Следва

Четиво в четвъртък: "Романтичният егоист" от Фредерик Бегбеде

Фестивалът CINELIBRI, или да живее изкуството!

Да живее изкуството във всяка една от неговите форми! И да ни обогатява и облагородява непрестанно и неуморно...

Viva 4 U преди 7 години

Да живее изкуството във всяка една от неговите форми! И да ни обогатява и облагородява непрестанно и неуморно! Да ни кара незабелязано и деликатно да търсим, харесваме и обичаме! И да ни прави по-щастливи и богати духовно!
Това е и част от мотото на най-новият в световен мащаб фестивал CineLibri, посветен на книгите и киното и колаборацията помежду им. Трябва да сме напълно горди с него, защото той е изцяло българска идея, която дължим на една от 100-те най-влиятелни дами в съвремието ни, в лицето на Жаклин Вагенщайн, директор „Издателски стратегии и авторски права“ в издателство „Колибри”. Той се открива тази вечер от 19 ч., в зала 1 на НДК, с прожекцията на филма „Идеалът”, по романа на неуморния провокатор на съвременната френска литература Фредерик Бегбеде. А най-големият подарък за отбраната публика в залата (местата са ограничени и разпродадени отдавна), ще е личната среща очи в очи, която ще може да се осъществи между нея и самият Бегбеде веднага, след края на прожекцията.



Сега да направим прелюдие между фестивала и идеатора му Жаки Вагенщайн, как няма нищо случайно на този свят и всяко едно нещо води до логично друго, и от първо лице ще научим подробности от кухнята за него и нея. В личен и професионален план.

Успяваме да се срещнем с Жаклин в офиса на издателството часове, преди спускането на завесите на фестивала. Можете да предположите еуфорията и напрежението, които царят из въздуха на уютното помещение. Жаки почти няма време да стане от компютъра си, телефонът й звъни непрекъснато (между другото – отклони няколко обаждания, за което от ViewSofia се извиняваме на обадилите се в този момент!), като междувременно отпи сироп за кашлица и глътна хапчета против хрема…

V.S.: Откъде тази любов към книгите?
Ж.В.:
 Родителите ми създадоха това издателство, когато бях на 10 години, много добре си спомням. По принцип цял живот с това се занимавам и винаги съм била по-добра в литературата, отколкото в математиката, така е и до днес. Няма как да забравя майка ми (Силвия), която превеждаше на пишеща машина. Или пък семейните сбирки и разказите на дядо ми (Анжел), който е писател, литературен критик и сценарист. Така че всичко идва от семейството и средата, в която съм израснала и образованието, което имам, и това е най-естественият и близък процес.

V.S.: Коя е първата книжка, която прочетохте и какво тогава разбрахте от нея?
Ж.В.: 
„Малкият принц”. Бях на пет, рано се научих да чета. Караха ме да го правя на глас, което доста ме изнервяше и затрудняваше. Това е книга за всяка възраст и после още много пъти съм я препрочитала. Хубавото във всеки следващ прочит на дадена книга в различна възраст е това, че я виждаш и разбираш от много и различни гледни точки, и всеки път емоцията, която ни носят, е различна. Разбира се, от настроението и цялостното душевно предразположение, в което си, четейки книгата, зависи и начинът, по който ще я разбереш.

Всяка книга има много прочети, никога не е само един. Същото се отнася и за филмите. Именно това е една от магиите на това изкуство, защото четенето по принцип, е нещо много лично и дълбоко преживяване. То е отвъд нещата, които можеш да споделиш. Четейки, виждаш думи и в главата ти те оживяват и се превръщат в картини и образи.



V.S.: Точно в тази връзка понякога не се ли сгромолясва собствената ни представа за нещата из хартиените редове и не се ли „опорочава” с „наложени” конкретни образи и сцени любимата ни книга, адаптирана във филм?
Ж.В.:
 Това е вечният спор, за който аз всеки път казвам, че двете изкуства въобще не бива да се сравняват, защото са различни и боравят с различни изразни средства. Когато киното трябва да „преведе” една книга в образ, това е сложен процес и грандиозна задача. И ако ти успееш да направиш това по адекватен и ?! успешен!? начин, това е изключително голяма заслуга. Защото всеки, прочел книгата, си е представял едно, когато я види на кино, е друго. Е, понякога има разочарования, но не рядко филмовата адаптация е дори по-добра от книжната.

