„Знаеш ли, Джеръми, срамота е, че не си се родил преди 30 години – имаш идеалното лице за онова време“. С тези думи директорът на театралното училище се обръща към все още младия и никому неизвестен Джеръми Айрънс. Не минава много време и роденият на остров Уайт британец се появява в сериала „Завръщане в Брайдсхед“. Не само за да върне на мода английското излъчване от онази епоха, но и самонадеяно да докаже, че се е родил в правилното време.
Колкото и упорито да лепят етикета аристократичен към името му, Джеръми Айрънс казва, че никога не е принадлежал и никога няма да принадлежи към аристокрацията. „Аз просто не се вписвам. И причината не е, че не притежавам необходимите обноски. Има някакъв скрит код на поведение в света на тези хора, който просто ми иде да сритам“. Айрънс няма да се притесни да каже това, както не се притеснява да признае, че Орденът на Британската империя и титлата „сър“ не са за него, защото „не си струва“. Нито пък ще му е неудобно да обяви, че филмът „Батман срещу Супермен“, в който играе верния помощник на Батман, напълно си заслужава критиките.
И макар думата аристократизъм да не му се нрави, едно нещо не може да се отрече – този мъж притежава класа. И тя се крие не толкова във внушителната осанка (висок е цели 1.87 м), обезкуражаващия поглед или дълбокия подкосяващ глас (колкото и дяволски неустоими да са те). „Аз наистина не обичам законите. Но съм сигурен, че дори да не ги обича, човек трябва да се подчинява на законите вътре в себе си, да спазва своя код на честта“. А нима класата не е именно в кода на честта? В болезнената откровеност, понякога граничеща с арогантност, в острото чувство за хумор, в ясното съзнание кой е, в твърдостта и непукизма, с които отстоява себе си. Джеръми Айрънс е от онази порода мъже, чийто дефицит така силно усещаме днес. Аристократичен в непокорството си и непокорен в аристократизма на душата си.
Детство. Камера. Екшън
Семейната история разказва, че далечен прадядо влязъл в Уестминстър на магаре, за да внесе петиция от името на чартистите (движение за политически и социални реформи в Обединеното кралство около средата на 19 век). След това, разбира се, е хвърлен в затвора в Нюгейт. Макар да не завършва героично, легендата сякаш крещи „Ето това сме ние, от рода Айрънсови“. Джеръми не прави изключение. Завършва с мъка училище и признава, че го е вълнувало всичко друго, но не и уроците. „Беше идилично детство с лодки и много понита“, спомня си актьорът. Мечтае да стане ветеринарен лекар и свири на барабани и хармоника в училищната група Four Pillars of Wisdom/ "Четирите стълба на мъдростта"/. Неслучайно, учудва всички с желанието си да се занимава с актьорство. Та той е син на баща счетоводител и майка домакиня?! „Тогава това не се възприемаше като прилична кариера, но аз нямах 20 години и много исках да съм бунтар и бродяга“. Приемат го в театралното училище Bristol Old Vic, където бързо става член на театралната трупа и играе в почти всички спектакли.
Големият успех идва с ролята в телевизионния сериал „Завръщане в Брайдсхед“ (1981 г.). Това не е така мечтаният пробив, но пък е моментът, в който за първи път Джеръми трябва да покаже характер с риск да прецака кариерата си още преди да е започнала. Момент, за който самият той по-късно ще каже, че е бил много ценен урок. Айрънс трябва да съчетае приключването на снимките за сериала с участието си във филма „Жената на френския лейтенант“, където си партнира с Мерил Стрийп. Заради стачка обаче снимките на Брайдсхед се забавят, а от продуцентската компания – Гранада Студиос, не искат да го освободят. „Тогава си казах: Ако така ще управляваш живота си – добре, но не очаквай да стигнеш много далеч. Седнах, изпих няколко мартинита и написах дълго писмо до продуцентите, в което им обясних, че напускам, освен ако до 6 ч. следобед на следващия ден не завършат филма и не ме освободят“. Джеръми много добре знае, че рискува всичко и залага цялата си кариера на една карта. Картата обаче се оказва печеливша, а продуцентите се съгласяват с условието му.
Тройната корона
"Смъртоносна връзка", 1988
Колелото на актьорската му кариера се завърта с все по-бързи обороти. Следват филмите „Измяна“ (1983), „Една любов на Суан“ (1984), където си партнира с Орнела Мути, „Мисията“ (1986) с Робърт Де Ниро, „Смъртоносна връзка“ (1988), където влиза в ролите на двама близнаци и заслужено печели признанието за най-добър актьор на годината от нюйоркските критици. През 1991 г. идва и първият Оскар – за изпълнението му в драмата „Обрат на съдбата“ с Глен Клоуз. Сложните, дълбоко противоречиви роли стават негова запазена марка. Героят на Айрънс е винаги сдържан и изискан отвън, но емоционално объркан и измъчван отвътре. Едновременно обаятелен и жесток, изтънчен и опасен. Провокативен точно толкова, колкото е провокативна човешката природа.
През 1996 г. той се превръща в 14-ия човек (9 от които актьори), спечелили т.нар. Тройна корона – наградите Оскар (за кино), Тони (за театър) и Еми (за телевизия).
