Грейс Джоунс. Черната перла на 80-те

Певицата, модел и актриса Грейс Джоунс, известна с кариерата си през 70-те и 80-те, предизвиква интерес най-вече заради особената си мъжествена визия. И е родена точно днес, на 19 май, през 1948 г.

Със своите 179 см и маниер, повлиян от смесицата на стилове през 80-те години, тя бързо се превръща в провокативна известна личност, привлякла вниманието на обществото не само със своите певчески дании, но и със своя странен, двуполов вид.

С характерната си прическа, наречена “flat top”, популярна сред мъжете в късните 80-те, тя се появява на обложката на своя „non-disco” албум. Успява да завърши Syracuse University преди да започне работа като модел, а доста след това Джоунс поддържа паралелно, както своите записи и актьорската си кариера, така и работата си в модния бранш. И това често засенчва нейните музикални продукции.

Нейното силно визуално присъствие се простира на всичките й концертни турове, а на пърформансите си успява да усвои различни персонажи и носи необичайни и чудати костюми, особено през годините с Жан-Пол Годе, от когото всъщност има син.

Такъв пример е представянето на Грейс в Paradise Garage през 1985г., за който тя колаборира с визуалния артист Кейт Харинг за своя котюм. Харинг боядисва тялото й в племенни мотиви, облича я в телена броня. Той рисува плътта й и за клипа ”I am not perfect (But I am perfect for you)”.

Обявена за диско кралица и гей икона, вдъхновение за Анди Уорхол, американката с ямайски произход е известна и с участието си в един от филмите за Джеймс Бонд "Изглед към долината на смъртта", където играе поредното момиче на прочутия персонаж.

През 1981г. в "Шоуто на Ръсел Харди", Джоунс удря водещия през лицето. Следва появята й на сцената,
редом с Лучано Павароти, което също й носи много дивиденти в публичното пространство.

Така или иначе името й вече предизвиква разнородни реакции, заради непокорния дух на певицата, която определя себе си като бунтар, роден да бъде звезда. Явяваща се медийната опора на многото обществени скандали, тя е не само гей икона, но и ключова личност, бореща се срещу расовите и сексуални стереотипи.

Колкото до Анди Уорхол, Грейс се превръща в негова муза през 80-те години, когато се запознават в “Студио 54” в Манхатън. Анди успява да привлече до огромна степен новоизгряващата звезда и със своя силен магнетизъм я привлича като верен приятел още след първата им среща. Артистът преобразява гардероба й и я кара да запише своето първо диско парче, а по негов съвет тя остава зад гърба си кариерата си на модел и тепърва започва да гради такава като киноактриса и дискокралица.

През късните 70 години и ранните 80 години, тя смело опипва тясното пространство на сексуалните и расистки стереотипи със своето черно женско тяло и чрез работата си по различни пърформанси. По интересен начин Джоунс активно работи в парижкия моден свят по времето, когато вече се превръща и в концептуален артист. Намесата й и нейната популярност чрез карирата й на модел и собствените й спектакли, дават основа за сравнение между нея, Josephine Baker и Saarjite Baartman. Чернокожи жени, чиито тела стават централна точка на парижкото въображение. Със смелите си и често противоречиви дрехи и пърформанси, тя разкъсва примитивните митове за черната сексуалност.

В колаборацията си с познатите вече артисти, трансформира тялото си в смесени личности, много от които осмиват наложените обичайни мнения за женското черно тяло. Многоликите персонажи на Грейс скачат с големи интервали от прекомерно еротични танцови изпълнения, в които играе горила или тигър до мъжественото й себеизразяване и представяне.

Тя е върлина и дори гигант в това, което прави, а всичките й изяви показват ямайката като един от най-смислените и дълбоки артисти, творили някога в Америка, защото зад провокацията й, стои умисъла на посоките, в които светът поема. Грешно разчетени от повечето хора, но добре показани, изиграни и преживяни от самата нея.