Освен това, в една книга авторът може да си позволи да борави с много повече детайли, докато описва. Докато във филма те трябва да са загатнати само с образ или движение, и трябва всичко да е визуализирано, много по-кратко и стегнато.

Трета форма на представяне на авторската идея, освен книгата и филма, е поставянето й на сцена. Там пък вече чисто технически нещата се усложняват, защото, ако във киното можеш да запишеш нещо и след това да го монтираш, в театъра е в пъти по-сложно. И той затова е интересен и завладяващ по своя си начин.
Така че във всяко едно от тези изкуства има различни начини на боравене с думите и разказване на историята. И ако в литературата можеш да навлезеш по-обстойно в детайли, за да е по-описателно, то в киното предимствата са съвсем различни. Така че една книга съвсем спокойно може да се прочете и след това да се гледа на кино, както и обратното, но двете неща ще ни донесат абсолютно различни изживявания.

V.S.: Има ли книга, за която много да сте била любопитна как ще изглежда, направена на филм, да сте мечтали да я видите на голям екран?
Ж.В.:
 По принцип не си мечтая някоя книга да я видя екранизирана, докато я чета. Достатъчно ме вдъхновява четенето и много се наслаждавам на собствения си прочит. Но винаги се радвам и съм много любопитна да видя някоя от книгите, които съм чела, на кино. Харесва ми фактът, че започват все повече да се екранизират класически произведения, което спомага за общото образоване на публиката, защото има такива, които са по-тежки за четене или човек няма желание да ги прочете. И това, че могат да се гледат, е добре за хората и тяхната култура.
А иначе книгата, която аз лично много искам да видя екранизирана и работя по въпроса, е тази на дядо ми „Сбогом, Шанхай!”. Написана е много кинематографично и освен че разказва много любопитна история и е написана прекрасно, просто плаче да бъде екранизирана. Засега проектът с книгата още не е реализиран, макар и през годините от световни продуцентски компании да са проявявали интерес към нея. В момента има две такива, които също проявяват отношение и се надявам скоро „Сбогом, Шанхай!” да се превърне в голяма холивудска продукция.

V.S.: През Вашата призма кои са авторите, които всеки от нас е добре да прочете, за да види и научи чрез техните книги нещо за тях, живота и самите нас?
Ж.В.: 
Разбира се, както всеки автор е различен и ни учи на нещо различно, така и всяка книга ни учи на нещо, има някаква поука от нея, носи своето послание. Всеки от тях има идея, която иска да внуши на читателите си, освен да разкаже история. Едните са по-философски, другите са по-житейски и екзистенциални. За мен автори, които са истински забележителни, са Хорхе Луис Борхес, Милан Кундера...

Лично аз през последните години предпочитам да чета съвременни романи, тъй като преди време съм имала възможността да прочета голяма част от класическите произведения и фентъзито и научната фантастика, например, за мен са чужди жанрове. Предпочитам съвременната литература, защото ми е много любопитно да видя как сегашните автори третират и интерпретират света, в който в момента живеем, какви истории черпят от него, как ги разказват, какви неща ги вълнуват. А светът е пълен със случки и разкази и те никога няма да свършат!



V.S.: Кои български автори бихте отличили за себе си?
Ж.В.: 
По принцип, „Колибри” в създаването си, в началото на прехода преди 26 години, наблегна на преводната литература, именно заради болезнения глад за четене на чужди автори. Затова много се радвам, че през последните години издателството ни започна да издава по-сериозно и български автори, и се надяваме да задоволяваме публиката с разнообразните премиери на книгите, чиито автори са толкова различни един от друг и с които опитваме да ги срещаме.

Наскоро излезе Валери Стефанов с „Любовни истории от Вавилонската библиотека”, Димитър Шумналиев с „Бяло сладко”, Георги Тенев с „Български рози”. Очакваме премиери и на Надежда Захариева, Изабела Шопова, Зорница Кръчмарова с първата българска книга за Кристо Явашев „Трансформации - скритото изкуство на Кристо и Жан-Клод“. Имаме и по-млади и нестандартни автори, като Тео Чепилов и Андрей Велков. Както и много други, със сигурност изпускам някого. И при всички дотук изброени, сюжетите, историите, героите, жанровете и начинът на писането на творбите им, са съвсем различни. Поради което търсим разнообразни начини да привлечем разнородна публиката към тях и да го направим максимално интересно и любопитно. За да може всяка книга да намери своите читатели.