Хумберт Хумберт и порочният шедьовър „Лолита“
"Лолита", 1997
Най-голямата провокация идва през 1997 г. с екранизацията по Набоков „Лолита“. Първоначално, ролята на сексуално обсебения Хумберт Хумберт е поверена на Дъстин Хофман. Заради ангажимента си към друг филм обаче звездата от „Рейнман“ отказва снимките. Ред е да изгрее звездата на Джеръми Айрънс, който се оказва най-добрият резервен вариант. Първоначално британецът смята, че тази роля ще бъде напълно безполезна за кариерата му и откровено я чувства като камък на шията. „Аз просто имах арогантността да си мисля, че мога да я направя“. Днес той откровено смята превъплъщението си като Хумберт за едно от най-добрите в своята кариера. Включва се в кастинга и за ролята на Лолита, като чете текстовете и разиграва сцени със стоте финалистки. Изборът пада върху 15-годишната тогава Доминик Суейн. Във всички сцени, в които тя седи на коленета на Джеръми или изобщо се докосва до него, между тях има възглавница.
"Лолита", 1997
Макар да си спечелва клеймото на неприличен и порочен филм, „Лолита“ не само е поредното неопровержимо доказателство за актьорската класа на Айрънс, но и онази така необходима щипка скандал, която мигновено го изстрелва в челните редици на Холивуд.
Гласът от "Уестминстър Аби" и злодеят от „Цар Лъв“
През 2008 г. двама изследователи откриват, че идеалният мъжки глас е комбинация от гласа на Айрънс и друг обичан британски актьор – Алън Рикман (двамата играят заедно в епизод от поредицата „Умирай трудно“). Произнасяйки 200 думи в минута с пауза от 1.2 секунди между изреченията, Айрънс е абсолютен еталон. Не случайно, той озвучава английския аудио гид в "Уестминстър Аби". Влиза в ролята и на злодея Скар в култовия „Цар Лъв“. Именно той говори зад образа на най-големия враг на Симба и дори изпълнява части от песента “Be Prepared”. Продуцентите настоявали Скар да звучи като Шекспиров герой, а кой, ако не Айрънс, може да пресъздаде подобно безупречно произношение и дълбочина.
„Дали съм изневерявал? Никога не говоря за тези неща“
Вече 38 години Джеръми Айрънс споделя живота си със съпругата си Шиниъд Кюсак, от която има двама сина – Самюел, фотограф, и Макс, актьор. Истината обаче е, че Айрънс далеч не е от най-примерните и верни съпрузи. „Дали съм изневерявал? Никога не говоря за тези неща, понякога просто се шегувам с тях“. Името му е забърквано в не една любовна авантюра – като започнем от френската певица Патрисия Каас, с която папараците ги хващат да се целуват (двамата си партнират във филма „А сега, дами и господа“) и стигнем до имена като Глен Клоуз, Тереза Ръсел и други, не толкова известни завоевания. Попитан за тайната на дългия им брак, актьорът отговаря с усмивка „Имаме седем къщи – винаги има къде да се скрием един от друг“. За да преглътне по-лесно забежките на съпруга си обаче, Кюсак иска от него само едно – „Каквото и да се случи, просто не говори за него“. Това прави и Айрънс – не говори за това и следва принципа, че ако нещо не излезе по медиите, то никога не се е случило.
Днес аристократичният хулиган продължава да е аристократичен по своему, но хулиганът сякаш е някак укротен. Или може би помъдрял? От опита на своите 68 години, британецът признава, че вече няма някогашната амбиция и търси единствено предизвикателства, които гъделичкат фантазията му. „Виждаш края на живота си на хоризонта. Знаеш, че това няма да продължи вечно, затова нека използваме времето, което ни остава, по най-добрия начин“. Айрънс казва, че никога не е бил особено пристрастен към играта. „Актьори като Ал Пачино живеят за играта. А аз играя, за да живея живота, който искам да живея. Не съм много сигурен, но у мене има някаква безпристрастност – усещането за липса на всякакво значение на това, което правя, е много здравословно“.
Селянинът с Дукати
Първоначално воден от желанието да има финансова стабилност и дом, покупките на жилища постепенно се превръщат в хоби. Днес той наистина има седем къщи. Мястото обаче, което нарича свое убежище, е петвековен замък в Ирландия, в цвят ръждиво розово – далече от тълпата и близо до своите любими коне. „Не обичам новите неща, не обичам градовете. Аз съм истински селянин. Понякога, когато попадна в някой мегаполис, съм потресен от мащабите на мястото, от това, че хората мечтаят толкова смело“, казва Айрънс.
Дали се страхува от старостта? „Имах страхотна приятелка, която почина на 95 години. Когато последно я видях на 80 години, не спираше да организира партита и да се среща с млади хора. Казах си: Ето по този начин трябва да остарява човек“. Точно това прави и той. Остарява по своя достолепен, мъжкарски начин. Качва се на своето Дукати, което нарича „Ферари на две колела“, и отпрашва по междуселските ирландски пътища. Точно както го правят аристократите. И хулиганите.
More from View Sofia
Европейските изложби, които трябва да видим до Май 2020
Не искамe да си представямe как хората са живеели едно време. Да си затворен в границите на едничка държава.
Хванаха Николета Лозанова в лъжа
Хванаха Николета Лозанова в лъжа
Календарът с австралийските мачовци-огнеборци навършва 30
От стартирането си преди 30 години календарът на австралийските пожарникари е дарил милиони долари на австралийски благотворителни организации. Организаторите са категорични, че това е най-популярният календар в света, от който на стената в Редакцията си имаме и ние
