Следва

Седмичен ХОРОСКОП - 10 - 16 октомври 2016

Architect ReView: Радул Шишков & Design Morphine

Обичаме успешните проекти на младите български умове... в случая Design Morphine!   

 

All About Life преди 7 години

В редакцията влиза млад, директен, уверен мъж, който излъчва сила, самочувствие и амбиция и има страхотни, наистина страхотни очи. Дамската ни група е доволна, от което архитект Радул Шишков ни най-малко не показва да изпитва смущение.  

На 28, той твърди, че обожава работата си, макар че да си архитект изглежда по-лъскаво отвън, отколкото всъщност са възможностите и характерът на заниманието, както ни уверява дипломираният в УАСГ Радул.    

В 29-те минути на разговора ни се наслаждаваме на професионализъм, приятно овладяна амбиция, пределна честност, плюс характер, елегантност и още неща.

Първоначалната идея бе да представим Design Morphine - креативна платформа за дизайн чрез уъркшопи, лекции, проекти и проучвания в сферата на архитектурата и изкуството. Дизайн платформата предоставя възможност за изследване на нови методи, технически умения и опит в сферата на параметричния и генеративен дизайн. За двете години на съществуването си Design Morphine има над 16 реализирани работилници в България, Израел, Австрия, Йордания, Египет с над 350 активни участници от целия свят. В този изумителен механизъм арх. Радул Шишков е сред основните движещи сили.   

Вижте:

V.S: Здравей, не те познаваме, представи ни се!
Радул Шишков:
На 28, роден съм в Пловдив, архитект. 



V.S. Силно ни интересува Design Morphine. Знаем, че има български двигатели и създатели... ти и кой още, и кога започна всичко?
Р.Ш.:
Създателите са две момичета, мои колеги от унверситета, които го стартираха преди 2 години - Цвети и Поли /арх. Цветелина Георгиева и арх. Павлина Вардулаки - бел. ред./, аз се включих в първата работилница в едно от подземията на нашия университет и оттогава ние и още няколко колеги се занимаваме и с това.



V.S. Кога завърши следването си?
Р.Ш.:
Преди 3 години. В момента карам докторантура. Свързана е с нещата, които правим с Design Morphine, в които съм много влюбен от първия момент /много ми хареса тематиката за параметричния дизайн/. В онзи момент отидох, защото знаех вече темата и за мен беше много примамливо като архитект, при това е  нещо, което в България все още не е познато. Ние всъщност намерихме някаква ниша. Там се запознахме с другите ни съдружници и започнахме работа.

V.S. Кои сте движещите сили на тази организация?
Р.Ш.:
Няколко съдружника сме и трима изпълнителни директори – Майк, Поли и Цвети. Майк и Поли са в Ню Йорк, там работят като архитекти и отговарят за креативната част.

V.S. Ти обаче си тук. Не ти ли се иска и на теб в Ню Йорк?
Р.Ш.:
На мен много ми харесва тук. Чувствам се добре. Всички знаем какви са недостатъците на живота ни в страната, но аз съм намерил моята ниша и правя нещата, които ми харесват. Освен това София е хубав град за мен.

V.S. Но ти си от Пловдив?
Р.Ш.:
Да.

V.S. А кога дойде тук? Като студент?
Р.Ш.: Да, вече 10 години.

V.S. Кажи ми 5 разлики между София и Пловдив, в полза на София, защото аз съм от София, но и Пловдив много ми харесва.
Р.Ш.:
Може да е извън тематиката, но ние, пловдивчаните, много си обичаме града. То е едно специално място. Не можем да го сравняваме със София, защото няма човек, който да не каже, че Пловдив е най-страхотният град в България. А София, тя ти дава платформа към света. Аз не се чувствам ограничен, че живея в София, тук извличам позитивните неща. Още повече виждам как живеят мои приятели и връстници по чужбина и не мисля, че живеят по-добре.

