Следва

Спечели мечтания продукт от Eucerin DermoPURIFYER

София на: View Sofia прави едно кръгче из града

Градът е в малките шадраванчета, скрити някъде из централните улички. С пейките и различния паваж под краката...

All About Life преди 7 години

Градът е в малките шадраванчета, скрити някъде из централните улички. С пейките и различният паваж под краката. С влюбените, с лудите, играещи шах незнайно откога. Те са винаги там, когато и да минем. Градът е в уличните музиканти, уличните артисти, случването по градските улици. 



И още - в продавача на стари книги, останали без стопанин. Като домашен любимец, изхвърлен на улицата, но неспособен да лае. В малките театри зад канали. Или в каналите, изпъстрени с графити, отвеждащи Перловска река надалеч. В сергиите с ръчни плетива и бродерии. И импровизираните картинни изложби до ЦУМ или "Париж". На картините, които никога не са виждали галерия. 



Градът се търкаля лениво по стъпалата на времето, а ние просто все повече и все по-искрено го боготворим!

Честит празник, София! Виж какво обичаме най-повече от теб!



"Вратата на къщата, в която се помещава редакцията на View Sofia. На повече от сто години е, подобно къщата, и е абсолютно автентична. Кованото желязо в стил Ар Нуво със своите ластаровидни прави ни посреща всяка сутрин, както е посрещало хората преди нас и тези преди тях. Една малка автентична среща със стара София такава, каквато е била в началото на двадесети век, когато столицата тепърва е приемала своя облик. Обичаме тази врата и често я снимаме, както може би вече сте забелязали :) " 



"Най-скритата уличка на София. Стълбите доскоро бяха цветни, банда котараци живее при чупката, която правят, често минаваме оттук без повод. И винаги, когато се появи специален човек в живота ни, го питаме: Ти някога минавал ли си по улица Будапеща?" 



"Преди години ни разказаха една история за тази църква и оттогава всеки път, когато минем покрай нея тайничко въздъхваме. През петдесетте години на миналия век, когато хората често нямали и домашни телефони, срещите не зависели от съобщения в социалните мрежи, не били откриваеми във всяка минута. Двама млади трябвало да се венчаят в тази църква през зимата и седмица преди сватбата се уговорили да се видят тук, за да доуточнят последните подробности. Може би не на всеки е направило впечатление, но от едната страна на "Св. София" се намира гробът на Иван Вазов, а от другата неговият паметник. Така двамата, обединени около името се разделили на двата края на базиликата и с часове чакали във февруарския студ другия да се появи. Тръгнали си сърдити и никога повече не се видяли. Така църквата, която е трябвало да събере пътищата им, ги разделила завинаги. "



"Детски спомен. Половината ми лице "липсва", прясно ожулено от поредното приключение. Градинката с каменните животни до Централна гара. И досега си я наричам така. Не знам има ли истинско име. Пързалката-слонче ми е най-любима. Понякога тайно си мечтая да мина отново натам за едно последно спускане." 

More All About Life