Следва

Разследването продължава: Нови доказателства, че Брад тормозел децата си!

Face to face: Двете лица на Деян Топалски

Активен ММА боец, който се занимава със собствен бизнес, Деян Топалски редува победите на ринга и в живота. За себе си казва, че е егоист, но сме го виждали и в друга светлина...

Други преди 7 години

Активен ММА боец, който се занимава със собствен бизнес, Деян Топалски редува победите на ринга и в живота. За себе си казва, че е егоист, но сме го виждали и в друга светлина. Бивша риалити звезда, която пази личното си пространство в тайна. По професия инженер, по душа романтик, противоречив на моменти - Деян е в средата на тридесетте и вече е оставил не малка следа след себе си. Въпреки че твърди, че е домошар и проявява дипломатичност, извън личното си пространство е агресивен и директен. Свързваме точките на пъзела от различни посоки и се получава тази тотално харизматична личност.

V.S.: Деян ... после?
Д.: Деян Огнянов Топалски, родом от Плевен. Понастоящем емигрант в София по икономически причини. Бежанец, един вид.

V.S.: С какво се занимаваш?
Д.: С активна състезателна дейност в ММА, с мениджмънт, с треньорска дейност... Абе, занимавам си се.

V.S.: За какъв се изучи?
Д.: Инженер-мениджър.

V.S.: Страхуват ли се хората, с които работиш от теб?
Д.: Не, аз съм много печен.

V.S.: Индустриален мениджмънт ок, а с ММА - откога?
Д.: Със спорт и бойни изкуства се занимавам от дете, от малък, така че още оттогава го знам!



V.S.: Има ли друг спортист в родата?
Д.: Не, само аз! Брат ми, по-голям от мен, тренираше карате като дете, но само толкова.

V.S.: Определи себе си в 3 думи?
Д.: Упорит, себичен, егоист.

V.S.: Имаш ли гадже в тази ситуация, щом си себичен егоист?
Д.: Да!

V.S.: Е, как те търпи тя?
Д.: Явно тя не е такава. Допълваме се, иначе няма как да стане.

V.S.: С теб сме от сутрин точно в 7 - как протича един твой ден?
Д.: Тренирам сутрин рано, обикновено на различни места – треньорът ми ги определя. Конвенциалната тренировка отнема около един час. После цял ден на работа, вечерта пак в залата – втора тренировка. След това аз имам свой клуб – Friends MMA, в който се подготвят много момчета. И след едната зала тичам до другата, за да водя тренировката. И така до към 22:00 часа...

V.S.: Какво яде човек с такъв динамичен режим?
Д.: Добре се храня. Важно е храната да ти дава достатъчна енергия. Според мен ние приемаме много повече храна, отколкото имаме нужда. Лакомията ни е ужасна! Реално, когато тръгна да свалям килограми, ям съвсем малко и имам голям разход на енергия, и нищо не свалям. Какво означава това, че през останалото време просто прекаляваме с храната. Иначе гледам да се храня по 4 пъти на ден.

V.S.: Домашен любимец?
Д.: Куче имам, огромно! Каракачанка. Първата година живееше при мен в апартамента, но стигнахме до такъв момент, в който той не можеше да се завърти в коридора без да си опре главата в стената.

V.S.: Как се казва?
Д.: Балкан!

V.S.: Подарък или си го купи?
Д.: Подарък от близък приятел на майка ми. Дори присъствах на раждането му. Много исках да го взема! Майка му на Балкан е изключително красиво и умно куче и дълго време чаках да й намерят достоен партньор, за да си взема домашен любимец.

V.S.: Сега кой го гледа, къде е?
Д.: До София има едно село – Бухово, до Кремиковци. Принципно го водят квартал, но си е село. Там мои роднини имат къща и на двора им. Всяка събота и неделя ходя, за жалост само тогава успявам...

V.S.: Добре де, хем си боен типаж - ММА, хем си много фин човек – как се получава така?
Д.: А истината е, че се славя с нетактичността си (смее се). Когато смятам нещо за правилно, не се притеснявам да бъда директен. Ако някой не може да го приеме, си е изцяло негов проблем, изобщо не ме касае това.

V.S.: Какви са големите проблеми в общуването между хората? Мислиш ли, че ни липсва толерантност?
Д.: Аз може би съм най-неподходящият човек за този въпрос, защото проявявам много малко толерантност. Като цяло избягвам големите стълкновения и събирания на хора. За мен толерантността е фалшива, тя е начин да се избегнат проблемите и да не се кажат нещата очи в очи с истинските им имена.

V.S.: Плевен или София?
Д.: София! Много малък вече исках да избягам оттам, още много преди да завърша училище. Просто знаех, че училището е последното нещо, което трябва да направя в Плевен. Оттам нататък станах студен и повече не съм поглеждал назад.



V.S.: Нямаш носталгия?
Д.: Плевен е на 150 км оттук, а си ходя 2 пъти в годината, преко сили. Заради приятелите ми основно. Аз съм такъв, че трудно завързвам приятелство – един човек, за да ми стане приятел, трябва да минат 4-5 години.