V.S. Колко често пътуваш?
Р.Ш.:
Доста. Въпреки че е доста относително понятие. Тази година ми се събраха няколко пътувания за други работилници и няколко за почивка. Дори в момента съм малко изморен от пътувания. Чудя се за Нова Година дали да ходя някъде…

V.S. Как те приемат? Отиваш и казваш: „Здрасти, аз съм от България и съм архитект” и какво се случва насреща ти в чужбина?
Р.Ш.:
Ами, аз не усещам разлика. Никога не съм чувствал недостатък това, че съм от България. Даже напротив – на хората им е любопитно да чуят за нещо, което не знаят толкова добре.

V.S. Какво им казваш? Представи си, че аз съм французойка и живея в Париж, пристига един готин, млад момък от България, който очевидно е талантлив. Аз го питам: „Кажи ми какво правите точно?”
Р.Ш.:
Организираме различни уъркшопи (обикновено използвам българската дума работилница), където хора като нас сме тютури и показваме нови неща в дизайна, инструменти в прагматичното моделиране.

V.S. Колко дълго продължава един уъркшоп, организиран от Design Morphine?
Р.Ш.:
Различно. От 4 до 10 дни. В София летните ни уъркшопи са по 10 дни.

V.S. Колко души идват от България, колко от чужбина и какви интереси имат?
Р.Ш.:
Пак варира. Последният уъркшоп, който аз водих, беше през февруари. 45 човека бяха участниците, като ги ограничихме по едно време, понеже нямаме място в залата. 15 или 20 от тях бяха чужденци.

V.S. Как ви намират от чужбина?
Р.Ш.:
Имаме си сайт, имаме Facebook страница, в която сме достатъчно активни. Имаме и опит зад гърба си и много хора от предишни уъркшопи идват втори и трети път.

V.S. Един директен въпрос. Печели ли се от тази работа?
Р.Ш.:
Не го правя за парите на този етап. Аз съм архитект, работата е голяма част от живота ми, то ми дава друг вид удовлетворение. Получавам хонорар, когато завърша един проект. Това важи за всичките ни организации и събития. Но като организация не бих казал, че сме много печеливши на този етап. Обаче на мен ми дава друг тип удовлетворение, винаги съм искал да преподавам, защото в семейството ми има много учители.

V.S. Кой е учител?
Р.Ш.:
Майка ми и двете ми баби.

V.S. Добре, разкажи как протича един воден от теб уъркшоп?
Р.Ш.:
Заставам на едно бюро, вързали сме компютъра с мултимедия и отваряме нашите специални програми и започваме да показваме начина на работа и нещата, които правим. Целта е да покажем някакви неща. Нашите работилници винаги имат за резултат краен продукт проект. Караме ги да правят проекти. Това е много важна част от нашата концепция и презентация.

V.S. Дай един пример за проект.
Р.Ш.:
Зависи от темата на уъркшопа. Последната тема през февруари в София е много техническа и абстрактна, обаче след това направихме във Виена за бижута, след това в Йордания – небостъргачи…

V.S. Отидохте в Йордания, за да направите уъркшоп?
Р.Ш.:
Те го организираха, от нас поискаха човек, който да отиде.

V.S. Хубаво ли е там?
Р.Ш.:
Беше много хубаво. Аз не бях ходил в арабска държава преди това и затова ми беше доста интересно.

V.S. И как приеха нещата?
Р.Ш.:
Много добре!

V.S. Как мога с параметрично проектиране да се вкарам в схемата на един небостъргач, например?
Р.Ш.:
Може да се вкара във всяко нещо, което има дизайн – от обикновен предмет до кула. Още повече дава много други възможности – освен дизайн, за чисто архитектурни неща, за технически проекти.