V.S.: Смятате ли, че интернет-пространството полека-лека ще „изяде” книгите, като хартиен носител?
Ж.В.: 
Не, не мисля. Интернет, като едно велико откритие на съвремието ни, по-скоро помага. Например от нашия уеб-сайт ежедневно се продават огромни количества книги на хартиен носител. Така че двете неща наистина взаимодействат и си съдействат, и не мисля, че едното пречи на другото или че електронната книга възпира съществуването на книжното издание. Както по-рано споменах за добрата колаборация между книгите и филмовата им адаптация, така смятам, че се получава и между книгата на хартия и в електронният й вариант. Това е едно и също съдържание, представено под две различни форми, това са две различни страни на един и същ медал. И който както иска, така да го консумира. До колкото повече хора стига, толкова по-добре. Така че – да живее изкуството!

V.S.: Как малка, фина и крехка жена, като Вас, успява да се справи с организацията на такъв мащабен фестивал? В личен план.
Ж.В.:
 Ами както виждате – болна съм! Това почти в кръга на шегата. Истината е, че е ужасно трудоемка, отнема цялото ти време и внимание, засяга страшно много хора в София, страната, включително и извън България. Будя се нощем, хрумват ми идеи, записвам задачи, сещам се за неща, които съм забравила... Но точно това е в личен план и затова го правя с огромно желание! Този фестивал е легнал изключително много на сърцето ми, защото аз съм си го измислила, той е моята рожба и си го отглеждам като такава. Сама би било невъзможно да се справя, екипът е много важен! Безкрайно щастлива съм и много благодарна на всички, с които работя затова, че вярват в смислеността на тази кауза и ме подкрепят.

V.S.: А как организирате поканените гости и екипите им? Какво Ви коства, получавали ли сте откази?
Ж.В.: 
Ох, ами и това е толкова трудно, че дори не ми се говори!  Човек придобива опит с работата си, не само на теория, и за всяко ново начинание, с което се захване, опита му се отблагодарява и връща дивиденти. Много от авторите са казвали, че организацията ни като за подобен тип мащабен форум, е най-добрата, на която са попадали. За което ние полагаме огромни усилия и правим така, че всичко да е изрядно. И мисля, че на гостите ни им е приятно да видят, че една такава малка държава, като нашата, отдава токова много топлина, радушен прием, жажда за изкуство и не на последно място – медиен интерес.

Всички големи имена, които сме канили, сред които Колин Фърт, Даян Кийтън, Паоло Сорентино и кой ли още не, реагират отзивчиво и като истински професионалисти. Защото са много ерудирани и интелигентни и с тях е лесно и приятно да се комуникира. Благодарят, намират идеята за великолепна и ни уверяват, че единствената причина, поради която не са могат да дойдат, е че имат друг ангажимент по същото време. Е, има и такива, които са с по-особени характери. Разбира се, важен е и подходът към тях – когато им отпратиш интелигентно, искрено и смислено писмо, възпитанието им изисква от тях да отговорят. И когато контактът помежду ни се осъществи, в повечето случаи отношенията ни във времето стават прекрасни и приятелски и си гостуваме във времето. Като например Давид Фоенкинос, който дойде за втора поредна година.



V.S.: За откриването поканихте Фредерик Бегбеде. С него лесно ли се комуникира?
Ж.В.: 
Ами, да! Той вече идва в България преди няколко години отново по наша покана, за да представи романа си „Почивка в кома”, и с екипа изкарахме няколко дни заедно. Бегбеде е страхотен събеседник! И е своенравен, и е интелигентен, и безкрайно начетен и любопитен човек, от когото имаш какво да научиш. Извън най-шантавите му книги, които пак съдържат своята поука, има и много литературни произведения. Което отново само показва неговите начетеност, интелект и любознателност.

/телефонът на Жаки отново иззвъня…/
Ах, момент, че точно той ми се обажда! Съжалявам, но този път няма как да не вдигна!
Альо, альо, уи, бонжур, Фредерик! Комон сава!...
И тя продължи да си говори с него с нейният перфектен френски още поне 20 минути. А ние се почувствахме като във френски филмиран роман и само се замечтахме какво ли е да ти звънне Бегбеде на личния ти телефон! Ах...

Най–висока средна скорост за сваляне (download) за 4G мрежа от януари до септември 2017 г. и Speedtest награда за мобилна мрежа за първите шест месеца на 2017 г. Резултатите се основават на анализ, проведен от Ооkla чрез Speedtest. За повече информация: www.vivacom.bg.

More Viva 4 U