V.S.: Как допускаш хората и как някой може да те опознае в такъв случай? Къде ти е слабото място да бъдеш усетен? Кога си най-много ти? На ринга ли, в бизнеса...?
Д.: Навсякъде. Така съм устроен! Не спестявам на никого нищо и често влизам в неразбирателство с хората.

V.S.: Случвало ли ти се е да се биеш, просто ей така?
Д.: В последните години – не! Те и доста ме поопознаха хората и умишлено ме избягват.

V.S.: Още един VIP Brother?
Д.: Не! Глупости, всъщност всичко зависи от предложението. Това е бизнес. Аз никога не съм го крил, че първия път влязох заради парите. Дори не бях гледал и един епизод от това шоу. Против съм риалити форматите, защото те гледат да изкарат най-грозното от хората, заради цирка. Толкова е манипулирано всичко...

V.S.: Какво ти е мнението за критиката?
Д.: Покрай спорта свикнах с нея, при това в големи количества, и днес не й обръщам внимание. Като малък много се нервирах обаче.

V.S.: Добре де, но тя е нещо градивно?
Д.: Глупости! Ако слушаш 100 милиона човека, ще чуеш 100 милиона мнения. И какво, аз трябва да чуя всички тези хора и да се замисля ли?

V.S.: Ти все пак трябва да чуеш нечие мнение, Деяне? Чие?
Д.: Това вече е друг въпрос и какви са хората, които са около теб. Кой има смисъл да чуеш е много важно! Важно е „кой“ и тази преценка зависи от теб.

V.S.: Какво те кара да вярваш?
Д.: В какво да вярваш?

V.S.: В това, което тръгва към теб, че е добро и положително?
Д.: Само вътрешното усещане, интуицията. Може да лъже понякога, но в повечето случаи - не!

V.S.: Как изплуваш от ситуация, в която си потънал?
Д.: Сам! И е грешно да разчиташ на друг да те дръпне, защото можеш да се поставиш в зависимо положение.

V.S.: Най-тежката ситуация в живота ти?
Д.: Смея да твърдя, че не съм имал чак такива.

V.S.: А най-щастливата дотук?
Д.: Пак няма нещо, което да изкарам на преден план пред останалите.

V.S.: Какви жени харесваш?
Д.: Ето още едно нещо... ми, нямам типаж.

V.S.: Добре де, ако една жена много те хареса, а е по-агресивна, как се оправяш?
Д.: За да проявят агресия към един мъж, дори и сексуална, жените трябва да се почувстват силни. Не към всеки биха го направили. Пък са ми казвали неведнъж, че изглеждам надменен. Не го правя умишлено, просто не се чувствам длъжен на абсолютно всеки да се усмихвам... За да се държат по този начин, трябва да усетят, че процесът е двустранен. Ако почувстват, че не могат да пробият – веднага омекват! В боя е същото нещо. Аз ги виждам като се качат на ринга като лъвове, пък слизат като мишки. Качва се, крещи, ежи се, но когато останем само двамата, вече виждам друг поглед.

V.S.: Какви са предпоставките да направиш добри пари у нас, през 2016 година?
Д.: При всички положения не трябва да си като мен (смее се). Не съм способен, на този етап от живота си, да лавирам така, както трябва, за да го направя. Прекалено съм директен. Истината е, че ми личи – когато някой не е ОК, ами трудно работя с него. А в нашето общество това е проблем. Човекът, който ще изкарва добри пари, е този, който може да е мазен с всички и накрая като удари чертата, той да ги е извъртял. Защото измежду нас има едни пари, които се въртят и въпросът е кой ще успее да излъже повече.



V.S.: Не ти ли е стоял въпросът да заминеш в чужбина?
Д.: Ходил съм като студент на бригади, но с единствена цел да изкарам пари и от егоизма ми да взема нещо за себе си. Реално, това, което спечелих от цялата работа, беше езикът!

V.S.: Домошар ли си?
Д.: О, да, но не обичам да се занимавам с домашните неща. Дразни ме дори, когато ми се налага да сменя една крушка.

V.S.: Като си си вкъщи, какво правиш?
Д.: Нищо, почивам си... Киноман съм.

V.S.: Кой е любимият ти филм?
Д.: Два се борят за първенството – „Гладиатор“ и „Небесно царство“.

V.S.: Друг вид хоби?
Д.: Като дете усилено свирех на китара, мнооогоо, ама наистина многоо! Имах всякакви видове китара и свирех в група.

V.S.: Концертен типаж ли си?
Д.: Не, не обичам всякакъв вид живи мероприятия, не ми доставят удоволствие и веднага обяснявам защо – заради многото блъсканица и нарушаването на личното пространство не успявам да видя това, което искам. На място не мога да се насладя добре дори и на ивенти от моя спорт, ММА! Просто не извличам нищо, на което реално мога да се насладя, и то заради тълпата. Просто не съм човек-масовка.

More from View Sofia

More Други