V.S. Дай ми пример? Къде през 2016 година в чисто техническо отношение е немислимо да мина без него към днешна дата?
Р.Ш.:
Тук може да звучи пак много технически. В неща, в които имаш много на брой повтарящи се операции, които работят с различен тип input данни. Това много добре се връзва с технологиите за 3D принтиране. Изцяло се елиминира човешкият фактор – от принтирането, до фабрикирането на нещо… И ако трябва да бъда още по-конкретен, в момента в един от ресторантите, които правя, съм направил някаква странна форма, която се състои от 50 или 100 различни и уникални елемента. И фактически параметричното моделиране откъм техническата страна, освен че ти дава възможност да направиш странната форма, всичките тези 50 елемента се вадят във формата на една много проста дефиниция, което си е тип програмиране и се разгъват и се пращат на машината, която ги реже. От дизайна до фабрикирането отнема часове и се избягва една голяма част от техническата част.

V.S. Кой ресторант правиш в момента?
Р.Ш.:
‘Капитан Кук’ /колектив проф.д-р.арх..К.Тихолов ; д-р.арх.Е.Рафаилов, арх. Р.Шишков- бел.ред./.

V.S. Как точно го вкара цялото това нещо? В стълбището, в кухнята?
Р.Ш.:
Ами, направих проект кораб – един голям стилизиран кораб на стената, който е от различни дървени ламели и свети.

V.S. Попадайки в университета, веднага ли ти стана ясно, че си за там? В първи курс?
Р.Ш.:
Аз това го реших много по-рано – още в гимназията. В Пловдив учих в строителен техникум, който сега се казва Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия. Първият ми стаж беше, когато бях на 15г. Лятото отидох и се примолих на едни архитекти в Пловдив.

V.S. Т.е. почти 13г. правиш това. Не ти ли се прииска да смениш някъде във времето? Защото за младите днес са много типични такива ‘подскоци’…

Р.Ш.: Не, за щастие успявах да се справям с нещата и ми допадаха. Много неблагодарна професия е, ако трябва да съм откровен. Ако трябваше брат ми да стане архитект, нямаше да си го простя, защото наистина е много трудно и неблагодарно. Особено последните години. Звучи реномирано, обаче ни е много трудно на всички архитекти по цял свят, не само в България.

V.S. В какъв смисъл ви е трудно?
Р.Ш.:
Работата е много, много напрежение и отговорности, парите не са колкото се очаква. Много мои колеги дори се отказаха, преориентираха се в други професии.

V.S. Може ли на един архитект да му се стори един проект недостатъчно престижен? Има ли го този егоцентризъм, както при актьорите и художниците?
Р.Ш.:
Въпрос на обстоятелства – колко друга работа има в момента, колко пари имаш…

V.S. Какво ти се иска да направиш, пък не ти е възложено още?
Р.Ш.:
Искам да направя небостъргач. Иначе се занимавам доста с интериор, завършил съм катедра Интериор и голяма част от работата ми е свързана именно с интериор.

V.S. Например? Какво прави последно?
Р.Ш.:
Сега още правя 'Капитан Кук', правили сме всички ресторанти Happy...

V.S. Има ли значение за това как ще си свършиш работата колко симпатичен е възложителят/клиентът?
Р.Ш.:
Не, няма.

V.S. А кое е важно, това колко е интересен проектът ли? Предизвикателството ли е водещо?
Р.Ш.:
Да, това е много важно, както и каква свобода ти се дава. За съжаление и бюджетът е много важен.

V.S. Ако бюджетът не стига, но имаш 5 железни аргумента, че с този бюджет няма да се получат нещата достатъчно добре, не може ли да убедиш клиента?
Р.Ш.:
Можеш. Честно казано, не ми се е налагало досега. Нямали сме много такива ситуации, но ние сме длъжни да изразим нашето професионално становище. А колко ще бъде прието е отделен въпрос.

