След като преживяхме една разходка в Космоса, с вчерашна дата и се завърнахме обратно на земята, насочваме поглед към човека, който ни отведе отвъд нашата скромна Галактика. Концертът, който Максим Ешкенази дирижира, беше отвъд определения като авангарден и минималистичен. И, разбира се, надхвърли всичките ни очаквания.
За него в последните години чуваме често и има защо. Спомняме си го покрай първия път, в който чухме за Фортисимо Клас, музикален директор и диригент на Pacific Symphony Youth Orchestra, летящ между два континента и изнасящ концерти, обича да лети и за удоволствие, да разпуска, както ни казва, и изобщо за много заетото си ежедневие прави доста неща.
V.S.: Как премина от мястото в оркестъра към мястото на човека, който го води?
М: Много естествено. Аз цял живот съм свирил по оркестри, от малък. Пионерски, младежки оркестър. Но винаги съм имал желанието да дирижирам. Даже съм взимал уроци тук в музикалното училище и в академията малко. Когато отидох в Калифорния, един от деканите на университета ми каза, че ще ми даде стипендия, ако уча дирижиране. И така стана.
V.S.: Ако не беше учил там, щеше ли да има нещо, което да те отведе натам?
М: Не знам. Оникновено хората имат някакъв път в живота и колкото и да се опитват да шават наляво и надясно, не могат много да избягат от него.
V.S.: Какъв си мечтаеше да станеш като малък?
М: Като много малък си мечтаех да съм космонавт, естествено. И като по-стар пак съм си мечтал да съм космонавт. И сега си го мечтая, ама не като работа, а като хоби.
V.S.: Като хоби прелиташ до Марс и се връщаш?
М: Е, няма как да стане толкова бързо, заради траекторията ще ми отнеме по около две години в посока. Но минус това става.
.jpg)
V.S.: Когато не си музикант, какъв си? Какво правиш през свободното си време?
М: Много обичам да се занимавам с летящи машини: самолети, хеликоптери и дронове.
V.S.: Това има ли нещо общо има с музиката?
М: Има понякога нещо общо. И двете и летенето, и музиката ти дават свобода. А освен това, ние музикантите понякога много се вторачваме в нещата и е хубаво отвреме навреме да има някакъв начин да разпуснем.
V.S.: Малко екстремен начин да разпускаш, може би?
М: Летенето? Въобще не е. Малките самолети и хеликоптери са доста солидни машини, обезопасени. Те успокояват даже.
V.S.: Кога за първи път полетя?
М: Като бях на 16 години.
.jpg)
V.S.: Би ли си избрал друго място, на което да живееш?
М: На мен много ми харесва там, където живея, Южна Калифорния. Но обожавам да се връщам вкъщи, в България.
V.S.: Ако трябва да обясниш на едно дете с какво се занимаваш, как ще го направиш?
М: Ето така, веднага, с ръцете си... не правя музика (и демонстрира, бел.ав.). Но помагам на други да правят музика с ръцете си, чрез движения.
V.S.: В тази професия с какво трябва да направиш компромис?
М: Да намериш баланса между личния и професионалния живот. Например не може да идеш на родителска среща, защото си на концерт. Но пък винаги си определям какво искам да правя. По отношение на музика не съм правил огромни компромиси с творческия си егоизъм.
V.S.: Случва ли се да объркаш нещо?
М: Винаги и често. Внимавам, опитвам се да минимализирам грешките. Невинаги се получава. Някои се компенсират, други не.
V.S.: А ти като сбъркаш, бъркат и всички отсреща..?
М: Невинаги, има моменти, в които не се объркват. Има и такива, обаче, в които може много да се объркат нещата.
V.S.: Какво правиш в такива моменти, как излизаш от ситуацията?
М: В зависимост колко е лоша ситуацията. Понякога трябва да спреш и да започнеш отначало. Друг път има вариант да продължиш и да замаскираш грешката.
V.S.: Кое е по-хубаво да създаваш звука или той да се създава под твое давление?
М: И двете са прекрасни. Обожавам да дирижирам, а цигулката сега просто е на заден план определено.
.jpg)
V.S.: Не е ли трудно това, да комуникираш с цял оркестър пред теб?
М: Много е елементарно. По-малкото е повече. С по-малко трябва да се постига повече. Тоест трябва да правиш много малко и точни неща, за да не объркаш хората. Трябва да си много ясен.
V.S.: Опиши ни един твой ден?
