Отвъд съвременния танц: по стъпките на НОЩ/Пловдив

Преди няколко дни завесата на дванайсетото издание на НОЩ/Пловдив се повдигна, за да ни завърти във вихрушка, съдържаща повече от 140 събития на над 70 различни локации в града. Истинско приключение си е дори да опиташ да ги обиколиш. Ние погледнахме малко по-реалистично на нещата и приковахме погледи в няколко конкретни. И по- специално една хореография, която плени очите и сърцата ни. Накратко, след като й поверихме доброволно всичките си сетива, се поинтересувахме малко повече за екзотичния произход на балета и ето какво излезе.

Project UNIT 828384 – корейските хореографи Jo Hyun Sang, Kil Seo Young, Lee Jung In и Lee Seung Ju, са пристигнали тук, за да представят съвместно с АТОМ Театър проекта „Common Ground“.

Да танцуваш с отворено съзнание. Без суета и алчност. Да разбираш, че като артист трябва да си още по-честен – заради себе си, заради другите, заради самия живот. Да разкодирваш споделените изживявания с публиката като форма на обратна връзка. За движенията, които предефинират пространствата си говорим със Стефания Георгиева /хореограф и съосновател на АТОМ/.

V.S.: „Колекционирате” ли впечатления от онова, което хората мислят и споделят с вас? По какъв начин разбирате, че даден човек „има какво да ви каже” ?
С: Колекциите са хубаво нещо. За всяко представление имаме различни подходи при събирането на мисли и впечатления. А събраното досега е просто – невероятно. Може би един ден ще организираме изложба плюс пърформанс. По Очите.

V.S.: Какви сънища сънувате? Доколко те се преплитат с реалността, в която живеете? А подсказват ли ви нови арт-идеи?
С: Откровено... странни. Да, подсказват. Дори вече има няколко, които са на изчакване, готови да се реализират.

V.S.: Кое смятате, че кара всяка клетка на човешкото тяло да вибрира и стене от емоции? Те (емоциите) имат ли различна музикална дефиниция?
С: Музиката, докосването, вятърът, контактът, очите, тайната... Да, може би имат. Зависи кой дефинира. (усмихва се)

V.S.: Можете ли да опишете хармонията между мъжкото и женското начало с няколко думи, форми и цветове?
С: Андрогин. Глина. Черно.

V.S.: Кои са въпросите, които най-често задавате на самите себе си, и които ви карат да превъплътите отговорите им в изкуството, което правите? Как хората ги разбират (отговорите)?
С: Как сте? ... (смее се) с този въпрос започваме всяка репетиция. Иначе често се опитваме да разберем къде сме, кои сме, защо сме... ? Има толкова много неща, върху които да се разсъждава (движенчески). За хората: често хората ги разбират по свой собствен начин. Без да звучи банално... просто хората искат, дори настояват да откриват свои отговори. Имат естествена нужда да се свържат, припознаят с това, което гледат, често не са съгласни с останалите. Май е нормално... Дори на репетициите никой не иска да нарушава собственото си лично усещане за появилите се в дадения момент взаимоотношения... всичко е с чувството сякаш, ако го споделиш, то ще се развали, вече няма да е същото... Тайната обаче е друго нещо. Тя те провокира. Не знам. Отговорите са толкова, колкото са и хората, понякога и Х 2.

V.S.: В какво за вас се крие човешката суета? Къде я виждате най-често? С какво ви дразни? Има ли „лек” за Нея?
С: В страха от мен самия такъв, какъвто съм. Вижда се моментално в очите, погледа. Не дразни, по-скоро възбужда любопитство. „Лек“? Хм... Танц. Игра.

V.S.: В какви ситуации тишината е най-голямата възможност, а бурята не ни прави по-силни? Има ли връзка между тях или много тънка, чуплива и обединяваща ги линия?
С: Тишината е перфектната възможност за танц... тогава чуваш тялото – дъх, коси, пети, слюнка, материя, пукане... За бурята. Освен, че опъва кожата, пълни очите с пясък, пречиства и вероятно се чувстваш доста по-лек след нея, нямам какво да кажа.

V.S.: Какъв, според и за вас, е вътрешният ред на тялото, духа и душата? Кога и защо се получава дисбаланс и как може да се „коригира”?
С: Отговорът, по-скоро, може да го даде специалист. Мисля си, че Тялото, Духът, Душата обичат да танцуват (под една или друга форма) това, че не винаги е публично с идеята за себеизразяване, не означава непременно нещо лошо. Относно „корекцията“ – не мисля, че нещо, някой някога трябва да си коригира. По-вдъхновяваща ми се струва идеята за „слабостите“ ни като уникалност, сила и нещо, което на първо място трябва да се научим да обичаме.

V.S.: Кога човек е „на ръба” и кое би го провокирало да направи крачка напред или назад?
С: Когато повярва, че няма избор. Провокацията вероятно идва от Човека, който ще те срещне в дадения момент, ситуация, точно на ръба...

V.S.: Опишете ни през вашата призма какви са ароматите на падащия върху прашна земя дъжд, летенето над сух пясък и усещането от дълбока пропаст?
С: Нашата призма е движението... Не белият уърдовски файл. (усмихва се) Но определено това са провокиращи задачи, определено ще ги пробваме в залата.

V.S.: Винаги ли предпочитате музикалното оформление на пърформансите ви да е със свирещи музиканти, а не на запис, и какво е усещането, което „живата” музика оставя у вас и зрителите?
С: Да. За съжаление не винаги имаме тази невероятна възможност. В моментите, когато сме на сцена с музиканти обаче, пространството просто е различно. Звуците се свързват с тялото ти, всичко е живо, непредвидимо.... Музикантите са невероятно чувствителни и сензитивни същества.