Намерихме Ели Цонова по време на откриването на изложбата ѝ „Между Берлин и София“ в новото пространство на Малките 5. Впечатлени от прецизната симетрия на снимките ѝ, решихме, че е време да ѝ зададем няколко въпроса. Защото Елица е от онези Instagram хора, които задължително трябва да следваш. Тя умее да ти омагьоса вниманието, играейки с урбанистичната геометрия и светлина – сянка. Минимализмът ѝ отива, а на нас все не ни стигат кадрите ѝ. По този повод я помолихме да разкаже за новата си изложба в betahaus Sofia и дори ни разреши първи да публикуваме най-новите ѝ находки от немската столица.
Запознайте се с Ели и последвайте нейния профил на @_e_l_l_y
А също и във Facebook:
www.facebook.com/betweenberlinandsofia
www.facebook.com/missiondjango
V.S: Какъв човек си ти, разкажи ни за себе си.
E: Приятелите ми ме знаят като Ели, на 29 съм, завършила съм двоен бакалавър по Медии и Комуникации и Английски език и литература. Живяла съм 6 години в Германия, но истинският ми дом винаги е бил София. Сега преподавам немски и английски, а в свободното си време не спирам да търся симетрии и прави форми из града. Като човек съм много спонтанна, енергична и емоционална. Голям съм инат като си наумя нещо и обикновено преследвам целите си със зъби и нокти.
V.S: Скоро тръгваш на лов за моменти в Берлин. Кои са любимите ти места за снимки?
E: Любимите ми места за снимки са тези, които посещавам след месеци на чакане. Обикновено събирам локациите си много старателно от чужди акаунти или интересни статии и започва едно чакане до следващото пътуване. А моментът, в който видя мечтаната локация пред себе си, е наистина неописуем с думи.
V.S: А къде ще можем да ги видим, планираш ли нова изложба?
E: Да! Следващата изложба, която пак осъществявам благодарение на Клуб Мате, ще бъде в Бетахауз на 6.10. За пореден път отивам в Берлин, за да наснимам за една седмица предстояща изложба, но се оказва, че обичам да работя с дедлайн.
V.S: Знаем, че снимаш и с двете, но с телефон или фотоапарат предпочиташ повече? Как ти се отразява разликата, как ги усещаш?
E: Ако ми бяхте задали този въпрос преди месец, категорично щях да кажа, че най-добрият начин за снимане е с телефон. Това обаче рязко се промени в деня, в който спонтанно си купих безогледален апарат и заминах за Прага. Откакто снимам с него имам много повече свобода – щракам изцяло на ръчни настройки и в raw формат, което хем се превърна в огромно предизвикателство, хем прави снимките много по-детайлни.
V.S: Кои са твоите допирни точки между Берлин и София?
E: Много са! Още с кацането в Берлин се чувствам у дома си. Не знам дали е заради езика, или заради гостоприемството на хората там, но обожавам този град. Забавното е, че с последното ходене съм била общо само 4 пъти там. Допирните точки са хората, вдъхновението и безкрайните възможности, които предлагат и двата града.
V.S: Как започва един твой ден?
E: Напоследък много рано. Започвам работа в 7, за да мога да гоня светлината, когато свърша. Мога без много неща сутрин, но не и без бърз преглед на Инстаграм и добра закуска.
V.S: Какво те вдъхновява и мотивира? Какво те тласка напред?
E: Вдъхновява ме съчетанието от прави форми и светлина в точния момент. Колкото повече снимам, толкова повече ми се снима. Всяка малка промяна в ежедневието ми води до нова перспектива и мотивация, затова обичам да избягвам рутината.
V.S: Как възприемаш арт-сцената у нас? Кое е силно и какво ѝ липсва?
E: Арт-сцена безспорно има, и то доста силна. Не съм от тези хора, които постоянно говорят лошо за българското, защото смятам, че имаме достатъчно кадърни хора в страната, които правят чудеса. Всяка седмица се открива нова изложба или има фестивал. Не мисля, че много други градове могат да се похвалят с подобна културна динамика. А какво ѝ липсва? Кураж. Хората трябва да са по-смели и просто да си показват изкуството вместо да го държат под ключ.
V.S: Темата за големия град и малкия човек в него е водеща при теб. Как намираш баланса между двете?
E: Не е трудно. Когато искам да се скрия, просто си оставам вкъщи. Живея в центъра, но жилището ми е мъничко и предлага много уют. За мен е немислимо да живея в някой
малък град, задушавам се, имам нужда от пространство. Затова София е идеална за мен – имам и пространство, и места за усамотение.
V.S: Имаш още един проект – Мисия Джанго. Разкажи ни и за него.
E: Мисия Джанго е общ проект, който движа с мой много добър приятел. Миналата година започнахме да обикаляме изоставени сгради в България и да ги снимаме, а името дойде от любовта ни към Клуб Мате, което е нашето гориво по време на мисиите. Напоследък се опитваме да разработим нова концепция за фотосите, играейки с привидно абсурдни акценти, които намираме на битака или на тавана вкъщи.
V.S: А къде мечтаеш да снимаш? Имаш ли друг град под прицел за в бъдеще?
E: Набелязала съм си Сингапур и поне от няколко месеца мечтая за идеалните му панелки. Урбанистичният пейзаж там е от съвсем друг мащаб и предоставя възможност за игра на съпоставки. Друг град би бил Хон Конг.
.jpg)
More from View Sofia
Ан Нгуен – една от големите реформаторки на брейкданса – е гост на единадесетото издание на Световен театър в София
Наричана една от най-големите реформаторки в брейкданса, Ан Нгуен съчетава своя танцов опит с различни бойни изкуства и аналитични подходи...
Рикардо Тиши облече Марина Абрамович като Калас
С наближаването на премиерната дата Марина Абрамович разкрива повече детайли около първата си опера
We love: многоликата Анджи за Haper's Bazaar
Анджи по темата "Being Wild at Heart"