V.S. Често ли се влиза в конфликти във вашите среди? Има ли го този момент на единоборство, дори и в името на това да се получи по-добър резултат?
Р.Ш.:
Единоборство не бих го нарекъл, защото цялото проектиране е отборен процес. Винаги е хубаво да чуеш и друго мнение и това обикновено е конструктивно. Рядко се случва да има противоречие.

V.S. Жените или мъжете в екипа са по-добри?
Р.Ш.:
Трябва да бъда коректен или откровен?

V.S. И двете.
Р.Ш.:
Няма как… Защото просто на мъжете повече им се удава техническата част.

V.S. По отношение на интериор?
Р.Ш.:
Там нещата може да варират. Винаги има голяма разлика в интериора, който ще направи един дизайнер или дизайнерка и този, който ще направи един архитект. В интериора мисля, че са изравнени нещата.

V.S. Дай ми пример за качествен интериор в някои от публичните пространства в София. Нещо, което е съизмеримо с европейските добри практики.
Р.Ш.:
Мога да дам пример за нещо, което не е свързано с интериор точно… Къде водим нашите гости, които идват на нашите работилници – Бар PM. Аз не ходя много по барове, но чужденците го възприемат много добре. Виждали са го в интернет и ни молят да ги заведем там. Има много готин параметричен таван.

V.S. Ваше дело ли е?
Р.Ш.:
Не е наше дело, но много добре се е получило, дизайнерът на въпросния бар е всепризнат.

V.S. Още едно място? Може да не е интериор или дизайн, може да е място в града, на което дишаш по друг начин. Като си там и ти се сменя блендата на ежедневното възприятие на света и на живота.
Р.Ш.:
Колкото и клиширано да звучи, Южния парк е едно доста приветливо място за много хора в града.

V.S. Когато избираме жилище, какво да гледаме най-напред? 
Р.Ш.:
Най-важното е изложението за едно жилище.

V.S. В София кое изложение да изберем?
Р.Ш.:
Моето жилище за мен има перфектно разположение. Имам и източна и южна тераса. Южната има гледка към Витоша, тя е свързана с кухнята, а източната е свързана с дневната. Има много приятен двор между самите сгради и всичко е зелено. Много е светло. Кухнята е приветлива, защото е южна, обаче в същото време не ти е прекалено горещо, защото не прекарваш там целия ден. Спалнята пък е източна.

V.S. Какво не бива да допуска човек, когато си купува жилище или се нанася под наем? С какво не бива да се правят компромиси?
Р.Ш.:
Най-важните неща за мен са локацията и изложението. Но обикновено се налага да направиш компромис с нещо. Ако искаш комуникативен апартамент в центъра, няма как да имаш перфектното изложение и гледка. Съответно ако обичаш повече спокойствие, хубаво е да имаш някаква гледка и хубаво изложение. Нещо, което не може да се купи в София с пари е гледката. Това е някакъв фактор над другите – много прибавена стойност към един апартамент, ако имаш хубава гледка и добро изложение, климатичните особености, които действат на жилището са много важни!

V.S. Друго, трябва ли да се спазват правилата според фън шуй?
Р.Ш.:
Аз нямам отношение към това.

V.S. Даваш ли си сметка като професионалист от какво те боли глава? Влизаш в някакво помещение и усещаш, че нещо те тормози енергийно… Имаш ли бърз отговор от какво е?
Р.Ш.:
Светлината.

V.S. Как ‘опитомяваш’ и пречупваш светлината така, че да ти е добре?
Р.Ш.:
Как ще боядисаш стените има значение, колко са големи прозорците… Може да поразсъждаваме по темата за енергията, това сигурно го има в по-старите сгради. Това със сигурност е някакъв фактор. Затова Пловдив е толкова специално място, защото просто е различно усещането в целия град. Всички хора, които съм водил там го разбират това нещо.

V.S. Представи си, че още си на 15. Какъв съвет би дал сам на себе си  от висотата на сегашните си години и опит? 
Р.Ш.:
Че не всичко е толкова важно, колкото изглежда.

More All About Life