари за билет, за да отиде при възлюбената си, затова тръгва пеша към Адел.

Вече убеден в сериозните намерения на Юго, бащата на Адел дава благословията си и на 12 октомври 1822 г. двамата сключват брак.

Адел, вече г-жа Юго, ражда на Виктор пет деца. Двамата водят активен светски живот, докато писателят се издига все повече в културния: запознава се с известни литературни фигури, издава романи, пише пиеси и многобройни томове с поезия. Всичко звучи повече от идеално, но вътре в семейството има немалък проблем.
Адел започва авантюра с добър приятел и критик на Виктор.


Виктор през 1853 г.

Когато писателят разбира за изневерите на жена си, той изпада в депресия, която го променя коренно. Много от нас са чували, че Виктор бил „непоправим женкар“, а жените го обожавали. Всъщност точно в този период, когато семейната хармония се пропуква, Юго се отдава на пълен разврат и сладострастия, като често дори не помни имената на жените, с които прекарва нощите си.

В това време, освен на жените, Юго е отдаден и на театъра.
Веднъж той отива на репетиция на една от прочутите си театрални постановки „Лукреция Борджия“, за да наблюдава процеса на работа. Тогава забелязва една от актрисите – Жулиет Друе, която играе второстепенна роля, тъй като не я смятали за особено талантлива. Тогава Юго за пръв път среща очите на жената, която обсебва целия му живот.

Жулиет няма особено щастлива съдба. Още на две години остава сирак. На 19 години вече е красива жена, която няма друг избор, осен да използва тази си сила. За да свърже двата края, тя става любовница на скулптора Жан Жак Прадие, от когото забременява. Макар и да му ражда дъщеря, на Жулиет й е ясно, че тези отношения са мимолетни. Когато е на 26 години, тя вече е популярна куртизанка. Въпреки това парите не стигат за Жулиет и бебето, затова тя е принудена да потърси работа, която ще й докарва още доходи. Така тя намира мястото си в театъра.

Новото й занимание й спечелва нови ухажори, които я обсипват с подаръци или директно й помагат материално. Но въпреки това, тя е нещастна, защото всички се интересуват от красотата й, а не от това дали е талантлива актриса.


Жулиет Друе

Все пак, Жулиет навлиза във висшето общество с всичките му благини - скъпи бижута, красиви рокли, светски събития…

Ролята, която приема да играе в „Лукреция Борджия“ обаче, се оказва съдбоносна за Жулиет, защото тя открива любовта в лицето на автора на постановката. Различни източници сочат, че именно суетата, която висшето общество „подарява“ на Жулиет, я кара да изиграе ролята, защото тя приема ангажимента с думите: „В пиесите на господин Юго няма малки рокли“.

Между двамата пламва бурна любов от първия миг, в който Виктор вижда Жулиет в красивата рокля на сцената.

Разбира се, мнозина от приятелите на Юго веднага му разкриват що за жена е Жулиет и че не бива да се захваща с персона, през чието легло са минали и продължават да минават толкова мъже.

Виктор не иска и да чуе. Той вижда само Жулиет и не го интересува миналото й. Той й обещава да се грижи за нея, да поема финансовите й разходи, с условието тя да напусне театъра, както и всичките си богати ухажори и покровители, които я боготворят и издържат. Сред тях е и богатият руски княз Анатолий Демидов, който изпълнявал всички прищевки на Жулиет.

Животът на Виктор се променя напълно. Жулиет се превръща в най-близкия му човек, в негова муза и любовта на живота му. Тя също е запленена от Юго и изпълнява всичките му условия, за да бъдат заедно. Жулет е влюбена в неговото творчество и много хора казват, че тя е най-довереният му критик. А когато Виктор я описва, казва, че се е родил два пъти: веднъж в ръцете на майка си и втори път, в прегръдките на Жулиет Друе.

Виктор не е толкова богат, колкото бившите любовници на Друе. Но тя скъсва с предишния си светски живот и започва да живее скромно – без пищни дрехи и бижута. Юго често й казва, че никоя дреха не може да я направи по-красива, отколкото самата тя е.

Разбира се, съпругата на Виктор разбира за двойствения му живот и не крие яростта си, макар и по същото време самата тя да не е вярна на съпруга си.
За връзката им се разчува и в обществото, но Виктор съвсем не крие отношенията си с Жулиет. Същевременно обаче, тя не иска да става повод за кавги и клюки. Щастлива е с възлюбения си, който я посещава често. Двамата си пишат непрестанно и любовните писма, които си разменят, са над 15 000.

