Ниски обувки с дебел ток, костюм от туид, перлени колиета, масивни бижута много камъни, изчистени малки чанти на дълги верижки и числото номер 5 са само малка част от нещата, които Коко направи емблематични. С тези неща света ще я помни.
Малко са хората, и особено дизайнерите, които са създали толкова много неща - прости, но вечни, и са направили толкова много промени в световната мода и дамския гардероб.
Габриел Шанел е родена в един от най-топлите месеци през годината – Август, и това може би обяснява темпераментния й характер. Друго, което може да даде светлина върху странното й поведение и труден характер най-вероятно е зодията й – Лъв.
Малката Габриел е родена в Самюр (Южна Франция) през далечната 1883 година. Тогава Шанел, още неподозираща за бъдещата си слава, е буйно невъзпитано селянче, точно като хората в Самюр тогава – необразовани, невъзпитани, диви. Коко Шанел е дете на бедността, на крайната мизерия и нищета. Нещо, от което тя се срамува до края на живота си.
Гарбиел Шанел е дете на селянка, която малката Коко помни само и единствено с болестите си и на баща – амбулантен търговец, който рядко се задържал вкъщи. Скоро след това тя била изоставена от баща си и всичките си роднини в сиропиталището в Обазин.
Когато станала на 17 години, Коко била поставена пред избора дали да остане в манастира и да стане монахиня, или да стане ученичка. Е, изборът не бил никак труден и малката Шанел бързо отишла в Нотр Дам – пансион към манастира в Мулен, където учила. Това всъщност са и едни от най-трудните години в живота й, защото точно в този пансион тя разбира какво всъщност означава да си беден и богат, и каква е разликата.
В пансиона бедните селски момичета не били добре дошли – те чистели, спали в мазетата и в неотоплените стаи, нямали право да доближават момичетата, чиито родители плащали, носели груби дрехи и яли различна храна.
Най-вероятно този период оказва и толкова силно влияние върху личността на Мадмоазел, той оформя характера й, обяснява непоносимостта й към мизерията и желанието и стремежът й към лукс. Коко се възхищавала на стъклописите и разпятията в манастира, от облеклото на момчетата от съседния пансион, от черните поли и белите якички на богатите момичета. Въпреки тежките години прекарани в пансиона, Коко придобива едно жизнено важно умение, за което монахините я увещават, че ще я храни. А именно, умението да шие и крои.
След като завърша училище Коко започва първата си работа като шивачка в „Сент Мери”, фирма за дамско и булчинско бельо. Тъй като работата и била близо до дома на сестрите на баща й, тя често ги посещавала, но по време на вечерите била сдържана и враждебно настроена. Крехката Габриел никога не вечеряла с роднините си, но винаги ги гледала. Въпреки, че била гладна и болна, тя не си позволила да покаже слабостта си и копнежа си за храна и любов. Всяка нощ, мечтаеща и тъжна Коко чете романи на тавана и мечтае за дълги английски следобеди с чай, сладки, бонбони, и сандвичи, за красиви дълги рокли и любов. За бала си Коко решава да си направи красива рокля по подобие на една от героините от романите. Габриел измисля дълга рокля от бледоморав крепдешин с волани от лилаво кадифе, с която решава да бъде на бала си, но потреса и срама в очите на леля й са били важен урок занапред. Малко по-късно в колекциите си Коко Шанел залага на изчистената линия и семпла визия.
Коко била вманиачена в темата за парите и богатството. Луксът бил фикс идея за нея. Вечер след работа, като шивачка, Коко пеела на войниците в едно кабаре в Мулен. Младото и крехко създание пеело само две песни, защото не знаело повече, но това не попречило войниците да проявяват интерес към нея. Тя имала нещо уникално. Нещо, което никоя друга в това задимено кабаре нямала, никоя друга в цял Мулен.
Коко била ниска, хилава, много слаба, с тъмна коса и влажни очи, с гаменски вид, което доста я отличавало от другите високи пълни дами с много грим и тежки рокли, пристегнати с корсети. Коко се отличавала не само с вида си, но и със специфичния си дрезгав глас, гледала високомерно, не проявявала интерес. А това подлудявало мъжете около нея. И все пак Коко била посредствена като певица. Надали щеше да постигне нещо повече от това да бъде продавачка или шивачка в ателие, да я канят на празненства и от време на време да получава подаръци. Но съдбата я среща с Етиен Балзан.
Мосю Балзан бил кавалерийски офицер от много богата фамилия, наскоро останал сирак и обичащ живота. Той поканил Коко в имението си край Компиен (близо до Париж) където отглеждал породисти коне и красиви жени. Това бил шанс за малката селянка Коко, шанс, който не би пропуснала за нищо на света.
Откъде започва всичко и как малкото бедно и кльощаво момиче създава истинска модна империя, ще ти разкажем подробно следващата седмица.
More from View Sofia
Sofia Street Style: Loving Сирануш
View Sofia meets Сирануш...
Chanel Bijou - Прелестна нова колекция очила
Нова и невероятно колекция слънчеви очила със знака на Chanel ще бъдат в бутиците на модната къща през...
Тилда Суинтън за Chanel и всичко придобива нов смисъл
Изкуството и модата винаги са вървели ръка за ръка, тясно преплитайки се, като едното вдъхновява другото и обратното, за наша, на наблюдаващите процеса, огромна радост (вижте още: Големите модни изложби: Ирис ван Херпен в Musée des Arts Décoratifs в Париж).