М: Зависи от дните, зависи. Всеки има различни дни. Обикновено почва към 5-6, когато се събуждам. Ако съм бил достатъчно дълго на един часови пояс. Тогава нямам jetleg. Иначе към 4. Първо прочитам новините, после проверявам мейли и отговарям. След това, ако имам да уча партитури, ги уча. След това отивам на репетиция и след нея се занимавам с нещо около нея пак. Понякога имам още една репетиция. Понякога репетираме с актьори. Понякога вечер имам записи. И обикновено денят ми свършва към 10. И когато нямам концерт, предпочитам да съм си вкъщи и да си почивам. А има дни, в които ставам, отивам на летището, взимам самолет и отивам на някой безлюден остров и го обикалям. Понякога сам, понякога с приятел. И вечерта се връщам. Има и такива дни.
V.S.: А би ли живял на безлюден остров?
М: Не.
V.S.: А как разпускаш?
М: Като не правя нищо. Това е толкова хубаво. Говоря си със семейството ми, разбирам как е минал тяхният ден. Обичам да ходя на кино, на театър, обичам да слушам екзотична музика, индийска народна музика например. С един приятел съм се уговорил сега, като се прибера да се гмуркаме в океана. Много отпускащо. Намерил съм си много неща, които да ме разпускат и да ми помагат да съм по-добър музикант.
.jpg)
V.S.: Има ли нещо, което ти се иска много да направиш, а още не си?
М: Да. Много неща са. В личен план да си намеря половинката. В професионален да продължавам напред, защото е доста труден пътят на музиканта, искам сам да се окуража да продължавам. В по-лунатичен план искам да променя начина, по който хората пътуват.
V.S.: А как би го променил този начин, по който хората пътуват?
М: Ами в момента трябва с кола да ходим на работа. Бих предпочел с нещо, което лети, за да сме по-бързи.
V.S.: Имало ли е пъти, в които си искал да се откажеш?
М: Имало е много пъти. Казвам си, че съм уморен и искам да си почивам. За десет минути съм се отказал и след това отново продължавам. Като че ли с времето тези моменти на отказване стават все по-кратки и по-кратки. Като дете като кажех: “ Не мога повече!” и оставях цигулката за два дена. Превъртаме сега на 40, слизам от някой самолет и казвам: “Не мога повече, уморен съм, искам да спя и нищо друго да не правя.” и след пет минути вече съм го забравил.
.jpg)
V.S.: Ако можеше да се върнеш 10 години назад, какво щеше да си дадеш като съвет на себе си?
М: По-малко говори.
V.S.: Кое е най-важното нещо за теб?
М: Семейството, близките. Музиката оттам нататък е безкрайност, Космос. Научил съм се да съм балансиран, когато около мен е буря, да съм в комфорт със себе си.
V.S.: Живееш ли в настоящето?
М: Винаги бягам от него, но съм здраво стъпил в настоящето. Отнасям се в бъдещето. Миналото съм го видял. Бъдещето е много по-интересно.
V.S.: Коя черта от характера си харесваш най-много?
М: Това е черта, която съм развил и то главно напоследък, да не задържам нищо отрицателно в себе си като мисли и усещания. Бързо забравям.
V.S.: Как преценяваш хората? Как възприемаш света?
М: Много рядко има хора, които да не ми допадат или да ме изнервят. Първо виждаш човека, после виждаш интелекта им, когато общуваме и третото, което най-бавно се намира, е душата. И така човекът изплува като една триизмерна картина. А понякога съдбата те среща с хора, с които не че много си приличате, но просто гледате в една посока и това е нещото, което ви свързва.
V.S.: Има ли личности, на които си се възхищавал?
М: Много са. Като започнеш от Ленърд Бърнстейн, композитор, диригент, като минеш през Стив Джобс, Никола Тесла, Моцарт, Бах, Бетовен, Хайдн, Виктор Юго. Възхищавал съм се и на пълководци, Юлий Цезар, египетски фараони.
V.S.: Какво обичаш да четеш?
М: Много обичам да чета биографии на известни личности. Защото автобиографията е пречупена през личната призма на самия човек. А биографията е пречупена през чужда призма, през тази на наблюдателя, независимо, че е автор, разказвач през това време. Няма абсолютно обективна биография.
V.S.: Има ли книга, която много пъти си препрочитал?
М: Да, има. Ще ти стане смешно, казва се “Изкуството на войната” на Сун-Дзъ. Много пъти съм я чел. Тя е като пътеводител на всякакъв вид отношения, показва ти как да се отнасяш с хората, да не стигаш до конфликти.
.jpg)
More from View Sofia
Таитянки
Hommage à Paul Gauguin
Fashion Starter: "Не мисля, че елегантността днес е релевантна", Демна Гвасалия
VIEW SOFIA: FASHION STARTER
"Вавилон" с Брад Пит и Марго Роби изглежда супер - гледаме трейлъра
Деймиън Шазел е запретнал ръкави здраво - пореден режисьорски шедьовър е на път за омагьоса света. Да, за "Вавилон" става дума, от прочутия автор на La La Land
