Помните ли първия си учебен ден или поне един от тях? Помните ли какво сте си мислили за училището преди да встъпите в него? Помните ли кои са били любимите ви съученици, учители, предмети? А помните ли как се е променяло мнението ви за даскалото през годините?
Всеки 15-и септември отвежда хиляди деца в учебните заведения. Някои от тях посрещат датата с нетърпение, други с нежелание. За едни училището е забавление, за други – мъчение. И съвсем принципно, за голяма част от техните трепети – прекрасни или разочароващи, основна заслуга имат класните им ръководители. Впоследствие и другите преподаватели. Разбира се – много важни са първите седем в семейната среда, после идват и различните приятели, компании, интереси…
Темата би могла да бъде, и си е, дълга и сериозна. Но не такава е идеята ни в момента. Ние, от View Sofia, решихме за първия (за някои – съвсем първи) учебен ден, да ви запознаем с трима малчугани на различна възраст, които имат свое собствено и забавно мнение по въпросите за училището и това какво точно се прави в него. И точно защото са с още чисто и необременено съзнание, отговорите им бяха детски и смешни, но в същото време и каращи те да се замислиш малко „по-така”. Може пък някой от парламента или МОН да ги „чуе”!
С удоволствие ви представяме Андрей, 4 г., Димитър, 6 г. и Васил, 8 г. Освен, че са на различна възраст, те почти не се познават, което на мига означава, че няма как да са се „наговорили” предварително. Най-дребният беше с майка си Васила – разбираемо. И добре, че беше… Какво да ги правиш – малки мъже! Пожелаваме си да са ни палави, умни, живи и здрави, и да станат достойни и добри хора! Пък ние ще си ги обичаме винаги!
V.S: Деца, сега ще си побъбрим с вас и ще ви вземем интервю. Знаете ли какво е?
(Един през друг)
Митко: Да! Хора, които разказват и друг човек ги снима.
Андрей: Човекът, който ги снима.
Васил: Един говори, друг снима, трети записва.
.jpg)
V.S: Еха, това си е цял екип! Я ни кажете сега – знаете ли кога се тръгва на училище?
Всички заедно: - На 15-и септември!
V.S: А защо на 15-и, а не на 18-и, примерно?
М: Защото е повече почивка!
В: Дааа, бе!
А: Почивкааа!
V.S: Кой от вас къде ходи – на детска градина, на училище?!
Андрей: Аз ходя!
Митко: Първо сега почвам училище. Там се учи. И се играе. Понякога.
V.S: „Понякога” какво?
М: Да.
В (шепне): - Училище – мъчилище! Само те наказват!
М: Всъщност – на предучилищна.
В: Аз ще бъда втори клас.
М: Той се шегува!
.jpg)
V.S: Ами той може да си мисли, че това е училище! Анди, какво ще кажеш?
А: Ами да! Понякога се учи, понякога се играе.
V.S: Аха! И какво учите или играете там?
А: Не знам…
М: Може би – нищо! Сигурно само…
В: Там сигурно учат само игра и веселба!
V.S: И ще си намерите нови приятели, нали?
В: Да, така е, ама учим по 9 часа, а само един си почиваме! Не е честно! Трябваше да е обратното! Представяш ли си?!?
М (ококорен): Девет часа?!?
В: Да, човек!
А: Девет часа. Това колко е?
V.S: А вие какво изучавате в даскалото, Васко?
В (брои на пръсти): Ооо, най-много обичам физкултура и рисуване! А иначе, амиии…, писане, математика, май че ще учим и български…
А: Математика?
М: Свършват ти пръстите!
.jpg)
V.S: Няма да е лошо да учите И български! А кои предмети ви харесват, какво ви се иска да учите?
М: Игри!
А: Ние още не сме почнали.
В: Има само три междучасия между часовете.
М: На мен са ми взели пластилин, флумастери, писалки…
V.S: Анди, знаеш ли какво е математика?
А: Знам! (мълчание)
В (шепнешком към Анди, все едно никой не го вижда и чува): Числа!
А: Число!
V.S: Васко, не подсказвай! Кое число?
А: Всички! Не, едно!
V.S: Едно е цифра. И какво я правиш?
А: На десет.
.jpg)
V.S: Е, така вече е число! А ти, Митко, знаеш ли какво е математика?
В: Математическа диктовка!
М: Знам! (Васко отново „помага” тихичко, което разсейва Митко) Нещо ми подсказват тука!
В: Е, стига, де!
Майката на Анди: - Ще му пишем единичка, май!?!
М: Математика е единичка!
А: Ха ха ха!
V.S: Единица се пише за подсказване!
М на А: Е, к’во, те все още нямат никакви оценки, ти поне си имаш единичка!
В: Ама ти не си ми госпожа!
М на А: И слава Богу! Иначе щях да ти напиша много единици, да знаеш!
V.S: Миташки, на теб ходи ли ти се на училище?
М: Ами, не.
V.S: Защо?
В: Аз – да!
М: Защото там само ще учим до обяд!
V.S: Това не е ли добре?
М: И ще играем. Аз не обичам да уча и играя едновременно!
V.S: А какво предпочиташ?
В: Да играеш!?!
М: Не, предпочитам само да съм си вкъщи и да си почивам, да си лежа на дивана и да си гледам таблета.
V.S: А от какво си почиваш?
М: Ами, изморен съм! Просто не се наспивам! Щото мама и тати ме карат да ставам мнооого рано заради детската, затова се изморявам!
V.S: Да не те разочаровам, но като станеш ученик, пак ще ставаш рано.
В: Ами набий госпожата и всичко се оправя!
V.S: Е как така?!? С бой ли се решават нещата?
М: По принцип.
А: Не знам.
V.S: Ще го приемем за шега. Но вие ще бъдете добри ученици и ще имате високи оценки, нали?
Всички в един глас: Да!
V.S: А коя, според вас, е най-високата оценка?
М: „6+”!
В: А на английски е „А+”. Т.е. „Ей”, като азбуката – „Ей”, „Би”, „Си”, и т.н. Така е в английския.
А: Оценка! Яко!...
***
А ние пишем отличен на всеки от тях заради откровеността и усмивките, които ни подариха, и които ни напомниха, че и ние сме били толкова малки и толкова искрени. Благодарим ви, сладури! И на всички ученици (и „градински джуджета”) пожелаваме успех, късмет и още приятели през новата учебна година!
More from View Sofia
Метеорит
Цяла Галактика...
Бръм-бръм, ама друг път! Първите превозни средства на две гуми са тук
null
Нудълс с пикантен сос “Чимичури”, чери домати и хрупкав кейл
Нудълс с пикантен сос “Чимичури”, чери домати и хрупкав кейл