Освен постоянната кореспонденция, двамата искат да са непрестанно заедно. Жулиет го съпътства във всичките му пътувания, както и в изгнанието му, последвало от политическите му възгледи и действия.

Романсът им продължава 50 години до смъртта на Друе. Тя никога не става съпруга на Юго, макар да е най-голямата любов в живота му. В много от писмата им Жулиет го увещава да не оставя Адел, да изпълни дълга си към нея, защото смята, че това, което й причиняват с любовта си, е ужасно. И действително Виктор не се развежда с жена си, като една от посочените причини за това са децата им с Адел.

Жулиет е примирена с факта, че възлюбеният й не може да изостави току така семейството си и никога не кара Юго да избира, макар че му посвещава живота си. Единственото, което иска, е да го обича – нарича го свой „Бог“ и „велик поет“, а той й посвещава безброй поеми.

През 50-те години на любовни отношения между двамата има много спекулации за раздели и събирания между Виктор и Жулиет, както и истории за други мимолетни авантюри на Юго, след които той отново се връщал при своята Жулиет. Всеизвестна е тяхна кавга, след която Жулиет напуска Париж, угнетена от раздялата им, а Виктор я търси и открива при нейни роднини в Нормандия. Истината е, че каквото и да се е случвало през тези 50 години, Виктор признава, че е обичал само една жена - Жулиет. Макар и неженен за нея, за последната им годишнина той й подарява своя снимка с послание: „Петдесет години любов – това е най-прекрасното съпружество“. Едва три месеца след това Друе умира.

Виктор не я надживява дълго: само след две години и той я последва в отвъдното.

Любовта на Виктор Юго и Жулиет Друе е една от най-трогателните и силни истории на всички времена. Разказвайки от трето лице, можем бегло да се докоснем до магията на тяхната обич. Затова ги оставяме да ти разкажат сами, от първо лице, споделяйки две (от всичките 15 000) от техните нежни, чувствени писма:

„18 февруари, 1841 г.

Помниш ли, моя скъпа любима, нашата първа нощ, нощта на карнавала във вторник на сирна неделя през 1833 г.? Някъде, в някакъв театър даваха бал, на който трябваше да отидем двамата. Нищо, даже самата смърт, не може да изтрие от паметта ми този спомен. Всички мигове от тази нощ преминават сега един след друг в съзнанието ми подобно на звезди, носещи се пред очите на моята душа. Да, ти трябваше да тръгваш за бала, но не тръгна, чакаше мен! Бедният ми ангел, колко красота и любов има в теб!

Помня, в твоята малка стаичка цареше дивна тишина. Отвън долиташе веселието на ликуващия Париж, под прозореца минаваха шумни маски сред силен смях и песни. Сред шума на всеобщото празненство ние скромно се скрихме и се пренесохме в сянката на своя светъл празник. Париж беше в изкуствено опиянение, ние - в истинско.

Не забравяй никога, мой ангел, тези тайнствени часове, променили завинаги твоя живот! Тази нощ на 18 февруари 1833 г. беше символ и едновременно първообраз на великия, светлия празник, състоял се в теб... Тази нощ ти остави далеч зад стената тълпата с нейните шум, суета и безвкусен блясък, за да се отдадеш на уединението, тайната и Любовта.

В тази нощ аз прекарах с теб осем часа. Всеки от тези часове сега вече се е превърнал в година...
В течение на тези осем години моето сърце беше изпълнено с теб и нищо няма да го промени, даже ако всяка от тези години се превърне в столетие.

Твой Виктор"

„Брюксел, 27 декември 1851 г.

Не се безпокой за мен, мой скъпи и бедни любими. Аз те обичам най-нежно и уверено именно когато знам, че трябва да се отдадеш на семейните си задължения и на грижите за осигуряване на спокойствието и щастието на твоите жена и деца. Посвети се всецяло, докато си там, на своята достойна и силна съпруга. Не трябва да я лишаваш от нито едно развлечение, способно да я разсее след суровите изпитания, които и се наложи да понесе. Изтъчи за нея нежна мъхеста пелена от моите преданост, смелост, почтителност и нека тя я защити от всички неравности по пътя, докато тя е с теб; утешавай я и я развличай по всички възможни начини, щедро и оказвай вниманието и любовта, които е заслужила, и не се бой, че моите търпение и доверие някога ще се изтощят.

Жулиет"

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 7 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра