Следва

Джаз квартета The Yellowjackets с концерт в Sofia Live Club

Четиво в четвъртък: "Севилското причастие" от Артуро Перес-Реверте

Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г...

Books преди 7 години

Авторът: 

Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология, след дълга и успешна кариера на военен кореспондент в повечето горещи точки на планетата, се посвещава изцяло на литературата.

Книгите му са продадени в над 15 милиона тираж по целия свят. Голяма част от произведенията му са екранизирани - “Фламандският майстор”, “Морската карта”, “Учителят по фехтовка”, “Приключенията на капитан Алатристе”, “Деветата порта”, “Кралицата на Юга”.

Лауреат е на множество литературни награди – Голямата награда на Франция за литература; наградата “Жан Моне” за европейска литература; рицар на френския орден на литературата и изкуствата, италианската награда "Валомброза - Грегор фон Резори" за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания. Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания.

Книгата: 

Една стара църква в сърцето на Андалусия убива, за да се защити. Тайнствен хакер пробива защитите на Ватикана и изпраща настоятелна молба директно на компютъра на Светия отец: „Спасете църквата „Богородица със сълзите”!”

Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните привърженици на унищожението ѝ са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им или става дума за хладнокръвни убийства?

Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренсо Куарт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая. В Севиля отец Куарт е въвлечен в сблъсъка между противниците и застъпниците на църквата – суровият стар свещеник на „Богородица със сълзите”, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилска банка, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена – съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; старата херцогиня Нуево Естремо, майката на Макарена, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.

Отец Куарт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.

Очаквайте "Севилското причастие" на Артуро Перес-Реверте на издателство "Еднорог" от следващата седмица по книжарниците. 

"Севилското причастие"

Има кучета, които приличат на господарите си и коли, които представят съвсем точно собствениците си. Мерцедесът на Панчо Гавира беше огромен, тъмен и лъскав, със зловеща тривърха звезда отпред, подобна на мерник на картечница. СелестиноПерехил изскочи, преди колата да е спряла съвсем и задържа вратата отворена за шефа си.
Движението по „Ла Кампана“ беше натоварено и яката на ризата му с цвят на сьомга беше зацапана от смога. Връзката му на червени, жълти и зелени цветя се открояваше върху нея като чудовищен светофар. Изгорелите газове караха сплъстената му оредяваща коса да трепти и съсипваха прическата, която внимателно създаваше всяка сутрин с изключително търпение и гел в ръка, за да скрие оплешивяването си.
– Изгубил си още коса – каза Гавира жестоко.
Знаеше, че нищо не измъчва така помощника му, както споменаването на плешивината му. Но финансистът вярваше, че редовната употреба на камшика поддържа животните в неговата конюшня във форма. Той беше твърд човек и всеотдаен при подобно практикуване на християнски добродетели.
Изглеждаше, че денят ще бъде хубав, независимо от замърсяването на въздуха. Застанал на бордюра, изпънат като струна, Гавира нагласи маншетите на ризата си, така че 24-каратовите му златни копчета за ръкавели проблеснаха на майското слънце. Приличаше на манекен. Докосна възела на вратовръзката си и прекара ръка през гъстата си черна коса, леко къдрава зад ушите и зализана назад. Панчо Гавира беше мургав, красив, амбициозен и елегантен. Имаше пари и щеше да има още повече. Гордееше се с факта, че по-голямата част от успеха му се дължи единствено на собствените му усилия. Самоуверен и доволен, той се огледа, преди да се запъти към ъгъла на улица „Сиерпес“, последван от Перехил.
В кафе „Ла Кампана“ донОктавиоМачука седеше на обичайната си маса и преглеждаше вестниците, които секретарят Кановас му беше дал. От няколко години президентът на банка „Картухано“ прекарваше сутрините си на терасата на кафенето в самото сърце на града, вместо в офиса си в Аренал, пълен с картини и красиви мебели. Четеше вестник „ABC“, наблюдаваше преминаващия свят и се занимаваше с делови проблеми, докато не станеше време да обядва в любимия си ресторант, „Каса Роблес“. Напоследък почти никога не отиваше в банката преди четири часа, така че ако имаха някакви спешни проблеми, служителите и клиентите му нямаха друг избор, освен да отидат при него в „JIa Кампана“. Това включваше и самия Гавира – като вицепрезидент и главен управител, той трябваше да прави това неудобно пътуване всеки ден.
Без съмнение това беше причината самоувереното му изражение да помръкне, докато наближаваше масата, на която човекът, комуто дължеше настоящето и бъдещето си, седеше пред чаша кафе и половин кифличка, намазана с масло. Лицето му стана още по-мрачно, когато погледна наляво и видя корицата на „Q&S“, изложено на централно място на щанда за вестници. Отмина, сякаш не го беше видял, като усещаше очите на Перехил, впити в тила си. Черен облак надвисна над душата му и стегнатият му от ежедневни упражнения корем се сви от ярост. Списанието лежеше от два дни на бюрото му и Гавира познаваше снимките в такива подробности, сякаш сам ги беше правил. Изображението на корицата беше малко зърнесто заради използването на телеобектив, но той ясно различаваше съпругата си МакаренаБрунер де Лебриха, наследница на титлата Ел НуевоЕстремо и потомка на една от трите най-благородни фамилии в испанската аристокрация (останалите две бяха Алба и Медина-Сидония) да излиза в четири часа сутринта от хотел „Алфонсо XIII“ заедно с тореадора КороМаестрал.
– Закъсня – каза възрастният мъж.

More Books